На обяд в студентския стол…
18 Октомври 2008
Студентският стол е място, където влизаш смъртно гладен и излизаш гладен като вълк - такъв афоризъм имало по времето на комунизма. Дали тая шегичка по адрес на столовете е актуална?
В Студентския град има десетки столове, в които противно на всички митове и легенди, всеки ден ходят хиляди студенти. А и не само в Студентския град – столове има при що-годе всички факултети на университетите. И какво кара всички тези хора да отиват да се хранят на стол, при положение, че по традиция се разказват вицове за него? Ниската цена на купон за стола - около 1,20 лв. най-евтиният - не е единствената причина. Става дума за навици. В провинцията повечето ученици, преди да станат студенти, са свикнали да ядат манджите я на мама, я на баба. Малко са тези, които сами могат да си готвят и изведнъж идват в големия глад и настава шаш и паника. След като се настанят в общежитията, оглеждат терена къде какво може да се хапва и най-често се спират на някой от столовете. В много блокове има студентски столове и студентите от блока предпочитат да ходят в него, отколкото в някой по-далечен.
Дори в интернет-форумите на някои от университетите има отделни теми, в които се обсъжда надълго и нашироко в кой стол какво има за ядене, къде е вкусно и къде не, къде е по-евтино, къде можеш да се отровиш с храната. Срещат се оплаквания заради малки порции, разстройство след “кофти” храна и миризмата в столовете. Някои апелират към капризните студенти, като не им харесва да си готвят сами, да не мрънкат много, други предлагат рецепти. Като цяло “за” столовете са малцинството студенти. Повечето смятат яденето на стол за глупаво, за загуба на време, за липса на вкус и за непрестижно. Тези настроения, може и да имат основания, но някак си намирисват на предразсъдъци и комплекси. И вместо на стол, тези хора избират пица, хот-дог, дюнер, печените бутерки “Форнети”, някакъв сандвич или друго тестено изделие.
Някои изтръпват само като им се спомене думата “стол”. Други презрително се изказват, че “не биха си позволили лукса да се хранят в стол”. Или че ги е гнус. Студенти всякакви. Но… яденето на стол излиза евтино. До миналата година беше само левче, но инфлацията се отрази на храната за бедните студенти и днес те похапват за от 1,20 до 2 лева. Заради евтинията в студентските столове идват да се хранят и служители от близки фирми, без да страдат от скрупули, но понеже не са студенти, плащат по 3-3,50 лева за ядене. Същата сума плащат и строителните работници, от които изобилства покрай многото строежи в Студентски град. Като в менюто им е включено: супа, основно ядене, хляб и десерт. Обикновено има избор и за трите неща, така че за всеки вкус има по нещо и няма сърдити.
В стола на Националната спортна академия пък има друго любопитно явление.
Там дават т. нар. “сух пакет”. За лев и 50 получава цял плик с лакомства – “Сникърс”, “Марс”, вафли, “Бейк Ролс”, солети, “Кит кат”, кола и още какво ли не. Правят се няколко варианта и всеки спортист знае точно кой вариант е за него, за да има достатъчно енергия. Има и различни дневни менюта, в които са включени различни готвени ястия. Само че за стола на НСА ти трябва и студентска книжка, че учиш там, все пак идеята на цялото хранене там е да се дава енергия на спортистите. Но винаги се намира по някой хитрец, който успява да се сдобие със заветния сух пакети например, а учи да кажем в УНСС.
В някои столове дават, когато е най-голямата навалица (готвачите го наричат “време за обяд”), сам да си конфигурираш менюто - да ти сложат нещо от едното ядене в другото. Е, това че понякога се намира някоя друга костица от пиле в супата, или пък това, че кюфтетата не винаги са добре изпечени не пречи на студентите все пак да си тръгват сити. Намират се и други кусури, но за толкова пари явно това е най-доброто като количество и качество.
Около някои важни събития пък, каквото е сесията, столът се превръща в читалня. Групичка студенти се е разположила на няколко маси, всеки предъвква някакво ядене и чете усилено за предстоящ изпит, контролно, колоквиум или каквото там. Други пък отиват на стол да се наприказват. Часове след като чиниите са празни, седят и оживено си говорят. Някои момичета се гримират и лакират в стола.
