Пол Нюман прекрачи в България през Желязната завеса

Пол Нюман почина на 27 септември от рак на 83 години. Великолепните му сини очи, поразяваха още в черно-бялото кино. Снимка: Ройтерс

Помни ли някой киносалоните при комунизма? И опашките за билети за американски филм? С Пол Нюман?
Сега киноманите бръкват в нета и гледат който си искат филм. Тогава нямаше Интернет. Американски филм у нас можеше да се гледа, само ако незнайна комисия от цензори одобри на закрита прожекция мострата, докарана за евентуално закупуване от ДО „Българска кинематография” и „Разпространение на филми”. Същата комисия отрязваше и цели сцени, да не нарушава идеологическото спокойствие на зрителя.

На екрана шестваха съветски филми. Толкова много и толкова тъпи, че имаше вицове – „Хубав ли е филмът или съветски?”
Днес изглежда смешно. Сега американските филми са навсякъде, видя се, че и от тях има тъпи…

Един от най-великите актьори на 20-и век – това най-често повтаряха информационни агенции и вестниците тия дни, след вестта за смъртта на 83-годишния Пол Нюман в петък. Да, така е. Но за страни като България, отвъд Желязната завеса, той е нещо повече.
В онези провинциални години на комунизма, когато държавата беше изолирана от външния свят и от западната култура, тук проникваха филми с Пол Нюман. Героичните му роли показваха едно лице на американец, което иначе беше непознато от пропагандата на медиите.
Мотивът на тогавашната държавна фирма „Киноразпространение” за внос и прожекции на американски филми беше един – да разобличават жестоката капиталистическа действителност. Въпреки това тези филми показваха някаква човешка Америка и американци, не измислена от пропагандата. Странно, но много от успешните филми на Нюман от 60-те до 80-те години, когато социалистическата цензура към западната култура беше най-силна, са били прожектирани у нас.

Цъкни на снимката за да гледаш слайдшоу.

„Хладнокървният Люк” – цветен американски филм, за твърдоглавия пандизчия – кое дете не го е гледало навремето?
Или „Ужилване” през 80-те години. С двамата велики на американското кино – Пол Нюман и Робърт Редфорд.
Пол Нюман винаги е носил славата си с лекота, както и красотата си – писа „Ню Йорк таймс” вчера – Научи се да се възползва от безупречното си лице така, че да можем да видим цялата сложност, която се крие под него. А по-късно, когато възрастта си взе цената, той се научи да използва и времето, като ни показваше колко красива може да е старостта.

Първият му голям филм е „Хъд”, 1963 г. Филмът е черно-бял и в него прочутите му сини очи излъчват някакъв свръхестествен отенък на сивото.
В началото на кариерата си Нюман често е припознаван като Марлон Брандо. Той самият признава,че е раздал поне 500 автографа от името на Марлон Брандо. И двамата са учили в „Актърс студио” в Ню Йорк и са прескочили в Холивуд. По-късно приликата е трудно да бъде доловена, имайки предвид траекториите им и колко различно се вписват двамата на екрана.
През 60-те Нюман беше един от доминиращите мъжки образи в киното. Уестърнът от 1969 година „Бъч Касиди и Сънданс Кид”, в който има

Пол Нюман и Робърт Редфорд (вляво) в „Бъч Касиди и Сънданс Кид”. Снимка: Ройтерс

достоен обаятелен партньор в лицето на Робърт Редфорд, се появи в България само в кино „Дружба” (сега „Одеон”), но беше прожектиран достатъчно дълго, за да го видят киноманите. Филмът имаше влияние върху т. нар. „нов Холивуд” и спечели с двамата фотогенични мъже, чието естествено и безгрижно разбирателство превърна бунта в търсена на пазара и доходна стока. У нас изглежда е бил прекалено скъп, за да го купят за масови прожекции. Или незнайната комисия, която решаваше кой филм да се пусне и кое да се изреже от него, не го е одобрила.

