Доктрината Буш? Новият американски президент ще я припомни на света

в. Вашингтон пост

Джордж Буш по време на изявление пред Белия дом във Вашингтон. Снимка: Ройтерс

Странно нещо е да следиш исторически дебат за събития, по които имаш информация като пряк участник. Малко като да наблюдаваш археолози да разкопават и пресяват нашир и длъж в хола ти и да предлагат свои тълкувания на собствените ти снимки и джунджурийки. И това кара да се замислим за възможна нерадостна перспектива – че повечето подобни дебати се водят от експерти, притежаващи голяма самоувереност и твърде малко знание.

Полемиката започна, когато Чарлс Гибсън от Ей Би Си поиска от Сара Пейлин да даде мнението си по доктрината Буш. Уклончивият отговор на Пейлин предизвика пренебрежителна реакция от страна на Гибсън, който определи доктрината като „изпреварваща самоотбрана“. Чарлс Краутхамър се притече в защита на Пейлин като изтъкна, че има четири поредни версии на доктрината Буш, чиято кулминация е в дневния ред за насърчаване на демокрацията от речта му по случай започването на втория му мандат – това описание вече е по-близо до истината. След това Джо Клайн с пълна и неоправдана самоувереност настоя: „Имаше само една доктрина Буш – изпреварващата реакция срещу възникващи заплахи.“ Един неудовлетворен канадски журналист заключи: „Излиза, че никой не знае какво е доктрината Буш.“

Това обаче не е съвсем вярно. Доктрината Буш не е Шифъра на Леонардо. Тя се разви с течение на времето, но се разви съобразно намеренията на един-единствен човек. Съдържанието на доктрината Буш пряко отразява убежденията на президента за естеството на света след 11 септември. А формата на тази доктрина е нещо, по което работих пряко с него.

Има много речи, които може да се цитират. Но когато в края на 2005 и началото на 2006 година – най-ниската и кървава точка в иракската война – външнополитическите възгледи на президента Буш бяха подложени на всеобща критика, той заяви в обръщението си за Състоянието на Съюза от 2006 година, че ще защитава три елемента от доктрината Буш срещу растящия американски изолационизъм:

– Агресивно противопоставяне на възникващи заплахи за сигурността. От самото начало президентът Буш изтъкна, че превантивната реакция на модерните заплахи – терористични мрежи, режими, които им дават помощ и убежище, и оръжията за масово поразяване – не винаги е военна задача. Икономическият и дипломатическият натиск са предпочитаните и по-вероятни инструменти за справяне с неблагонадеждни режими. А и няма съмнение, че иракската война подкопа обществената подкрепа за военните варианти, дори и като последно средство. Ирак обаче показва предизвикателствата при налагането на превантивна реакция, но не опровергава теорията.
Ако Техеран притежаваше нервнопаралитичен газ и биологически оръжия, кой сега щеше да поставя под въпрос необходимостта от силова реакция на тази заплаха? В тази предизборна кампания Барак Обама е този, който предложи да се увеличат американските войски в опасните погранични райони на Пакистан – настояща база на Ал Каида. Каква причина би могло да има за подобно действие освен превантивното справяне със заплахи за Америка и съюзниците й?

– Насърчаване на демокрацията. Идеята, че Америка печели в дългосрочен план от разпространяването на един световен ред на либерализъм, демокрация и свободна търговия не е нововъведение на Буш, а консенсус от периода след Втората световна война. Не всеки тиранин в съвременната история е бил враг на Америка. Но всеки голям враг на Америка в съвременната история е бил тиранин. Същинското нововъведение на Буш бешеа приложи този консенсус – поне от време навреме – към арабския Близък изток. Това не е лека задача. Съществуват много валидни аргументи за темпото, фазите и методите на реформиране. В крайна сметка обаче алтернатива няма. Диктаторите от Близкия изток управляват не само несправедливо, но и обикновено неефективно, а репресиите им тласкат повечето опозиционери към радикалните джамии. Ако в бъдеще тези нации се провалят и станат нестабилни, следващият президент, който и да е той, неизбежно ще бъде запитан: какво направихте за насърчаване на жизнена политическа алтернатива на ислямизма докато още имахте време?

– Борба с болестите и насърчаване на развитието. Това е може би най-неочакваният и най-недооцененият елемент от доктрината Буш. В някои отношения Буш е приел теория на „коренни причини“ за световния безпорядък – от тероризма през престъпните и наркотрафикантските мрежи до пандемиите и бежанците. Затова по време на управлението си той удвои помощта за развитие на чужди държави и почти учетвори помощта за Африка – едно все по-важно бойно поле във войната на идеи срещу радикалния ислям. Чрез програмата „Предизвикателства на хилядолетието” той обвърза тази помощ с подобрения в управлението, които правят възможни други форми на икономически и социален напредък. И двамата сегашни кандидат-президенти посочиха, че те също ще увеличат този тип помощи.

Наистина няма голямо значение дали следващият президент или вицепрезидент може да формулира тези три елемента от доктрината Буш. Те и без това ще се водят по тях.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.