„Черно Фередже“: Ние сме педерасти!
За една истинска група, която е близо до хората и пее за тях
Мастика, таратор, панирано сирене, българска народна музика и силен смях – това ме посреща на масата на група „Черно Фередже“ в „Боримечката”, кръчма в Студентски град. Само след час ги чака концерт в клуб „Toucan Bluzz & Rock”. Въпреки това те не изпитват сценична треска. Голям Тошо, Малък Тошо и Ния – естествени, непринудени и искрени. Това са „Черно Фередже“ – едни и същи и на сцената, и в живота, и сред феновете. Те нямат отработено медийно поведение, говорят това, което мислят и чувстват без задръжки, без да са други, за пред медиите или за пред хората.
[audio:http://e-vestnik.bg/media/audio/cherno-feredje/cherno-feredje-rakijchitse.mp3] – Ракийчице
[audio:http://e-vestnik.bg/media/audio/cherno-feredje/cherno-fereje_nie-sme-ovce.mp3] – Ние сме овце
[audio:http://store1.data.bg/icet/Music/cherno%20feredje/Cherno%20Feredje%20-%20Carigrad9.mp3] – Цариград
[audio:http://store1.data.bg/icet/Music/cherno%20feredje/Cherno%20Feredje%20-%20Koi%20byzika%20baba%20mi%20po%20pupa9.mp3] – Кой бъзика баба ми по пъпа
[audio:http://store1.data.bg/icet/Music/cherno%20feredje/Cherno%20Feredje%20-%20Haskovo9.mp3] – Хасково затвора
Ако не можете да просвирите песните, моля изтеглете последната версия на Флаш плеър от тук:
„Ние не сме в Космоса”, казва Малък Тошо и действително „Черно Фередже“ не се правят на звезди от шоу-бизнеса. Именно това ги кара да изглеждат истински звезди от и за народа. Някои се гнусят от циничните им текстове, други ги обожават и припяват по концертите в захлас, с тяхна помощ се разтоварват от несгодите, които живота им поднася.
„Преди няколко години имах много сериозни бизнес проблеми и ако не бяха „Черно Фередже“ като отдушник, щях да превъртя”, казва една тяхна почитателка на около петдесет години, дошла с мъжа си чак от град Белене, специално за концерта на групата в София.
В крайна сметка текстовете им изразяват битовото ежедневие на българина, типично балкански фолклор. Нещо повече, те са и провокация към лицемерието и суетата на обществото, което официално не понася мръсните думи, но в действителност прави нечисти неща.
Рождената дата на група „Черно Фередже“ е 1994 г. Преди да се оформят като група са пеели по градинки и паркове.
Голям Тошо е учил във Военното училище в София, от където е дисциплинарно уволнен. Прякорът му там е бил Тошо Белята. „Уволниха ме, защото освен униформата, аз ходех с дълга червена перука, шапка, чадър и слънчеви очила”, казва той. Женен е и има син, втори курс студент. Освен музиката, Голям Тошо има и друго занимание, от което си изкарва парите. Заедно с приятелката си е представител на компания за козметични продукти за коса, „колкото и смешно да звучи”, смее се на голата си глава той.
Малък Тошо, освен с музика, си изкарва парите като майстор, както той самият казва „Аз съм този, дето всеки казва – да не ти влиза в къщата”. „Той е строителен предприемач”, смее му се Голям Тошо.
Ния е единственият професионален музикант в групата. Завършила е Музикалното училище в София, а след това Консерваторията, специалност звукорежисура. В момента работи като звукорежисьор в БНТ.
От малка се движи във веселата компания на Голям и Малък Тошо и един ден става неизменна част от групата. Често може да бъде видяна на препускащ с бясна скорост мотор, заедно с приятеля си Христо Горилата, известен рокер.
Ния: Преди да започнем, искам само да кажа, че аз съм единственият истински педераст в групата, защото само аз наистина си падам по мъже. Другите двама само се правят, за да градят имидж. (смее се)
– Вече е модерно да си обратен?
Голям Тошо: Не е модерно, а е популярно (смее се). Сещам се, веднъж свирихме в Севлиево и ние зад сцената си говорим на „педераст”. После свирихме малко и в почивката един ми вика „Абе ти вярно, че си педераст, ама си много готин пич, бе.”
– Ния, ти колкото си чаровна и лъчезарна, толкова по-големи простотии пееш на концертите!
