Ще се откаже ли ЕС от „Набуко“ след войната в Грузия?

в. Независимая газета

Кранче на тръбопровод в Украйна близо до село Боярка. Снимка: Ройтерс

Грузинската война може да накара Евросъюза отново да се замисли над стратегията си за намаляване на растящата зависимост от вноса на руски газ, тъй като именно Грузия е ключов елемент от този план. Русия фактически установи ефикасен контрол над петролопроводите и газопроводите, които пресичат Грузия, като си остави правото да блокира транзита по тях. Москва показа, че може да спира доставките. Дори без да споменава южнокавказкия тръбопровод, нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан с мощност 1 млн. барела дневно или нефтопровода Баку – Супса, по време на кратката, но интензивна война Русия ясно показа рисковете за стратегията на Евросъюза. Тази стратегия се базира на това, че през Грузия за Европа ще се транспортират нефт и газ от Азербайджан и потенциално от Казахстан и Туркмения.

От една страна фактът, че нито един от тези основни тръбопроводи не беше повреден по време на войната би могъл да сигнализира на европейските вносители и на сегашните и потенциалните инвеститори в региона, че страховете във връзка със стабилността и безопасността на транзитните пътища през Грузия са преувеличени. Ако Русия действително искаше да премахне онова, което според нея представлява заплаха в борбата за част от европейския пазар, а именно доставките на каспийски нефт и газ, то конфликтът даваше прекрасна възможност на премиера Путин „да се погрижи“ за този проблем. Но реалистите отбелязаха, че по случайно стечение на обстоятелствата, когато започваха боевете, тръбопроводът Баку – Тбилиси – Джейхан вече не действаше: един ден преди това в източна Турция избухна пожар. И Русия не би спечелила нищо (дори би загубила), ако беше бомбардирала тръбопровода в този период.

Една атака срещу главната експортна петролна артерия на Азербайджан само би засилила международните критики към Москва. А тръбопроводът Баку – Супса тъкмо подновяваше работата си след 20-месечен ремонт. Бомбардирането на тази тръба с много по-малка мощност (150 000 барела дневно) слабо би помогнало за осъществяването на руските интереси. Така или иначе, като превантивна мярка „Бритиш петролиум“ реши да спре доставките на нефт през Супса и на газ по Южнокавказкия тръбопровод. А това означава, че в резултат от конфликта възникнаха проблеми с транзита на въглеводороди през Грузия. Така конфликтът изостри усещането за риск, а и увеличи риска от залагането на Грузия като ключова транзитна държава. В дългосрочна перспектива психологическите последици от войната могат да повлияят на появяването на енергиен коридор Изток-Запад през Кавказ повече от самата война.

Според плановете тръбопроводът „Набуко“, който трябва да мине от Турция към Австрия през Румъния, България и Унгария, ще се пълни с газ от Азербайджан, както и от Близкия изток. Макар грузинският конфликт да не влияе пряко на маршрута на „Набуко“, увеличеният риск за сигурността в страната е нова преграда, която трябва да се преодолее. Фактът, че Русия всеки момент може да прекъсне или спре на територията на Грузия тръбопровода Баку – Тбилиси – Джейхан, от който газът трябва да тръгне по „Набуко“, може да накара Евросъюза да преразгледа въпроса дали политическата подкрепа за „Набуко“ ще гарантира по-голяма „независимост“ на Европа от Русия. По-големият риск за доставките на газ по „Набуко“, ако не и за самия тръбопровод, може да доведе до крах на проекта под собствената му тежест. Особено ако нарасналите рискове доведат до оскъпяване на тръбопровода, дълъг 3 000 км.

„Набуко“ може да се сблъска с допълнителни финансови трудности, тъй като неговите акционери ще бъдат принудени да решават двоен проблем: по-скъпи кредити и застраховки заради по-големите рискове за сигурността, включително ситуацията в Грузия; и нараснали рискове във връзка с осигуряването на достатъчно газ за запълване на тръбопровода. Големите рискове, свързани с транзита през Грузия, и слабите перспективи за осъществяването на „Набуко“ увеличават предимството на предлагания от „Газпром“ проект „Южен поток“, който трябва да мине по дъното на Черно море до България, а след това да се раздели на два тръбопровода, снабдяващи Южна и Централна Европа. По наша оценка, нуждите на Европа от газ оправдават построяването или на „Южен поток“, или на „Набуко“, но не и на двата тръбопровода. И ако европейските правителства и Еврокомисията заедно не се ангажират с твърда подкрепа за „Набуко“, съдбата на този проект е предрешена.

* Ендрю Неф е старши аналитик по проблемите на енергетиката в консултантската компания „Глобъл Инсайт“, Лондон.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.