Един от най-големите столове в Студентския град е т.нар. “Четворка” (столовете обикновено са номерирани, но разговорно се казва - столът до 61-ви блок, до 53-ти и т. н.). Всеки ден в “Четворката” се хранят около 500 и повече души. Самият стол се намира на спирката след УНСС с автобус 280, и на спирката на 94 след Технически университет. 50 метра по-нагоре се влиза в един базар, и в него има едни стълбички, които водят до врата с надпис “Работно време: Понеделник до петък от 11:30 до 20:00 ч. Почивни дни: Събота и неделя”.
С отварянето на вратата ме лъхва миризма на готвено. Изкачвам се по 20-25 стъпала, след което изведнъж попадам във времето на социализма. Огромно помещение. Отпред е кухнята с плота, по който се редят чиниите с яденето. Отляво е мястото, където се връщат празните табли и чинии, и умивалнята. Останалото пространство е заето само с маси и столове. Подът е от мозайка със зелени плочки, а таванът е в контраст с интериора - нов, с луминисцентни лампи. На някои места столовете са пластмасови, но тук са метални. Облегалките са с 3 облицовани дървени летви. На някои обаче им липсват тези опори. Масите са застлани с покривки, които е съмнително колко често и дали се перат.
Върху покривката има стъкло с площта на масата. Най-отдалечените маси са празни, защото прозорците седят отворени в дъното и вее студено. Като цяло изглежда доста мизерничко и занемарено, но е сравнително чисто.
Чистите табли всъщност са съмнително чисти – изглеждат мазни и това се потвърждава от капките вода, които не мокрят пластмасовите табли. Някои са изпочупени или пукнати. Всички са шарени, на някои има и картинки. На умивалниците няма сапун, въпреки, че е сложена пълначка за течен, нито топла вода и се отказвам да си измия ръцете, просто ги избърсвам с мокра кърпичка. В това време редицата от чакащи минава поразително бързо.
Лъжиците и вилиците седят в метални контейнери. Тяхната чистота също е леко съмнителна, като че ли и те са малко мазни. След приборите си избираш супа – боб-чорба и пилешка. На следващото ниво има основно ядене – зелева салата с картофени кюфтета, наденица с боб, мусака. После е хлябът, който или е нарязан, или е на продълговати питки.
Десертите - обикновена вафла или крем “Малеби”. На касата плащаш 1,50 лв., ако си си взел стандартно меню, или 3 лева, ако си взел две основни ястия. От касата дават и салфетка – груба и розова.
Веднага прави впечатление, че на стол се хранят предимно момчета. Момичета се по-малко и то главно на групички, докато самотни момчета - много. Но не е прецедент да видиш в стола добре облечено и издокарано, наконтено момиче. И прави особено впечатление, че има доста хора от София, защото не се чуват кой знае колко мьекащи, поне около мен. Групички работници, всякакви хора. От време на време се мярка един дядо, който върви и прибира от оставените табли по някой и друг къшей хляб, или пък излива в малки пликчета остатъци от ядене.
Супата е вкусна. Само й трябва малко оцет. Дори боб-чорбата, за която казват, че е рядка и не изглежда кой знае колко добре, свършва – значи не е за изхвърляне. Зелевата салата пък е пресолена, но се яде. Картофените кюфтета не са никак лоши. И мусаката е хубава, но заливката й не вдъхва доверие. Колегите хвалят и другите ястия, които днес ги няма – кюфтета и кебапчета (не винаги добре изпечени, но прилични), различни яхнии с картофи и пилешко, пиле с ориз, картофено пюре, което също е безсолно, леща и т. н.
Вафлата е обикновена. Кремът малеби изглежда ужасно и дори не си помислям, че мога да си взема от него. Още повече, че не му слагат захар. Не слагат захар и на желетата и варените макарони. И ако не заковеш в стола в 11 и 30 часа, за да ядеш топли макарони, след това ще ядеш подметки. И то без захар!
