САЩ възраждат духа от Нюрнбергския процес в Гуантанамо

Входната врата към Camp Delta на американската военноморска база Гуантанамо в Куба. Снимка: Ройтерс

Американското правителство се опитва да прави паралели между процеса срещу нацистите в Нюрнберг и трибунала срещу предполагаемите терористи от Ал Каида. То показва филм на съдебните заседатели като доказателство на обвинението.

Филмът се състои от седем части, дълъг е 80 минути, а за изработката му американското правителство е отпуснало 20 000 долара. Показва овъглени тела, взривени автомобили, крещящи жертви, опустошен американски военен кораб. Вижда се как самолетите се врязват в Световния търговски център. Чуват се откъси от изявления на Осама бин Ладен. Това е филм за терористичната мрежа Ал Каида – почти изцяло монтиран от видеоматериал, произведен и разпространен от медийните сътрудници на Осама бин Ладен. Т.е. документален филм.

Но наистина ли е такъв?

Отговорът на този въпрос не е съвсем лесен. Защото, въпреки че на пръв поглед лентата не нарушава правилата на жанра, тя е всичко друго, но не и неутрална.

Филмът се прожектира в трибуналите в Гуантанамо срещу предполагаемите терористи като нещо като доказателство на обвинението. Той трябва да улесни произнасянето на присъдите. Това признава дори поръчителят им: „Филмът е нещо като предварителна присъда и това е причината, поради която го показваме, цитира в. „Лос Анджелис Таймс” главния обвинител Лоурънс Морис. Според мен хората мислят, че предварителната присъда по някакъв начин не е правилна.”

Филмова премиера в съдебната зала

Засега филмът е показан на съдебните заседатели (както съдиите, така и обвинителите са американски военни) само веднъж – на процеса срещу Салим Хамдан, шофьора на Осама бин Ладен. Защитата повдигна въпроса, че Хамдан не е обвинен в никое от показаните във филма престъпления, но това не беше достатъчен аргумент за съдиите. Единствената прожекция обаче ще има продължение. Обвинението вече съобщи, че филмът ще бъде използван и в бъдещите съдебни процеси в Гуантанамо.

Силата на образите не е единствената причина, поради която обвинението поръча създаването на филма. Както става ясно от предоставената от Пентагона информация, от самото начало целта е била друга: трябвало е да създаде паралел между набавянето на доказателства в процеса срещу престъпленията на нацистите, състоял се след Втората световна война в Нюрнберг, и трибуналите във военния лагер в Куба.

Историческият първообраз на филма е „Нацисткият план”, създаден в по-голямата си част от откъси от нацистката пропаганда и показан на съдебните заседатели в Нюрнберг. Между юни и ноември 1945 година американският войник Бъд Шулберг изгледал близо три милиона метра филмов материал и подбрал най-доброто от него.

Според приложен към документите на Пентагона материал на обвинението от 15 февруари 2008 година, става ясно, че поръчаният от Пентагон филма трябва да „следва” този модел. Разликите били минимални, а общите неща – впечатляващи. И тъй като правилата за събиране на доказателства в Нюрнберг и в Гуантанамо са почти идентични, обвинението поискало филмът да се използва в съдебния процес.

Нюрнберг ще оправя имиджа на Гуантанамо

Обвинението обоснова необходимостта от филма освен всичко друго и с това, че е изправено пред проблеми, подобни на проблемите на обвинителите в Нюрнберг. Налагало се да обхванат прекалено дълъг период от време, през което са планирани и извършени въпросните престъпления. Филмът от Гуантанамо обхваща периода от нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1979 година до 11 септември 2001 година. Не било възможно, се казва в аргументацията на обвинителите, да се прегледа всеки отделен филм от това време, всяко отделно комюнике на Ал Каида. Затова филмът трябва да служи за ориентация и да доказва, че има заговор на Ал Каида срещу САЩ, който се материализира във войната срещу САЩ, и че Ал Каида извършва военни престъпления.

