www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 24 октомври 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Един ден на Томас, един ден на света…

23 Септември 2008

 

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

През септември в Женева е прекрасно.

Слънцето грее меко и приятно, Монблан наднича зад езерото, надянал вечно бялата си шапка, яхти на местни банкери, на забогатели представители на руския пролетариат и на арабски петролни трудещи се се клатят лениво от лекия бриз.

От крайезерните кафенета мирише на хубаво кафе и пресни кифли, градският транспорт е точен като швейцарски часовник през всички сезони и само тук-там на някоя спирка се качва мургав румънски ром с акордеон, от чийто клавиши излизат нежни карпатски звуци, напомнящи на равнодушните женевци, че “и ний сме дали нещо на света”. Гордите Балкани не се дават лесно докато се придвижват бавно на Запад.

Единствено изключение от тази есенна соната са банките. Милите швейцарски банки. Такава треска ги тресе, че прес-аташетата им през половин час припомнят на клиентите си да не се тревожат, трезорите били пълни… Но никой не вярва на прес-аташетата.

Това е част от официална Женева.

Централата на Червения кръст и Червения полумесец в Женева. Снимка: Пътеводител на Женева

Но има и една друга, зад чиято фасада се крият раните и надеждите на света. Това е Женева на международните организации, над 120 на брой, най-различни, от агенции на ООН през Международния Червен кръст, до МОМ (Международната организация по миграция). Всички се опитват да направят света по-приятно място за живеене - поне за тези 1 милиард човешки същества, които оцеляват с под $1 на ден, и които никога в живота си не са се докосвали до телефон). Едни се финансират предимно от правителствата (ООН), други сами се грижат да намерят пари за операциите си. Едни са по-ефективни, други са по-бюрократизирани, трети са шумни до Бога и често развалят съня на президенти и премиер-министри.

Наричат Женева международната хуманитарна столица. Швейцария ни е дала много неща, включително и Анри Дюнан, предложил на света преди 149 години идеята за Червения кръст, който да помага при войни и бедствия. Идеята му се мултиплицира в 186 държави по света. Щаб-квартирата на МЧК е в Женева. През 1901 се присъжда първата Нобелова награда за мир. Получава я Анри Дюнан. По-късно МЧК получава още 3 Нобелови награди за дейността си. Но това е история.

Ето как изглежда днес светът през призмата на деня на Томас, директор в Международната Федерация на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК).

6 сутринта. Навън е тъмно и дори Вашку португалеца още не е влязъл да бере домати в зеленчуковата градина отсреща. Двойно кафе и 15 минути пред телевизора, да видим какво става по света според Би Би Си и CNN.

Спасители бягат с дете в гр. Тайжоу, провинция Жейджанг, ударен от тайфуна Синлаку. Около 460 000 са евакуираните в източните провинции на Китай. Снимка: Ройтерс

В Мианма (Бирма) агонията на пострадалите от циклона Наргис продължава.Екипите на Томас в делтата на река Иррауади работят почти денонощно, събрани са над 70 милиона долара по апела за тази държава, но освен екипите на МФЧК, на няколко агенции от ООН и 2-3 NGO-та (б. р. - неправителствени организации), военната хунта не допуска други организации. Не вярвала в искреността на намеренията им… Томас звъни на Бриджет, ръководителката на мисията в Рангун (Янгон), да провери как вървят нещата. Трудно, но вървят, казва Бриджет.Вчера се обърна един шлеп с хранителни и санитарни продукти, силно течение в реката, опитваме се да го извадим… Томас се изпотява още при мисълта какво обяснение трябва да даде на донорите - защо се е обърнал проклетият шлеп.

Междувременно Би Би Си показва драматични моменти от наводнението в Индийския щат Бихар. Над два милиона без покрив. Един човечец се опитва да качи две ярета на спасителна лодка. Хеликоптери пускат от въздуха пакети с храна, тя потъва във водата, десетки гладни индийци се гмуркат в тинята за пакет ориз. Томас звъни в Делхи: къде сте, какво правите, защо се мотаете, изпратихте ли всичко, което имаме в складовете?

