СофияПловдивВарнаБургасРусе

Германия се бои за съдбата на немския език по света

Немският канцлер Ангела Меркел на летището в Сапоро. Снимка: Ройтерс

След десетилетия стеснително безразличие и благосклонност към англицизмите, германците започват да се интересуват повече от своя език, който се говори от най-много хора в Европейския съюз. Половината от тях настояват за по-широко използване на немския в ЕС, а две трети смятат, че езикът им е застрашен от упадък, показва публикувано през лятото проучване.

„Общественото мнение, както и политическите среди, започват да разбират, че работата за популяризиране на културата и на езика е също толкова важна, колкото икономиката, социалният мир и образованието“, казва Петер Айзенберг – лингвист и германист, който преподава в университета в Потсдам близо до Берлин. “Дълго време нямаше политика за популяризиране на езика в Германия, главно заради травмиращите спомени от нацизма,” отбелязва той.

„В отговор на глобализацията и утвърждаването на английския се промени начинът, по който германското обществено мнение възприема немския език“, отбелязва Рихард Визе, председател на германското лингвистично дружество. От 2007-ма, след години на ограничени ресурси, 150-те Гьоте институти, разпространяващи немския език по света, се радват на по-големи публични субсидии. Започнато беше обширно изследване за отношението на германците към собствения им език, което се очаква да даде информация за интеграцията чрез езика и мерките, които трябва да се вземат в защита на немския. “Това е най-голямото проучване от този род от обединението на Източна и Западна Германия,” каза Лудвиг Айхингер, ръководител на проекта към Института по немски език.

В дебатите взе участие дори канцлерът Ангела Меркел, като пледира да бъдат укрепени позициите на немския в света. “Езикът на Гьоте е привлекателен, но ние трябва да се борим за популяризирането му,” каза Меркел миналата седмица и призова Гьоте институтите да се погрижат за отношенията с икономическите среди. Чуждестранните ученици не бива да остават с впечатлението, че курсът по немски е „наполовина курс по английски“, предупреди Меркел, според която овладяването на езика е ключът към интеграцията.

Нашествието на англицизмите, които се използват по-често в ежедневния език тук, отколкото във Франция например, е трън в очите на стотина асоциации. Освен това германските евродепутати редовно негодуват когато Брюксел обнародва директиви, написани на английски и френски, при положение че немската им версия би била интересна за над 90 милиона немскоезични европейци.

И все пак, защитата на немския никога няма да е толкова силна както тази на френския във Франция, или пък на езиците в Испания или Полша, смята Визе. Това е така, защото едва ли има много други езици на земята, за които са казани толкова лоши думи, колкото за немския. Може би дори няма друг такъв език, пише Петер Айзенберг.

В отчаянието си асоциациите за защита на езика стигат до там, че настояват употребата на немския да залегне в конституцията – мярка, която поражда скептицизъм у много експерти, за които езикът им никога не е бил така богат, макар най-ползваният и разпространен днес да е английският. Отстъплението е ясно изразено и в научната област, но четенето на немски текстове се запазва при дисциплини като философия, история на античността или археология.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.