Нюман беше фигура на прехода между стария и новия Холивуд, пише „Ню Йорк таймс”. Ролите му ставаха все по-добри, както и играта му. Беше подкупващо спокоен като Бързия Еди в драмата на Робърт Росън от 1961 година „Играчът на билярд”. Той прелъстяваше и отблъскваше, но владееше зрителите. След 25 години в „Цветът на парите” Нюман спечели Оскар през 1987 година за най-добър актьор за това, че възкреси Бързия Еди във филма на Мартин Скорсезе – плачевно закъсняла оценка за проявите му, които му донесоха шест номинации преди да получи „Оскар”. (Оставяйки си отворена вратичка, Академията за филмово изкуство му подхвърли почетен „Оскар” година по-рано.) Той беше невероятен в „Цветът на парите”. Игра разнообразно във филмите от онова време „Езерото на удавниците” (1975), „Удар със стик” (1977 – също прожектиран в комунистическа България) и „Присъдата” (1982), като дефинира стила „Нюман”: енергичното момче, което няма какво друго да прави освен да държи мотора си запален, за всеки случай.

Цъкни на снимката за да гледаш слайдшоу – с Том Круз в „Цветът на парите“.

Филмите не са благодатни за по-възрастните актьори, но Нюман излезе от този жесток бизнес като че ли невредим. Той запази достойнството си донякъде, като играеше мъже, които се бяха отказали от своята суета или глупост.

От Кливланд до Холивуд

Пол Леонард Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в Кливланд, Охайо. Майка му е католичка, баща му евреин, който имал магазин за спортни стоки. Майка му Тереза подтиква Нюман да стане актьор. Започнал да играе в самодейни пиеси още от училищната скамейка. Учи по-малко от година в университета в Охайо, после изкарва войната като радио свързочник в авиацията. След войната започва да учи в Кенън Колидж, Охайо, играе в пиеси и в отбора по футбол (американски), завършва 1949 г.
През 1950 г. баща му Артър умира и Пол Нюман се връща в Кливланд да движи магазина за спортни стоки. Жени се за актриса, оставя магазина на брат си и отива със съпругата си и първия си син в университета „Йейл” да учи режисура. Напуска година по-късно, вероятно поради недостиг на пари, и защото съпругата му пак е бременна. Получава роля в пиесата „Пикник”, играна 14 месеца на „Бродуей” в Ню Йорк. На сцената там се запознава с втората си жена актрисата Джоан Удуърд. Играе малки роли и в телевизията. Приет е за студент в прочутото „Актърс студио” в Ню Йорк, където учи с Джеймс Дийн, Марлон Брандо и др.
От 1954 г. започва да се снима в Холивуд.

„Бъч Касиди и Сънданс Кид”

„Пол леко страдаше от това, че толкова красив – хората се съмняваха, че той може да играе добре”, казва режисьорът Артър Пен в книгата „Пол и Джоан”, издадена 1988 г.
Получава развод през 1958 г. и се жени за актрисата Джоан Удуърд, с която живее в Холивуд и до момента има почти 5-годишна връзка с нея. Двамата отглеждат трите си дъщери далеч от Холивуд в ранчото в Уестпорт, Кънектикът, където живеят заедно повече от 50 години до смъртта на актьора. Нюман има и две доведени дъщери от съпругата си и две деца от първия брак, но синът му е починал през 80-те години.
След участието си в ролята на автомобилен състезател във филма „Печеливш” (“Winning,”) през 1968 г. Нюман се запалва по автомобилизма и започва да се обучава за пилот. През 1972 г. се състезава за пръв път, а през 1982 г. печели първа победа като професионален състезател в серията „Инди”, където печели с партньора си общо осем серии. Участвал е в състезанията „24 часа на Льо Ман”. Участва в състезания дори 70-годишен през 1995 г.
Освен с ролите си в киното Пол Нюман ще бъде запомнен и със своята благотворителна дейност. Досега е дарил около 200 милиона долара, част от които са печалбата му от фирмата му „Newman`s Own“, която произвежда сосове за салати и спагети. Фирмата стартира на шега, когато той решил да приготвя консерви по своя рецепта и да ги подарява на приятели.

