Държавата може да спаси парното с диференцирани цени на природния газ

Словакия два пъти спира искане на газовия си доставчик за поскъпване на горивото с 20%

Снимка: Булфото

Държавата не иска диференцирани цени на природния газ, съобщиха висши чиновници от Министерството на икономиката и енергетиката и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране( ДКЕВР) пред e-vestnik. Дни по-късно във в. „Капитал“ на бял свят излезе държаният в тайна договор за доставки на руски природен газ, който подготви и подписа бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Експерти от бизнеса обявиха, че той е неизгоден и води до непрестанно и стръмно увеличение на цените на природния газ, което застрашава бизнеса и може да има тежки последици за домакинствата.
Години наред различни отговорни лица в енергетиката непрекъснато говореха, че спасението за топлофикациите и най-вече за най-голямата – „Топлофикация София“ – е да се диференцират цените на природния газ според това дали той се използва за гориво или за суровина и според потребените количества. Само столичното парно харчело една трета от газа, който употребява цялата държава (сега една четвърт) и така то може да получи синьото гориво на по-ниска цена, което ще се отрази благоприятно върху себестойността на топлоенергията и на възможността хората да плащат сметките си за парно.

Вместо това, когато „Булгаргаз“ поиска 37% увеличение цената на газа от 1 октомври, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в един глас с председателя на Бюджетната комисия и бивш енергиен министър Румен Овчаров и с шефовете на газовия монополист започнаха  да обясняват, че ДКЕВР задържа цените на газа. Държавата не дала исканото поскъпване в предишните месеци и така били облагодетелствани „Лукойл“, „Неохим“, „Агрополихим“ и други големи консуматори, чиито чуждестранни собственици реализирали големи печалби на външни пазари с продукцията си. А „Булгаргаз“ бил изпаднал във финансов колапс и невъзможност да плаща авансово газовите доставки на руския газов гигант „Газпром“, каквото е задължението по договора.
Съюзът на индустриалците също се тръшна, че заради топлофикациите „Булгаргаз“ искал толкова голямо увеличение на цената на газа, което щяло да оскъпи продукцията им – например минералните торове и това щяло да доведе индиректно до поскъпване на храните.

А през уикенда Румен Овчаров дори заплаши в изявление пред медиите, че ЕС може да накаже България за държавна помощ, заради ниските цени на газа.

ДКЕВР не прие цялото поискано поскъпване на газа, а предложи то да бъде с 29%, вместо с 37%. Но и така увеличението ще бъде най-високото в последните години, а с натрупване от предишните три тримесечия става неизбежно и новото извънредно поскъпване на парното.

„Топлофикация София“ твърди, че в момента продава топлинната енергия с 20% под себестойността й. С колко тогава ще позволи регулаторът да поскъпне парното през следващите месеци, като се има в предвид, че разходът за гориво представлява 70-80% от цената на топлоенергията?

Председателят на комисията проф. Константин Шушулов обяви, че е възможно цената на топлинната енергия да се увеличи с 10-12% от 1 ноември, ако държавата не се откаже от дивидента от „Булгаргаз”, а газовата компания от печалбата си, също и да склони на по-малко увеличение на цената на синьото гориво.

Топлофикациите вече поискаха от депутатите промяна в Закона за енергетиката, така че да имат право да актуализират цените си заедно с ценовите промени при природния газ, тоест на три месеца. А енергийният и икономически министър Димитров подкрепи идеята. Друга промяна в закона може да доведе до преподписване на индивидуалните договори за доставка на топлинна енергия
на абонатите, като те бъдат подменени с колективен договор между всяка сграда и топлофикация. Тази промяна също трябва да влезе в закона, съобщиха за e-vestnik от енергийното ведомство.

Бившият минстър на икономиката и енергетиката подготви и подписа нов договор с „Газпром“ за доставка до 2030 г., при съществуващ договор до 2010 г. Бизнесът оцени договора като неизгоден, а цените на газа хвръкнаха рязко нагоре. Снимка: Булфото

Всичко това се случва в условията на ултиматум от „Булгаргаз“ към топлофикациите за спиране на природния газ, ако не покрият всичките си текущи задължения до 1 октомври. С фактурираната към 15 септември енергия столичното дружество дължи 60 милиона лева.  Почти толкова, около 61 млн. лв., били загубите от „изкуственото“ задържане цената на природния газ от ДКЕВР, обявиха от „Булгаргаз“.  Само че енергийният регулатор изчислил, че газовата компания няма загуби, а печалба с 5 млн.лева, от която може да се откаже, за да направи по-поносимо поскъпването на газа.