Войници на ООН пазят, докато местни жители чакат храна и медицинска помощ в Хинчи, Хаити. Снимка: Ройтерс

6.30. Кафето свършва. Навън развиделява. Едри, тлъсти женевски врани се бутат из редовете червени домати в градината на Вашку и ги кълват безмилостно. До тях кресливи свраки разказват на света какво правят враните. Радичков казваше, че свраката е най-клюкарската твар на света. Кажи й нещо и тя веднага го разтръбява по планетата. Томас дори не е и чувал за Радичков. Той вече е на компютъра в спалнята. Получил е близо 700 съобщения. До 7.30 отговаря само на най-важните от тях. Указания на шефа на логистичната база в Панама: два транспортни самолета веднага да излетят за Хаити, град Гонаив е под водата, хиляди са изложени на риск от глад и епидемии заради замърсената вода. 6 спасителни екипа, сформирани в Европа, са вече на път. Телефон до директора на комуникациите в Женева: може ли да се уреди специалист по медиите веднага да тръгне за Хаити, няма кой да помага на ТВ-екипите на CNN и Ройтерс. Може, казва директорът отсреща. Експерт по медиите от Британския Червен кръст излита от Лондон за Порт-О-Пренс след няколко часа.

Междувременно Куба е залята до покривите. Един милион евакуирани. Какво да пратим в Хавана? Нищо засега. Два часа по-късно Кубинският Червен кръст иска помощ: материали за ремонт на отнесените от 200 км/час вятър покриви. И храна. И таблетки за пречистване на водата. И….

В Доминиканската Република е още по-лошо. Ураганът е взел първите жертви. Кого да пратим? Откъде? Колко пари да преведем? Работят ли банките? Ало, ало, къде изчезна, не те чувам, крещи Томас и гледа с тревога как нови съобщения заливат екрана на компютъра му, както Мисисипи вече е започнала да залива Ню Орлийнс…Шибан ден. Sorry за израза.

Служители на Червения кръст пренасят мъж, ранен при престрелка между полицията и въоръжени мъже в Гуанахуато, Мексико, 19 септември. Снимка: Ройтерс

Вече е 8. Звънят от Уърлд Рейдио Суитцърленд. Репортерката отсреща напира и иска интервю след един час. Пот тече по слепоочията на Томас. Той затваря всичко: компютър, телефон, портативно радио и телевизор. Качва се на покрива, прави 20 минути йога, плува 10 минути в басейна, връща се в апартамента, душ, чиста риза, вратовръзката на топка в чантата (за всеки случай), и бегом до офиса. Офисът е на 7 минути пеша от апартамента на Томас.

В 8.50 е първата среща с помощниците му. Докладват му всичко. Най-лошо става в Тексас. Ураганът Густав помита всичко. Какво е положението с Американския Червен кръст? Искат ли помощ? Какво точно? Кажете на Хосе веднага да изпрати логистичен експерт от базата в Панама за Тексас.

В 9.30 всички директори (3-ма) са на доклад при Генералния секретар на МФЧК. Той иска пълна картина: къде да се помогне, за колко, с какво? Колко хора са “на място” в Хаити? Защо предварително не е изпратен експерт по медиите, след като от 5 дни се знае, че ураганът ще помете Гонаив. Апелът за Мианма: 110% покрит.

Спасителни екипи раздават бутилирана вода на пострадали от урагана Айк близо до центъра на Хюстън, Тексас. Снимка: Ройтерс

За земетресението в Китай: 100% покрит. Колко общо? Над 170 милиона долара събрани. ОК. Ще можем ли да ги похарчим, както искат пострадалите, и както очакват донорите? Стийв, финансовият директор казва, че контролът е ОК, но това забавя вземането на решения. Как да комбинираме акуратно счетоводство с бързи и ефективни операции? Томас обяснява. Междувременно от CNN Ралица Василева казва, че китайският Червен кръст е събрал от китайски дарители над два милиарда долара в брой… Вижте какво става в Китай, какви пари има, казва генералният. Кажете ми каква ни е стратегията за “новите” донори: Китай, Русия, Бразилия, Индия… Директорът по комуникациите обяснява.

Идва журналистката. Стара позната, макар че е сигурно на 27-28 години. Любезна, но упорита. Томас я дава в ръцете на официалния говорител, директора по комуникациите. Той, Томас, трябва да иде незабавно в сградата на ООН в Женева: има брифинг за посланиците на страните-донори. Секретарката му пъха в ръцете 3-4 страници с цифри и факти, докато шофьорът Джани го откарва към сградата на ООН.