„Присъдата“

http://www.youtube.com/watch?v=YBD6FxrtJN0

По-важни роли преди и след Желязната завеса

От повече от 60 филма, в които се е снимал Нюман, по-известните са ролите му във:

Филмовата версия на „Котка върху горещ ламаринен покрив” от Тенеси Уйлямс от 1958 г., където партнира на Елизабет Тейлър. За ролята получава първата си номинация за „Оскар” (излъчван по телевизията в България след 1989 г.).

„Играчът на билярд” 1961 г. (“The Hustler”) – втора номинация за „Оскар” за най-добра главна мъжка роля.

„Хъд” 1963 г. – трета номинация за „Оскар” за главна роля.

„Престъплението” (“The Outrage”) 1964 г.

„Том Къртън” на Алфред Хичкок 1966 г.

„Той се казваше Омбре” (“Hombre”) 1967 г. (прожектиран в България по времето на комунизма)

„Хладнокръвният Люк“ („Cool Hand Luke“), 1967 г., Номинация за „Оскар“ за Пол Нюман. (прожектиран в България по времето на комунизма)

„Бъфало Бил и индианците” на Робърт Олтман, 1976 г. (прожектиран в България по времето на комунизма)

„Бъч Касиди и Сънданс Кид” (Butch Cassidy and the Sundance Kid) 1969 г., режисьор Джордж Рой Хил, партнира си с Робърт Редфорд.

„Ужилването” (“The Sting”), 1973 г., с Робърт Редфорд, режисьор Джордж Рой Хил. (Прожектиран в България по времето на комунизма)

„Ад под небето” (“The Towering Inferno”) 1974 г., заедно със Стив Маккуин, Фей Данъуей, Фред Астер и др. (прожектиран в България по времето на комунизма)

„Удар със стик” (“Slap Shot”) 1977 г. на Джордж Рой Хил. (прожектиран в България по времето на комунизма)

„Без умисъл” (“Absence of Malice”) 1981 г. Пета номинация за „Оскар”, за главна мъжка роля. (прожектиран в България по времето на комунизма)

„Присъдата” (“Verdict”) на Сидни Лъмет, 1982 г. Шеста номинация за „Оскар”, главна роля. (прожектиран в България по времето на комунизма)

„Цветът на парите” (“The Color of Money”) 1986 г., режисьор Мартин Скорсезе, партнира с Том Круз. „Оскар” за главна мъжка роля на Пол Нюмън (година преди това получава почетен „Оскар” за цялостно творчество).

“Генерално пълномощно” („The Hudsucker Proxy“), 1994 г.
, на братя Коен.

“Няма балами” („Nobody’s Fool“), 1994 г. с Мелъни Грифит, режисьор Робърт Бентън, осма номинация за „Оскар“.

„Здрач“ („Twilight“), 1998 г., със Сюзън Сарандън и Джийн Хекман, режисьор Робърт Бентън.

„Път към гибел” (“Road to Perdition”), 2003. Режисьор Сам Мендес, партнира си с Том Ханкс. Номинация за „Оскар” за най-добра поддържаща роля.

Интервю с Пол Нюман

Има общо осем номинации за „Оскар”, Нюман е носител на три „Оскар”-а – два почетни и един за най-добра мъжка роля.
Пол Нюман има няколко режисьорски опита, един от които е филмът „Ефектът на гама лъчите върху растежа на маргаритките” (“The Effect of Gamma Rays on Man-in-the-Moon Marigolds”), 1972 г., в който играе съпругата му Джоан Удуърд. (Прожектиран в България по времето на комунизма). Режисира съпругата си и в „Стъклената менажерия” (“The Glass Menagerie”), 1987 г.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.