Лекстър: Започнаха да пеят: „We can have the sun“… и тогава разбрах, че съм станал известен

Снимка:авторката

Хаус и реге звездата Лекстър, който изнесе концерт в София в неделя, е автор на  световноизвестния хит „Freedom to love“. Истинското му име е Лестър Оубри. Роден е във Великобритания. Живее няколко години в Ирландия, а от 1990 година е в Испания. Кариерата му започва от едно рок-кафе в Барселона, където пее близо пет години. Следва период, в който обикаля клубовете в Барселона и свири авторски песни на живо. През 1998 г. основава група, правят няколко песни и Лекстър се посвещава на соловата си кариера като изпълнител на реге. Преди две години решава да смени стила и започва да прави хаус музика, силно повлияна от любовта му към регето. Първият му сингъл се нарича „Peace and Love” и му осигурява договор с независима компания, специализирана в клубната музика. Следващата песен е „Freedom To Love”, която бързо се превръща в един от големите хитове на 2008 г. в Европа.

Какъв искаше да станеш като пораснеш? Кога започна да пееш?

– Пея, откакто се помня. Още от малък исках да стана певец и пеех всеки ден. Майка ми беше певица. Чичо ми беше учител по пиано, така че бях заобиколен от музика през цялото време. Пеенето и до днес за мен не е толкова работа, колкото нещо, което истински обичам да правя.

Лекстър скача от озвучителните колони на концерта в София в неделя. Снимка: Булфото
Лекстър скача от озвучителните колони на концерта в София в неделя. Снимка: Булфото
Лекстър скача от озвучителните колони на концерта в София в неделя. Снимка: БулфотоЛексътр на концерта в София. Снимка: БулфотоСнимка: БулфотоЛекстър пее върху озвучителните колони. Снимка: БулфотоЛекстър флуртува с публиката. Снимка: Булфото

Кои бяха любимите ти изпълнители? От кого си се учил?

– От изпълнители с хубав, своеобразен глас като Джос Стоун, Майкъл Джексън, Майкъл Болтън, Том Джоунс, Франк Синатра, Бари Уайт. Хора със силни, отличителни гласове, които те карат да чувстваш. Такива изпълнители харесвам.

От какво друго се увличаше като дете, освен от музиката?

– От бойните изкуства. Свирех и на китара, но не много, защото предпочитах да си почивам.

Лекстър псевдоним ли е? Има ли някакво значение това име?

– Lex на латински значи закон. Но моето име Лекстър беше всъщност Лестър. Просто сложих в него „екс“, защото от години работя в Испания, а на испански няма разлика между „ес“ и „екс“. На мен ми хареса това озвучаване на името ми, което се получава като го произнасят на испански и просто го приех, защото Лекстър ми звучи по-силно от Лестър.

Лекстър малко преди концерта „Loop live 2008“, който се проведе на пл. „Батенберг“ на 5 октомври. Снимка: авторката

Имаш ли братя или сестри? С какво се занимават те?

– Имам 1 брат и 4 сестри, но те имат съвсем различни професии – един се занимава с правителствени дела, друг – с техника. Аз съм най-ексцентричният от всички.

Какъв е процесът по създаването на една твоя песен? Как се прави хит като „Freedom to love“?

– Той (посочва мениджъра си Франческо Ревуелта, който присъства на интервюто) пише музиката, а аз след това пиша текста. Нашите предишни песни не са стигали досега до България, но имаме много хитове в Испания. С „Freedom to love“ станахме известни по цял свят, но за мен най-добрата ни песен е „Piese and love“, която ще излезе в България след няколко седмици.

Кое те вдъхнови да напишеш текста на „Freedom to love“?

– Вдъхновението ми дойде от мелодията. Текстът и песента просто си паснаха отведнъж. Щом чух музиката, думите сами дойдоха. Това е песен за човек, който се е разделил с половинката си и за начина, по който изживява болката:
We can have the sun (Ние можем да имаме Слънцето)
We can have the moon (Ние можем да имаме Луната)

Лекстър позира за e-vestnik. Снимка: авторката

We can have the walk on every sunny afternoon (Ние може да се разхождаме всеки слънчев следобед)
Reasons to love… (Причини да обичаме)…
Тоест, може да нямаме пари, да не сме богати, но всеки има слънцето, всеки има луната и право да обича. Никой не може да каже: „О, това е мое. Ти не може…“. То принадлежи на всички. Това е начин да се каже – животът е прост и непринуден. Наистина е такъв. Вземи каквото можеш и недей да издребняваш.

Къде беше, когато разбра, че „Freedom to love“ е станала голям хит и как се почувства в този момент?

– О, страхотно, велико беше! Дългоочаквано, но прекрасно! Разбрах, че съм станал много известен, когато бях в Красноярск (Сибир, Русия). Хората ме наобиколиха и казаха: „Кажи нещо!“. А аз ги гледам и се чудя: „Ама какво искате да ви кажа….?“ Тогава те започнаха да пеят и да крещят: „We can have the sun,We can have the moon“… и тогава разбрах, че това е хит. Те ми пееха на мен, а не аз на тях. Те пееха!

Имаш ли приятелка? Какви жени харесваш?

(поглежда хитро, протяга се към Франческо Ревуелта и започва да му мачка ухото):
– Не ми остава време за такива неща…

(изведнъж влиза в друга роля):
– Тъкмо си търся в момента. Ти заета ли си довечера? Заета си? Стига де! Защо българските жени не искат да излизат с мен? Какъв ми е проблемът с българските жени? Да не би да съм твърде черен?

Снимка:авторката

(излиза от роля и отговаря на въпроса):
– Сложно е. С този начин на живот е трудно да имаш сериозна връзка. Може би един ден като заживеем по-спокойно… Сега имаме много работа. Пътуваме непрекъснато. Предишния уикенд бяхме в Румъния, днес сме тук, другата седмица сме в Русия и т. н. Най-важното нещо сега за мен е да дам основание хората да ни канят да представяме песните и музиката, които правим.

Какво правиш, когато имаш свободен от работа и пътуване ден?

– Спя. Буквално. Деня след концерта всички спим много. И чак на следващия ден продължаваме. Имаме нужда от много сън и почивка. В противен случай не можеш да вършиш тази работа.

Къде живееш, когато си в Барселона?

– На плажа. Когато съм там (защото сега много пътувам) се опитвам да си почина хубаво. Лежа си на плажа и оглеждам момичетата, които се разхождат насам-натам.

Най-странното нещо, което ти се е случвало наскоро?

– Направих пожар в един хотел. Бях отседнал в стая на втория етаж, а банята беше отвън, на горния етаж. Запалих свещи в стаята си и отидох да си взема душ. На връщане забелязвам, че  хората нещо гледат и се суетят, и се чудя – тези пък какво гледат? В същото време някаква аларма вие. Викам си – какво става тук? В този момент виждам пламъците на долния етаж. Както си бях завит с кърпата за баня, хукнах надолу. Беше забавно.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.