Има една лелка, която отговаря за разпределението на остатъците от храната, за чиниите и другите неща и периодично подвиква след някой студент, който неблагоразумно си е оставил приборите не където трябва. Излизаш от стола, и през целия ден те преследва усещането, че си се пропил с миризма на манджа. И все пак беше вкусно.
 |
|
Брей мног добре изглежда чтворката 8 години от последното ми посещение там. Има табели, покривки, чиниите н са ламаринени и има нов таван и осветлени
..и клавиатурата ми не е лоджитек а джиниъс, затова яде букви!!
Е тва ти е гурмето!4естито!
Изкачвам се по 20-25 стъпала, след което изведнъж попадам във времето на социализма................................................... Ако е така, изкачвай ги по-често тези стъпала.
По-глупава статия не бях чел. За какво е всъщност? За менюто в стола ?
Не е лош репортажа. сравнително интересен е! За снимките обаче мога да кажа, че са СУПЕР!
Сега като чета горенаписаното, съжалявам защо и аз не съм станал журналист.
Някога, през 70 год. на миналият век нещата със студентските столове изглеждаха така.Техническият Университет имаше стол с прилична храна.В него се хранеха студенти и преподаватели.ФМФ-то- добра храна.Строителният университет -добра храна.Столът на певците и музикантите-превъзходен.Мензата-отврат.По Граф Игнатиев имаше няколко стола.В началото откъм пресечката с Ев.Георгиев беше стола на НСА/с най- качествената храна тогава и сега/разбрах от статията/.След това имаше два стола-около Площад Славейков,и малко преди Витошка.В стола на Медицинската Академия чорбата и хляба се взимаха преди да си дадеш купона.В онзи времена нямаше студентски град, и за да се нахраниш прилично трябваше да посетиш студентски стол.Освен място за храна там беше и място за контакти.Обяд и вечеря струваха 0,6 лв.-плащаш 18 лв.и осигуряваш храната за месеца.Пиша тези думи за да кажа какво е било преди 30 год.но не да хваля онова време.
Съжалявам,че трябва да разочаровам автора, но материалът не е добър. Изчетох го отначало до край и все очаквах аха ей сега да се случи нещо, а то все не се случва... Явно авторът е все още млад и неопитен, но определено си личи че има "хляб" в него. Жалко ще е, ако редакторите го оставят да се оправя сам и ако изплува - добре, ако не - да се удави.
"И прави особено впечатление, че има доста хора от София, защото не се чуват кой знае колко мьекащи, поне около мен."
Да материала е наистина боза, незнам откъде избират авторите напоследък. Мисля да махна уебсаит-а от моята bookmark секция!
Всеки автор има свой поглед за нещата.От своя страна-всеки възприема прочетеното по свой начин.За мен бе чудесен повод да се върна в неповторимите студентски години.
Статията е написана без никакво желание, просто ей така колкото да мине. Интересно дали авторката я е прочела поне още веднъж след като я написала.
Изключително слаб материал. Това за мьекащите не заслужава даже да се коментира. Стол "четворката" е най-лошият в студентски град(носеше се слух че е най-лошият в София, но не съм пробвал всички столове все пак,а и стола в Ректората го конкурираше успешно), получавал съм хранително натравяне от храната в него(и не само аз), не е много ясно защо авторът е избрал точно него. Ако автора е над 1-ви курс журналистика - да се захване с нещо друго или да си търси държавна работа.
Не всичко написано е достоверно. Мизерията и т.н. са пословични, но топла вода и течен сапун-веро почти винаги има. Това че няма миекащи не значи, че хората не са провинциалисти, значи че въпросното миекане изчезва. УРААААААААААААА!!!!!!!
На немьекащите не требва да се дава да ручат. Особено обикновени фафли които са обикновени и мальебьи дьето от прв погльед му личьи, дьет ньема захар. Афторите навьерно са искарали за двоен порцион ф четфорката, дагье. Темата е супер.
Мизерия отвсякъде!. В уч. стол се хранех само една седмица, няма никаква разлика. А качеството на храната е под всяка критика.