Актрисата Миа Фароу (вдясно), посланик на ЮНИЦЕФ, говори с жени в укритие в гр. Гонаив. Хаити беше опустошено от ураганите Густав и Айк и тропическите бури Фей и Хана. Снимка: Ройтерс

13.00. Служебен обяд с Дейвид Набаро, помощник генерален секретар на ООН по въпросите на “food security” в света. Цените на храните хвърчат стремглаво нагоре заради петрола и финансовия хаос в света, заради био-горивата и т. н. Какво да правят големите хуманитарни организации, каква да е политиката, как да се притискат правителствата и производителите на храни, каква да бъде политиката на СТО, Световната търговска организация, която контролира митата… Дейвид е стар приятел, още от годините в Ню Йорк, но няма време за спомени. Обядът е един час, помощниците слагат на масата дневния ред с 4 точки. Дейвид почва пръв. Сервитьорката донася салата, филе от риба от Женевското езеро и две бутилки минерална вода. Всички говорят, в ресторанта е шумно, вода се разлива по хартиените покривки и те набъбват като надеждите на гладните за помощ. Никой не усеща какво има в устата му. Обядът свършва. Бегом към службата.

Дошло е предложение от една ислямска държава за голяма вноска по апела за друга африканска държава.Обаче правителството предлага - освен милионите - да раздадем и два тона от Свещената книга (Корана). Мерси, не можем да приемем дарението. МЧК е неутрална, независима организация. Политически, религиозни и други “атрибути” прикрепени към помощта не се приемат. Утре някоя християнска държава ще предложи 100 милиона плюс два вагона библии. Вземете си парите обратно.

Работници разтоварват кутии с одеяла и помощи за жертвите на урагана Айк в Хавана. Снимка: Ройтерс

Апропо: от отдел “Кадри” се обаждат да кажат, че има проблем в дивизията му… Една колежка (европейка) иска да напуска, оплаква се че шефът й (от Северна Африка, мюсюлманин), не я разбирал, не я подкрепял, “gender issue” (б. р. – полов въпрос) и т. н. Томас да вземе мерки и да възстанови етническо-религиозната хармония. Томас знае случая, конфликтът отдавна зрее, европейката е малко примадона, все хленчи, а африканецът има много специфичен мениджърски стил, и това е много деликатно описание на стила му…. Почти нищо не може да се направи, но за всеки случай Томас ги привиква един по един да ги изслуша. Утре ще говори с “Кадри”.

Към 3.30 се обажда шефът ха отдел “Сигурност”: един от нашите работници в Судан е ранен, два офиса в Азия са ограбени от бандити (в Индонезия и в Шри Ланка), а друг колега е катастрофирал с колата си в Босна. Томас гледа към статистиката: всяка година 10-15 служители или доброволци на Червения кръст загиват или биват тежко ранени при изпълнение на служебните си задължения. Какво да кажеш на близките им… пита се Томас. За наемните армии и обикновените бандити защитните функции на емблемите почти нямат стойност. Да не говорим за опити за контрабанда на оръжие с хеликоптери и самолети, на които безсрамно залепят емблеми на Червения кръст. Носят на Томас да подпише окуражително писмо до ранения колега в Судан.

Хаитяни носят вода за готвене в опустошеният град Гонаив. Снимка: Ройтерс

Станало е 4 следобед. Телефони, телефони, сводки, обобщения, анализи…. Нов апел за Хаити, още 10 милиона са нужни. Плюс 7 милиона за Куба. Съобщение за пресата. Заседание при генералния за плановете и бюджетите за 2009-2010. Двеста страници. Томас е успял да прочете само 78. Кога, денят има 24 часа.

Генералният не е доволен. На места има преразходи, на места има още неизхарчени пари. Защо? Хората очакват помощи. Защото капацитета в …. е малък, местният Червен кръст няма достатъчно доброволци.. Измислете нещо, това не е обяснение, казва началникът. Горещи вълни заливат Томас.

Колко бюджет да приемем за 2009. 400 милиона? 600 милиона? Ще ги дадат ли донорите? Ако ги дадат, имаме ли капацитет да ги усвоим? За да стане картината пълна, директорът по комуникациите предлага в годишния доклад да се сумира стойността на всичките програми от 186-те национални дружества на Червения кръст и Червения полумесец в света. Общо цифрата надхвърля 22 милиарда долара. Помощ е оказана на 159 милиона души по света. Номер едно сме в световната хуманитарна класация, с 300 000 служители в близо 200 държави и с 95 милиона доброволци. Част от програмите на ООН всъщност се изпълняват на терена от местния Червен Кръст.