В контекста обаче става ясно, че става думе не само за практически проблем. Става дума и за ореола на Нюрнбергския процес, който и до днес е символ на международното търсене на справедливост, което отхвърля „правосъдието на победителя” и трябва да бъде повторено в Гуантанамо. Защото трибуналите в Куба са доста проблематични. Те се базират на специални закони и заобикалят правните стандарти на САЩ. (Технически погледнато американската военна база не се намира в САЩ.)

Колко нетърпеливо е обвинението да свърши работата си в традицията на Нюрнбергския процес става ясно от още една подробност: името на филма беше сменено. Поръчката за създаването му получи експертът по тероризма Евън Колман.

Той предаде продукта си с работното заглавие „Възходът на Ал Каида”, което обаче бързо се превърна в „Планът Ал Каида”. „След като филмът беше гледан от военна комисия, тя предложи промяна на името му. Причините не бяха фактите в него, а желанието да се имитира възможно най-добре прецедентът, създаден от Нюрнбергския процес. Нямах съществени възражения и се съгласих с молбата им.”

Нито една от статиите в големите американски вестници, посветени на процеса Хамдан, не пропусна да напомни за филма, за името му и да направи паралел с Нюрнбергския процес. Най-вероятно това е и идеята на обвинението.

Чиста поръчка?

Но докато някои паралели между Нюрнберг и Гуантанамо наистина не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка, като например необходимостта да се създаде специална юриспруденция за съдебното производство, върху чиято основа да се произнасят присъдите, разликите се разводняват от подчертаването на общите неща. Така например при ареста им нацистите-престъпници не са били подлагани на мъчения или на практики, наподобяващи мъчения.

Зар Мохамед Али от организацията Human Rights First, присъствала на първата прожекция на филма в Гуантанамо, критикува факта, че в две отношения филмът – въпреки привидната неутралност – остава прекалено близо до линията на американското правителство. Той пропуска да спомене например, че САЩ са подкрепяли една част от бойците, които се биеха срещу Съветския съюз в Афганистан. (Първата част на филма се занимава с муджахидините в борбата срещу руснаците.) Освен това филмът следва интерпретациите на правителството, че още преди 11 септември 2001 година е имало война между Ал Каида и САЩ. Тази констатация е важна, защото обвинените може да отговарят за военни престъпления само въз основа на тази презумпция.

Според критиците съвсем не е случайно, че поръчката за филма е дадена точно на Колман. Блогъри от Spinwatch описаха на дълго и на широко как Колман в качеството си на експерт е показвал филми от архива си за Ал Каида в много други процеси, за да осветли бруталността на терористичната мрежа. Във Великобритания той е показал кадри на обезглавявания, въпреки че случаят нямал нищо общо с това. Освен това, твърдят блогърите, Колман нямал нужното академично образование и нямал никакви публикации. Тази критика отправят и експертите в сферата на тероризма, които работят в университетите. Един от тях, пожелал анонимност, заяви, че като използва Колман, трибуналът подкопава собствената си работа.

А какво стана с шофьора на Хитлер?

И в това отношение обаче нещата не са съвсем еднозначни. Защото въпреки че той вече предизвика няколко гафа в съдебните зали, вън от съмнение е, че разполага с невероятно голям архив с документи и видеоматериали за Ал Каида. Освен това той е автор и на книга за муджахидините във войните на Балканите. Американското правителство обаче подкрепя Колман и работата му, а експертните му мнения се подчертават дебело в досиетата по много случаи. Вън от съмнение било, че е компетентен, както и материалът, от който е направен филмът. Обвинението пък твърди, че филмът бил по-малко осъдителен от „Нацисткият план”.

Някои защитници на гражданските права обаче са на друго мнение. Те осъждат цялата процедура в американската база. След процеса срещу Хамдан, в който шофьорът на Бин Ладен беше осъден на пет години и половина, Зар Мохамед Али написа саркастично, че шофьорът на Хитлер не е бил осъден. Това е така. Ерих Кемпка присъстваше в Нюрнберг само като свидетел.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.