Г-це Лозанова, като завършите, Масларова веднага ще Ви вземе на работа на четвърт щат. Вие очевидно работите за идеята. Зер криво да седим право да съдим, когато приватизират общежитията и столовете, къде ще се денат болшинството "мьекащи"?
Статията е скучна, защото - ако я чете нестудент няма да се интересува къде аджаба обядвали студентите...освен ако не е майка на някой студент. А ако е студент описаното в статията му е ежедневие и определено не му казва нищо ново. Освен това констатации от сорта на "ами то пък няма захар" и "който не е израстнал в София няма как да знае как се готви" са детински. Нищо не пише колко е държавната субсидия, какви хора работят в стола, кои са най-добрите и най-лошите столове, какви са цените там, работното време, натовареността: въобще липсва полезната информация. Липсва емоцията, човешкият елемент. Липсва прогноза какво ще се случи със столовете, развиват ли се, правят ли се ремонти. Статиите, които съм свикнал да чета в Е-вестника, включват всичко това. Имаме само едно зле прикрито негативно отношение, дори граничещо с погнусата. Ами и мен ме е гнус от тази статия. Явно и Е-вестникът назначава стажанти на килограм и като много други издания, които тръгват силно, почва да губи от качеството си.
А защо много интересно стола е направен качи ли само за преподавателите. По време на лекций отваря и преди тях затваря е кога да иде човек да си хапне като и мястото е далече а имаш само 15 мин. за почивка....те добре че общежитаята биват поне за медицината де
Поздравявам вестника, че дава възможност на млади автори да публикуват репортажи. Браво и на авторката дето все пак си е изяла първо, второ и десерт в студенския стол! Настроението на материала е точно каквото трябва да бъде. Столът у нас е едно потискащо място с все още силен соц-привкус. Там хората ходят защото нямат избор, а не защото е забавно.
Статия написана без никакво вдъхновение.Дори и грозотата би могла да се опише така че да предизвика любопитство.Авторката е много добър текстописец-може би просто не и е било ден.
Последния коментар изглежда сякаш написан от авторката
ходете на ресторанти бе
Мога да кажа само, че не е толкова лошо в 4ката. Има далеч по-лоши столове, мили хора, моля не ходете в стола на МГУ-то!!! Що се отнася до хранителното отравяне, храмнително отравяне са получвали мои приятели и от стола на медицинския, както и от заедения. Цената е символична, а човек се наяжда много добре за тези пари, които иначе ти покриват само хляба и не знам какво друго- шарена сол?! Репортажът не е много достоверен, тъй като манджите не са лоши, никак даже... Друг е въпросът, че ако отиде в стола на ТУ в 59 блок сигурно пак ще има критки, на такива хора винаги всичко им е криво. Няма спор, че в тази криза мнозинството предпочита столовете, поне за обяд...
"И прави особено впечатление, че има доста хора от София, защото не се чуват кой знае колко мьекащи, поне около мен."
яште при мама тогава
"В провинцията повечето ученици, преди да станат студенти, са свикнали да ядат манджите я на мама, я на баба." Да, а в София децата от малки са свикнали да ходят само на ресторанти или направо си вземат готварски книги и сами си готвят манджите... Поредната изцепка от серията СОФИЯ > всички.
АХАХАХАХАХАХА...авторката е яко кореняк...сигурно е родена в центъра на София...АХАХАХАХА!!!
Завърших СУ през 2010 година . Половината от лекциите ми бяха в СУ , останалите в Студентския град . Случвало ми се е да обядвам в стола на СУ и да вечерям в четворката в един и същи ден въпреки , че и пра-баба ми е софиянка и не мькам . И двата стола могат да конкурират доста от заведенията в Студентския град и дори някои в София . Тези глупости за боб чорба и малеби просто не ми се четат . Следвах 4 години и винаги е имало избор от 3 различни супи , 7 - 8 втори и 2 десерта . За десерт в четворката ми ...още
се е случвало да ям и ябълки , праскови , банани и дори диня . Порових се тук-таме и Ви видях , госпожице . Ходете по-често в един от посочените от мен столове малко да загладите косъм , че не изглеждане добре . Сигурно от недохранване .
отврат