Либия: Кадафи вече няма оправдания за мизерията на народа си

Ройтерс

Муамар Кадафи и италианският премиер Силвио Берлускони на среща в Бенгази на 30 август т.г. Италия се съгласи да изплати милиардни компенсации за колониалната окупация и дори върна на Либия статуя на Венера. Снимка: Ройтерс

Излизането на Либия от дипломатическата изолация породи очаквания за промяна сред обикновените либийци, разочаровани от лошите обществени услуги и корупцията, както и за подобряване на позициите на лидера Муамар Кадафи в чужбина. Някога режимът можеше да казва на хората, че драконовите мерки за сигурност и репресиите срещу дисиденти са необходими за защита от чуждестранни заговори на постиженията на ислямската социалистическа революция на Кадафи от 1969 г.
Когато хората влизаха в празни магазини, сривове в електрозахранването потапяха в мрак домовете им или пък по улиците се изсипваха отпадни води, вината можеше да бъде хвърлена върху Запада и тежките санкции, които той налага в продължение на две десетилетия. „Дойде краят на измъкването заради кризи“, заяви Саад Джебар, заместник-директор на Центъра за северноафрикански изследвания в Кембриджкия университет. „Кадафи вече няма къде да се скрие и трябва да се изправи очи в очи пред действителността в Либия.“

Либия възстанови разрушените мостове със Запада, след като се отказа от програмата си за забранени оръжия и пое отговорността за атентата срещу самолета над Локърби през 1988 г. Подписаните миналия месец споразумения със САЩ и Италия бяха предвестник на края на десетилетия на обтегнати отношения на Либия с нейния някогашен най-голям враг и бившата колониална сила. Днес либийците очакват с нетърпение ползите от миротворческите усилия на Кадафи и подобряването на жизнения стандарт, което поредица правителствени планове за реформи не успяха да осигурят.
Засиленото присъствие на силите за сигурност гарантира някоя проява на публично недоволство да не прерастне в мащабни протести. Но след години откъснатост от света стремежите растат бързо на фона на притока на приходи от петрола и предоставения от сателитните телевизии поглед върху охолния начин на живот в другите арабски страни производителки на петрол. От гледна точка на брутен вътрешен продукт на човек от населението Либия е една от най-богатите държави в Африка наред с Мавриций, Ботсвана и Южна Африка. В действителност обаче либийците се оплакват от лоши училища и комунални услуги и трябва да се борят с архаични банки и бюрокрация.
Заради зле оборудваните болници и масовата емиграция на лекари, онези хора, които могат да си го позволят, често пътуват в чужбина дори и за най-основно лечение. Либийците стават по-уверени и запознати със случващото се във останалия свят, заяви Оливър Майлс, заместник-директор на Либийско-британския бизнес съвет и бивш посланик на Великобритания в Триполи. „Очакванията растат, но засега не се оправдават.“

Скептицизъм

През юли т.г. пред швейцарското посолство в Триполи имаше спонтанни протести срещу ареста на един от синовете на Кадафи в Женева за побой. Либия заплаши да спре доставките на петрол за Швейцария. Снимка: Ройтерс

Кадафи приема, че много от злините на Либия са причинени от самата нея. В речи през тази година той обвини раздираните от корупция държавни министерства, че не са успели да управляват успешно богатството от петрола и заяви, че те трябва да бъдат премахнати, за да може излишъкът на петролни пари и управлението да се дадат директно на народа.
Чужденците, които са били в северноафриканската държава, казват, че жителите й вече са свикнали с подобни изказвания. „Хората вече гледат скептично на това“, заяви Майлс. „Те са наясно, че Кадафи обича да изнася шокиращи речи, но все още голяма част от населението го приема и му се възхищава.“
Кадафи вече е предлагал премахване на някои нива от централното управление и прехвърляне на властта. Един подобен план щеше да предостави властта на общинските народни комитети, но не стигна доникъде, тъй като не бяха делегирани бюджетите, казват анализатори. Те изтъкват, че допълнително доближаване на управлението до народа може да влоши още повече бюрократичните провали, тъй като чиновниците може да решат да избягват да взимат важни решения без одобрението на най-високите етажи на властта. „Чиновниците знаят, че няма да бъдат уволнени заради това, че не вършат нищо, но може да ги уволнят, ако свършат нещо не както трябва, затова общоприетият маниер е да не вършат нищо“, заяви Джеф Портър, анализатор в „Евразия груп“.
Кадафи отхвърли възможността за реформи в политическата сцена на Либия – партиите остават забранени, а дисидентите – преследвани от закона. Но властите в момента допускат предпазлив обществен дебат за това как трябва да бъде управлявана Либия. Полагат се известни усилия за справяне със злоупотребите на държавата и влиятелният син на Кадафи – Сейф ал Ислам, призова либийците да говорят открито за нарушения в миналото. В реч през юли той заяви, че за две години са получени стотици жалби. Но настоя, че днес вече не е възможно да има злоупотреби. „Либийските сили за вътрешна сигурност вече не извършват побои, няма изтезания или произволни арести“, заяви той. „Всички слухове, които може да чуете, са лъжа. В момента Либия върви напред – има развитие и всичко се подобрява“, отбеляза Сейф ал Ислам.

Отговорност

Тъй като правителството облекчи забрана върху частните капитали, в Либия започва да се появява официална бизнес среда, включително бизнесмени, които някога действаха в сивия сектор. Около 300 либйски държавни предприятия бяха определени за приватизация преди четири години, но засега е постигнат слаб напредък в отварянето на ключови промишлени отрасли за частен капитал, за да се подобрят ефективността и подотчетността.
Остава под въпрос дали малките либийски инвеститори ще посмеят да придобиват активи във фирми, в които няма култура на прозрачност или досие на доходоносност и безпогрешно управление.
Според западни консултанти, наети за съветници на Либия по икономическите реформи, това не трябва да спира отдавна чаканите инфраструктурни подобрения, тъй като краят на санкциите позволява на правителството да привлече чуждестранни експерти и капитали. Доказателствата, че реформите в Либия са успешни, обаче ще се появят едва когато обикновените либийци усетят, че имат роля в една по-справедлива икономика, в която до върха да стигнат най-добрите, смятат анализатори. „Ако народът вижда, че хората на Кадафи както преди строят най-високите сгради и раздават проекти, а пропастта между богатите и бедните се разширява, това ще засили нестабилността“, заяви Джебар.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.