Собствениците на столичната топлофикация – първо държавата в лицето на енергийния министър, а в отговор и кметът на София, започнаха да си прехвърлят дружеството като горещ картоф. А шефовете на столичната топлофикация, след като спряха топлата вода и на изрядни платци заради съседите им длъжници, в момента усилено правят реинвентаризация на сградите с най-големи задължения – как са се намалили или увеличили плащанията, за да определят на кого да спрат и на кого да пуснат топлата вода и евентуално парното, когато настъпят подходящи климатични условия.

От 1 октомври „Топлофикация София“ влиза в отоплителния сезон и нейният директор  Петко Милевски заяви, че ако газовата компания не й спре горивото, ще пусне парното след три дни със средна денонощна температура 12 градуса и прогноза за студено време. За по-малко от 20 дни столичната топлофикация е превела над 30 млн.лева от дължимите 60 млн. лева текущи задължения (от общо около 200 млн. лв. дълг) и няма опасност да спрем газоподаването към този момент, каза Димитър Гогов, директор на „Булгаргаз“, който вече внесъл сумата за заявените доставки на газ за октомври на „Газпром“. Но проблемът остава да тегне със същата сила за ноември.

Не се разбра само платиха ли държавата и общините сметките за парно и топла вода на своите потребители – болници, училища, висши учебни заведения, социални домове, министерства,  учреждения и организации на съответните топлофикации.  В предишни години Министерският съвет гласуваше отпускането на дължимата сума – обикновено няколко десетки милиона лева, и решаваше проблема с купуването на газ за парното в големите градове в началото на есента. Сега за задълженията на стопанските и държавните длъжници не се говори нищо. На въпрос на e-vestnik от столичното дружество поясниха, че са спрели топлата вода на фирмите-длъжници и те веднага започнали да се издължават. Но не казаха колко е точно размерът на неплатените сметки на държавните длъжници. Не е възможно да се отпуснат пари от бюджетния излишък за погасяване задължения на топлофикации към „Булгаргаз“, защото това би било държавна помощ, каквато Европейският съюз не разрешава, заяви министър Петър Димитров.

Същият ден  в материал за енергийните проблеми на жителите на страните от Източна Европа  Франс прес разказа за идеята на унгарския премиер Ференц Дюрчани – да се въведе допълнителен данък от 8% върху печалбите на отоплителните дружества. Данъкът „Робин Худ“ ще се събира две години за подпомагане на социално слабите, за да се намали въздействието от поскъпването на петрола на международните пазари. Десетки милиони жители на страните в Източна Европа страдат особено силно от поскъпването на енергията, защото живеят в жилища, наречени панелки, които датират от комунистическата епоха. Тези сгради нямат добра изолация и разходите за поддръжка са непосилни, пише Франс прес. Два  от осемте милиона унгарци живеят  в такива блокове с остарели отоплителни системи. Подобно е положението в България, където половината жители на големите градове живеят в подобни жилища.
В Полша за четирите милиона семейства, обитаващи панелни блокове от комунистическата епоха, разходите за отопление възлизат на около 70 процента от средния наем. В Литва, където средната месечна запата е 1700 лита (570 евро), тази зима разходите за отопление на жилище от 50 квадратни метра ще достигнат 500 лита (165 евро) – с 30-40% повече от миналата година.
Франс прес дава за пример Словакия, в която „правителството се опитва успешно да контролира цените на енергията“. SPP – главният доставчик на газ, от юли досега направил два неуспешни опита да издейства повишаване на цената на газа с 20 % заради световната инфлация.
В Чехия електричеството и газът са поскъпнали двойно през последните години. Но високият в сравнение с останалите източноевропейски страни стандарт (952 евро средна месечна заплата) позволявал на хората да се справят. Отоплението на тристайно панелно жилище от 70-те години с площ 60 кв. м струва 1670 крони (69 евро) на месец.

В България, където средната месечна заплата е няколко пъти по малка, правителството не направи нищо, за да обуздае поскъпването на природния газ и влиянието му върху цената на топлинната енергия. Отоплението на панелка от 60 кв. метра на българина тази зима ще излезе колкото на чехите, дори по-скъпо.

Енергийното министерство напълно забрави идеята за фючърсно закупуване на природен газ на по-ниски борсови цени през лятото, за да се осигури поносима цена на топлинната енергия през зимата. По проекта са работили екс председателят на УС на „Топлофикация София“ Илко Йоцев и зам. министърът на икономиката и енергетиката Валентин Иванов.

Отхвърля се и въвеждането на диференцирани цени на газа. Затова пък с промяна в Наредбата за образуване цената на топлинната енергия ще се разреши тя да се актуализира 4 пъти в годината заедно с цената на синьото гориво. Сега това става един път в годината – от 1 юли.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.