Ния: Аз съм нормален човек! На мен също ми прелива чашата и ми избиват чивиите и ми се разместват чакрите, и не мога навсякъде да кажа това, което мога да кажа на сцената. Така че, като изляза на сцената, с такъв кеф си казвам всичко, дето ми се е случило през деня в три изречения – „Оти нема пу…, та ма….”. По принцип съм си пич, нали, жена на место, професионалист в работата си, но като ми прелее чашата и…
– Никога ли не си изпитвала нужда да си жената от рекламите, жената, която не говори мръсни думи?
Ния: Аз съм от старото поколение. Аз съм от 70-те години на миналия век. В мен са заложени старите традиции и не се увличам по новата поп-фолк култура. Това манекенското поведение в поп-фолк културата, както и това за „тука няма никой” (посочва си главата). Чалгата точно това възпитава. Ама аз не съм от тях!
– Според теб чалгата ще остане ли още дълго тук?
Ния: Абе, само ще ти кажа, че рокендролът не е мъртъв! Аз самата слушам хард рок и хеви метъл. Няма място за отчаяние, рокът има бъдеще. Аз имам брат, който в момента е на 17 години. Повечето хлапета на тази възраст са чалгаджийчета, брат ми обаче е ей така (с ръка показва знака на металите).
– Как решихте името на групата да е точно „Черно Фередже”?
Голям Тошо се включва: Може ли тук да сложим червена точка, да не слушат децата под 18? Еми, бали мама му що се казваме така…
– А защо всяка песен завършва с думите „С Черно фередже, оле”?
Голям Тошо: Представи си една песен на Мадона, когато свърши песента, тя не знае какво да каже, седи, хили се и не знае. Пък ние знаем и казваме „С черно фередже, оле!” Нашите песни винаги завършват рязко. Няма такова нещо като затихване към края на песента.
– Кои са групите, които са оказали влияние върху вас?
Малък Тошо: От които сме се учили ли? Ооо, няма да ти стигне времето да ти ги изброим!
Голям Тошо: Е, как бе, Лили Иванова!
– Вие май много се бъзикате с нея?
Ния: Не!
Малък Тошо: Нямаме избор.
Голям Тошо: Тя ни беше подгряваща група.
Малък Тошо: Ние не се бъзикаме с нея, но, както ние подгряхме и събрахме хора за „Д-2“ и после всички си тръгнаха, същото стана с Лили Иванова.
Голям Тошо: Там пък на тоя концерт зад сцената виждаме един и той ни вика: „Аз с вашите песни съм изпил 60 литра ракия”, а Малък му вика: „Само недей да казваш, че сме те изградили като личност.”
– Защо единият е Малък Тошо, а другият е Голям Тошо?
Малък Тошо: Това всеки ни пита.
Голям Тошо: Защото аз съм по-възрастен и интелигентен. Освен възраст, това означава голям интелект, голяма красота…
Малък Тошо: Всичко му е голямо на него. Като му видиш косата, се сещай за останалото.
– Как бихте описали България днес с няколко думи?
Голям Тошо: Знаеш ли има една песен…
Малък Тошо: „Срал е Тошо в капини”.
Ния: България е красива. Зависи обаче дали говорим за страната България и държавата България. За държавата не мисля нищо, нямам политически възгледи. Гледай сега, ние по принцип сме чворове. Знаеш ли какво е това? ЧВОР е Човек Всеотдайно Обичащ Родината си! Аз съм имала възможност няколко пъти да избягам от България, но не съм го направила.
Голям Тошо: Няма нищо по-хубаво от България. Тук е много яко, защото можеш да правиш каквото си искаш и никой не ти обръща внимание. Ей сега например, нали ще излъчват по МТВ фестивала „Spirit of Burgas”. Е, там ако ни покажат, ще си кажа, ееегати културата, еееегати шоубизнеса има в тая нашата страна. Ако тръгнат да ни превеждат и текстовете отдолу ще стане страшно.
– Вие сте много позитивно настроени.
Малък Тошо: Затова сме тука. Не можеш да пееш, ако нямаш ведрата идея, че всичко това е една веселба.
Голям Тошо: Искам само да ти кажа, че това нещо, което ние го пеем по концертите, ако го чуя на запис отстрани, умирам от срам.
– Вие не сте се стремели към успех в каквито и да е класации и въпреки това сте известни и много хора ви слушат?