Хаитяни разтоварват помощи с храна след наводнението в Гонаив. Снимка: Ройтерс

От един вестник в Аржентина се обаждат да питат защо имаме две емблеми: Червен кръст и Червен полумесец. Защото държавите, ратифицирали Женевските конвенции ги узаконяват и двете. Аха. Всъщност има и трета: Червения кристал. За тези, които не харесват нито кръста, нито полумесеца. Като дружеството в Израел. Аха, казват пак от вестника в Буенос Айрес. А защо е започнало с християнски символ, питат. Не е християнски, а от уважение към Швейцария, дала на света Анри Дюнан, приема се “обърнатият” символ на швейцарския флаг, който е бял кръст на червен фон… Няма нищо религиозно. А-а-а, казват от вестника, разбрахме.

Но ислямските държави не го разбират така и на дипломатическа конференция през 1929 министрите приемат полумесеца като равен по юридическа защитна сила в Женевските конвенции с тази на червения кръст… През 2005 на нова дипломатическа конференция се приема и кристала… Всички правителства, които всъщност са собственици на емблемите, (уж) са доволни. Всичко това Томас “пробутва” на директора по комуникациите. Той да обяснява.

Опустошения от урагана в град Галвестън, Тексас. Снимка: Ройтерс

6 следобед. Част от колегите си тръгват… Част. Томас не е от тях. Пише анализ на операциите проведени по време на трите урагана в Америка: Густав, Ханна и Айк. Предстои среща на директорите от сходни агенции за “уроците, научени след цунами 2004″ В Ню Йорк. Дали да не го пробутам на Директора пои комуникациите, пита се Томас. Не мога, отвръща му другият, трябва да съм в Лондон в студиото на Би Би Си на този ден, има “кръгла маса” на тема “Изпълнението на целите по развитието на хилядолетието”. “MDGs”, както казва жаргонът на ООН.

7 часа. Обажда се жена му Уенди. Кога ще си дойде? Ще ходят ли на театър? Какъв театър, казва Томас. Тук съм поне до 9. И си дава сметка, че от една година не е стъпвал в театър или концертна зала. До леглото му има 3 книги за четене. Всички започнати, нито една довършена.

Телефонът звъни отново. Загиналите в Хаити са много повече. Една репортерка от екипа на Ралица Василева от CNN пита какво мислим по въпроса за работата на правителството в Хаити. Нищо не мислим. Или ако мислим, не ни е работа да коментираме. Гледаме да помогнем с каквото можем. Ние спасяваме хора, вие коментирайте. Обаче всичко това се казва много по-дипломатично. Не искаме да се караме с журналистите. Нито с правителството, може да ни изгонят…. Както изгониха някои агенции от Бирма. И от Зимбабве.

Дете яде бисквити пред пострадал от урагана Айк магазин за хранителни стоки в Хюстън, Тексас. Снимка: Ройтерс

Пиер, шефът на отдел медии му звъни: включи на Би Би Си. Показват нашите операции в Зимбабве, Мат дава интервю, успяхме да внесем храни за 27 милиона долара, 290 000 души ще получават храна от нас за 6 месеца. Томас дори и не поглежда към телевизора. Очите му са зачервени като на заварчик.

10 вечерта е. Звездите са изгрели. Враните са се скрили, след като са опоскали доматите на Вашку. Свраките са информирали света за последните събития и отдавна спят. Уенди чака отегчена пред телевизора. Само тихо пошепва:”Виж колко е часът! После се чудиш защо кръвното ти е 180/98, а захарта почти 9″. Томас мълчи като чекист и си налива двойна доза уиски.

Навън Женева е красива, загадъчна и нежна.

Искрено Ваш,

Енчо Господинов

———————————————-

Б. р. – авторът работи в Международния Червен кръст в Женева. Виж още от него в “Писмо от Женева”, “Писмо от Ню Йорк”





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.

Страници: « 1 [2]

  1. 51) Рафи
    Помня Енчо Господинов от в."Поглед'. Перото му живо и колоритно и продължава в същия дух. Евала Енчо,

Страници: « 1 [2]






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com