Микроскоп от бамбук или наука без пари

Бамбуков микроскоп, снабден с 20 лещи, лек, компактен и безвреден за околната среда. Снимка: Джодо Гайан

„Финансирането е ограничено. Отказват ни проекти. Техническото оборудване е твърде скъпо.“ Tова са оплаквания, които можете да чуете в добре „подплатени“ лаборатории в САЩ и Великобритания. Но все пак има вдъхновяващи примера за учени, които използват толкова прости материали като лакмус, бамбук и кухненски мелачки, и доказват, че нискобюджетната наука е възможна. В отдалечено село в източна Индия, деца в неравностойно положение за първи път виждат един нов и възхитителен свят – наситеният със сложни и красиви форми свят на цветните венчелистчета, наблюдавани през микроскоп. Има една малка подробност обаче: микроскопът не е такъв, какъвто си представяте, а е направен от… бамбук!

Снабден с 20 лещи, лек, компактен и дори безвреден за околната среда, този микроскоп е като благодеяние за много училища, които едвам си връзват бюджета. Учениците вече могат да се упражняват на този, иначе непоносимо скъп, научен инструмент. Хитроумното изобретение е дело на творческите умове от „Джодо Гайан“, малка неправителствена организация в Ню Делхи. „Индийските деца не могат да изпитат радостта и вълнението от досега с науката. В училищата се набляга твърде много на запаметяването и повторението, заявява Уша Менон, основател на организацията. Стотици хиляди деца учат без да разбират нищо.“

На цена от 150 рупии (около $4), този микроскоп е едно от многото образователни пособия създадени от „Джодо Гайан“, чието име буквално означава „свързване на знанието“. Сред другите пособия има занимателни математически игри с карти или на дъска, и залепващи се геометрични фигури в различни цветове. Тяхната група от 30 члена е провела над 700 обучения и семинари за учители. Отделно ръководят начално училище за алтернативно образование, с 54 деца в неравностойно положение. Но микроскопът си остава най-атрактивния им продукт.

„Джодо Гайан“ го предлагат на няколко други организации, сред които са Учителският център „Ченай“ и „Прагя, Ню Делхи“, организация, която се занимава с изоставените високо-планински райони. Тези организации, на свой ред, разпращат микроскопите по местните училища. „Джодо Гайан“ също имат договори с УНИЦЕФ за две големи доставки в индийски учебни центрове за алтернативно образование. Но без външно финансиране за „Джодо Гайан“ е много трудно да се справят. А освен това те продават своите учебни пособия на цени, не много по-високи от разходите по производството им, според Менон. Централата на групата се намира в порутена постройка в бедняшкия ню-делхийски квартал „Шакурпур“. Постройката също така изпълнява функцията на жилище на Менон.

За да смогнат с търсенето на така популярния микроскоп, „Джодо Гайан“ са спретнали импровизиран цех, точно на покрива на сградата. Работещи там горе, сред парчета нарязан бамбук, членовете на групата вече са изработили около 2500 микроскопа за използване в училища, частни образователни центрове и в поне един случай, за научни изследвания. Дебал Деб, еколог и основател селскостопанска борса за семена, ангажирана в съхраняването на застрашени сортове ориз, редовно използва микроскопите на „Джодо Гайан“. Чрез тях той изучава повърхността на оризовите зърна. Но още по-ценно в неговия случай е това, че микроскопът, с който си служи Деб, е привлякъл вниманието на любопитни деца от близките села. Те се отбиват при него след училище, за да зърнат какво се крие зад лупата на микроскопа. „Микроскопът е вече завладял умовете им, усмихва се Деб. Те никога не са си представяли, че мравка може да има малки антени или че крилата на водното конче имат толкова изящни и разнообразни шарки.“

Подобен пример за евтина наука можем да намерим и в Южна Америка, където главно действащо лице е един млад аржентински учен, получил образованието си в САЩ. Мигел Омар Велардес бил решен да се върне в родината си Аржентина след времето прекарано в щедро финансирания Харвардски университет. Мястото му в Университета в Буенос Айрес вече било запазено, а аржентинското правителство поемало разноските по преместването му. Средства за започване на научната му дейност, обаче, не били предвидени. Те казват: „Вие сте ценен за нас, изследователската ви дейност е от висока стойност; а ето ви я и лабораторията: 36 кв.м. с нищо вътре и никакви пари за изследвания“.

Служители на „Лаборатории Сийдинг“ приготвят поредната пратка инструменти за лаборатории в по-бедните страни. Снимка: сийдинглаб.ком

Когато Велардес научил от приятел, че има начин да се сдобие с оборудване за почти без пари, той моментално се нахвърлил на шанса. „Лаборатории Сийдинг“(Seeding Labs), неправителствена организация, основана през 2002 г. от група харвардски възпитаници, успели да му осигурят машина за разбъркване на епруветки, магнитни бъркалки с нагряване и ултравиолетова лампа. Уредите били изхвърлени от университетската лаборатория „Дъг Мелтън“. Двама от тях прибрали изхвърлените апарати, а други трима проверили дали са изправни. Това дарение ще помогне на Велардес в изследванията му за ролята на протеина неурегулин през периода на пубертета.

„Искам да покажа, че със съвсем малко помощ може да се върши качествена научна работа и в една развиваща се страна”, казва Велардес. Помощта, която Велардес е получил, се явява момент от един вече започнал процес – изследователи от бедни държави да получават единични дарения от колегите си от по-богати държави. Откакто съществуват „Лаборатории Сийдинг“, техни доброволци са дарили стара, но функционираща апаратура на стойност около $300 000 на 11 лаборатории, като са похарчили само $8 000 долара и то предимно за транспортни разходи.

„Всички ние сме работили в развиващи се страни, лично сме видели какво означава да се прави наука там”, споделя Нина Дъдник, студентка по молекулярна биология в Медицинския факултет в Харвард. Тя е била в Бряг на слоновата кост. „Веднъж обикаляхме университетските сгради посред нощ и видяхме боклука, който хората изхвърляха, а половината от него беше използваемо лабораторно оборудване. Без да казваме и дума, за нас беше очевидно какво ни предстои да направим от тук нататък.“ Седемдесетте доброволци събират водни бани, центрофуги, термостати, накрайници за пипети и други подобни; изпробват ги, правят дребни ремонти, когато е необходимо. Финансирането идва от ню-йоркския ангел-инвеститор „Екоинг Грийн“, Харвард и от „Институт за устойчиви науки“, Калифорния.

„Лаборатории Сийдинг“ се опитват да набавят още средства, за да разширят дейността си и да организират специален съвет, който да се занимава с молбите на търсещите оборудване лаборатории. Първоначално от даренията им се възползвали лаборатории в Южна Америка, които били в сътрудничество с Института за устойчиви науки, но вече работят и с хаитянската организация „Партньорство в здравето“ и Конгоанският протестантски университет в Киншаса, който от една година има медицински факултет. „Има около 20 организации в страната, които даряват непотребно болнично оборудване“, заявява Мелвин Лоуен, предишен ректор на университета, който сега се занимава с разпределянето на даренията за същия университет. „Това, което ни спъваше, беше, че нямахме никакви лабораторни прибори за работа в химията, биологията и медицината. А сега помощта, която ни оказват тези младежи от Бостън е безценна!“

По сп. Нейчър

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.