Как крахът на Уолстрийт пренареди надпреварата за Белия дом

Табелата на Уолстрийт пред стоковата борса в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

С фалита на инвестиционна банка, необходимостта застрахователен гигант да бъде поставен под държавен контрол, рязкото понижение на индекса Дау Джоунс и обхващащата Уолстрийт паника, Барак Обама се изказа благосклонно за своя опонент: „Определено не виня сенатор (Джон) Маккейн за тези проблеми“, каза той. Обама се въздържа да хвърли върху Маккейн вината за глобалното затопляне и урагана Айк. Той обаче го упрекна за икономическата му философия – „философия, която казва, че дори разумните регулации са ненужни и глупави и че ние просто трябва да си заровим главите в пясъка и да пренебрегнем икономическите проблеми, докато не доведат до криза“.

И двамата кандидати без съмнение искат да се заемат енергично с кризата. Но не могат, тъй като никой от тях няма да е заел поста до януари, а мерките срещу нея трябва да бъдат предприети начаса. И затова всеки от тях се опитва да звучи така, сякаш ще набие малко разум в главите на Уолстрийт и едновременно с това на първо място мрънка, че политиката, която е поддържал неговият опонент, е вкарала Съединените щати в сегашната каша.

Обама има огромното предимство, че избирателите са склонни да винят за лошите новини партията в Белия дом. Кампанията му през последните седмици, след като Маккейн избра за свой кандидат за вицепрезидентския пост губернаторката на Аляска Сара Пейлин и след това излезе напред в проучванията на общественото мнение, изглеждаше болна. След препъването на американската финансова система Обама го настига. Сондаж на политическия уебсайт RealClearPolitics.com сега отрежда на Маккейн преднина от по-малко от един процентен пункт.

Обама твърди, че кошмарът на Уолстрийт е бил причинен от финансовата дерегулация, на която неговият републикански опонент отдавна е застъпник. Това донякъде е вярно. Слабият контрол наистина позволи на финансовите фирми да вземат назаем далеч повече пари, отколкото беше благоразумно, за да правят сделки, които сега им излязоха през носа. По-строгите правила може би щяха да предотвратят това. Обама припомни на избирателите в Колорадо на 16 септември, че Маккейн каза наскоро: „Винаги съм за по-малко регулация.“ Сега републиканският кандидат заявява, че подкрепя по-стриктната регулация, въпреки че не навлиза в подробности.

От щаба на Обама твърдят също, че Маккейн е толкова богат (имуществото на съпругата му се изчислява на 100 милиона долара) и че не разбира неволите на изпитващите остра нужда от пари обикновени американци. Самият Маккейн не помага на каузата си, като казва неща от типа: „основите на нашата икономика са здрави“. Това може и да е вярно, в зависимост от това, как дефинира думата „основи“, но не звучи състрадателно. Кандидатът за вицепрезидент на Обама Джо Байдън се подигра, че „аз мога да извървя пеша разстоянието от тук (Клеър шорс, Мичиган) до Лансинг (151 километра) и няма да попадна на един човек, който да мисли, че нашата икономика върви добре, освен ако не попадна на Джон Маккейн.“

Обама намеква, че на Маккейн не може да му се има доверие, че ще се справи с кризата, защото конците му се дърпат от лобисти, които „разбиват защитата на потребителите и изкривяват нашата икономика, така че да работи за специални интереси.“ Или както каза Байдън: „Малцината богати и силни имат място на масата, а всички останали са в менюто.“ Вярно е, че компании в областта на финансите, застраховките и недвижимите имоти дариха 22 милиона долара за кампанията на Маккейн. Но те дадоха 25 милиона за Обама.

И накрая, от щаба на сенатора от Илинойс намекват, че 72-годишният Маккейн е прекалено изкуфял, за да разбере джунджуриите, които използват съвременните банкери (а и други). Рекламно клипче казва, че той „не знае как да ползва компютър, не може да изпрати имейл“. Маккейн признава, че вика други хора, за да влезе в сайтове. Една от причините е, че за него е болезнено да набира клавишите заради травмите, които е получил като военнопленник.