Малък Тошо: Да така е. Това е, защото не се взимаме на сериозно.
– В България май много от певците се взимат на сериозно за звезди?
Голям Тошо: Те мислят как да направят песен, с която да пробият на Запад. Не знам, обаче, дали си дават сметка, че на Запад всичко е измислено в музиката. Това, което правим ние, всъщност е това, което на Запад не го правят (смее се). Ние например какво правим – изпиваме шише ракия, добре де, не шише, но пием доста, държим се невъзпитано, грубиянски, псуваме много, повече от сърбите даже. Ние не мислим, че трябва да ходим в Букурещ на концерт или на Евровизия. Макар че наскоро един журналист, който 26 години е бил редактор на „Паралели”, ми зададе този въпрос: „Вие защо не участвате в Евровизия?” И аз викам: „Какво да правим ние там?“
– Как всеки от вас би се описал с една дума?
Ния и Голям Тошо (в един глас): Педерасти! (смеят се)
– Имало ли е момент в музикалната ви кариера, в който да си кажете „Абе, ние сме много яки”?
Голям Тошо: Да разбира се. Например на един 24 май щяхме да свирим в „Маската” и там три момичета пият тъжно бира, други хора няма. И ние викаме, ооо, май няма да се свири тази вечер. Те обаче викат: „Моля ви се, моля ви се.“ Ние почнахме да свирим и оттам като ни влезе тръпката, събра се и персонала и стана луд купон. Свирили сме до 3 часа сутринта.
Малък Тошо: От тогава сме на принципа за двама и за двеста – едно и също.
– Кой ви е любимият алкохол?
Ния: Аз пия всичко. Много обичам „Джента” (б. а. – коктейл джин, мента и тоник).
Голям Тошо: Зависи от сезона. Лятно време пия един коктейл, който се казва „Бадемов повдигач”. Той представлява джин с тоник и бадеми.
Зимно време пия „Бабина ракла”. Това е тъмна бира, вътре с една капачка бърбън и една пура. Мирише все едно ядеш трески от на баба ти раклата, там дето дървоядите са срали. Усеща се миризмата на екскременти от палави дървояди.
Малък Тошо: По едно време всички пиехме едно и също и можехме да кажем. Сега всеки си е на своето…
– Имате ли планове да издавате нов албум?
Голям Тошо: Имаме материал за три нови албума!
Малък Тошо: През седмица можем да ги издаваме, но трябва да се организираме.
Голям Тошо: Със сигурност ще го направим, но искаме да си направим наша фирма, която да ги издаде.
Ния: „Черно фередже ООД“, например.
Малък Тошо: Защото от последния албум – „Белия албум”, не сме взели нито стотинка, а всичко е продадено. От предишните албуми имаше там един хонорар, от който купихме китара на Ния и това беше.
– Обичат ли „Черно Фередже“ да се правят на „кучета”?
Ния: Да!
Малък Тошо: Да се налющиш като казак ли? Да! Американците например, като си правят купона, пеят рап, ние пък пием и пеем.
Голям Тошо: Те толкова бързо пеят, че нямат време да пият много.
Иначе да, обичаме да се напиваме. Значи, още от едно време, хората от купона правят изкуство. Вземи например това стихотворение: „Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена.” Това не е ли чист, тежък махмурлук?
– Как се виждат „Черно Фередже“ след 10 години?
Голям Тошо, Малък Тошо и Ния (в един глас): По същия начин!
– А след 20?
Голям Тошо: След 20 години аз сигурно ще бъда изстрелян някъде в Космоса, в капсула. Поръчал съм си капсула, решил съм така да ме погребат.
Малък Тошо: А намерил ли си си кой да те изстреля до там?
Голям Тошо: Различното след 10 или 20 години ще бъде, че все още ще сме малко по-млади от Лили Иванова.
– Плакали ли сте някога за жена или за мъж?
Голям Тошо: Ако някои каже, че не е плакал, значи лъже…
Малък Тошо: Плакал съм за жена, но от яд.
Ния: Аз съм плакала и за жена, и за мъж.
– Каква е философията ви за живота?
Малък Тошо: Е, нали виждаш, ето (посочва масата с яденето и пиенето). Както каза Фънки преди няколко дни в едно интервю – ние сме трапезни революционери. Само че нашата революция е тиха. Ние не сваляме правителства, не бутаме държави, просто си пием и си пеем.