Първата реакция на Маккейн на кризата беше да изрази гнева си от „безразсъдното поведение, корупцията и разюзданата алчност“, които според него са я причинили. Сенаторът от Аризона се ядоса, че когато финансовите фирми фалират, изглежда само шефовете избягват последиците. При едно президентско управление на Маккейн, обеща той, „ние няма да толерираме повече това.“ Обама каза, че никой не бива да вярва на обещанието на Маккейн, че ще въведе подходящ контрол на Уолстрийт, „защото той е показал не един и два пъти, че не вярва в това“.

Истината е по-объркваща. Инстинктът на Маккейн да отпуска поводите на пазарите винаги е влизал в противоречие с неговото подобно на това на Теди Рузвелт подозрение към свръхмогъщите корпорации. Объркването става още по-голямо от очевидната липса на интерес, или на познание, у сенатора от Аризона към „а-то и бе-то“ на финансите. Неговото главно конкретно предложение тази седмица беше да се създаде комисия, която да проучи кои са причините за сегашната криза и да препоръча реформи за предотвратяването на нова.

Обама звучеше по-спокойно, докато повтаряше принципите, в съответствие с които ще регулира американската финансова система. Първо, каза той, всяка финансова институция, която може да вземе назаем пари от правителството, трябва да бъде подложена на по-строг правителствен контрол. Второ, Обама ще затегне основните изисквания и иска по-пълно разкриване на рисковете и задълженията, които фирмите спестяват в платежните си баланси. Трето, той ще направи регулаторните агенции по-ефективни. Четвърто, ще приспособи институциите за това, което правят, а не за онова, което са. Например, ипотеките трябва да се подчиняват на същите правила, независимо дали са предложени от банка или от брокерска къща. Пето, Обама ще предприеме енергични мерки срещу пазарните манипулации. И шесто, ще създаде механизъм за идентифициране на рисковете на системата преди те да са причинили експлозия.

Най-силният момент на Маккейн тази седмица, макар и продължил за кратко, беше, когато привлече вниманието към другия основен фактор за срива: двата големи ипотечни гиганта, спонсорирани сега от правителството – „Фани Мей“ и „Фреди Мак“. Тези две фирми притежават или гарантират около половината от жилищните заеми в Съединените щати. Преди да изпаднат почти във фалит и да бъдат поети в по-голямата си част от правителството по-рано този месец, те бяха ужасяващи хибриди. Държавата гарантираше косвено тяхната кредитоспособност, което им позволяваше да вземат назаем пари срещу по-ниски от пазарните лихви. Частните акционери обаче си слагаха печалбите в джоба, като даваха същите тези пари назаем срещу по-високи лихвени проценти.

На хартия „Фани“ и „Фреди“ трябваше да улесняват купуването на жилища от надеждните длъжници. По-голямата част от косвените субсидии отиваха у акционерите им. И при условие че мениджърите знаеха, че могат да разчитат на правителството, че ще ги измъкне, те се разширяваха безразсъдно, като допринесоха за балона на пазара на недвижимите имоти, който сега се спука. Цената за спасението на „Фани“ и „Фреди“, която може да се окаже висока, ще бъде платена от данъкоплатците. Вината е на демократите и републиканците в Конгреса, които насърчаваха двата ипотечни гиганта да продължат да нарастват, не само защото фирмите лобираха пред тях толкова щедро.

Преди известно време и Маккейн, и Обама казаха, че се задават неприятности, но предложиха различни решения. Маккейн твърди, че в крайна сметка и двете институции трябва да бъдат закрити. Обама смята, че те могат да бъдат реформирани и иска да продължи помпането на пари на жилищния пазар. Маккейн отбелязва, че Обама е получил повече дарения от „Фани“ и „Фреди“ в сравнение с който и да било политик, с изключение на председателя на комисията, пред която те отговарят. „Това не е промяна, каза сенаторът от Аризона. Това е, което е гнило във Вашингтон.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.