Ангелите на Варшава или за наркоманите с любов

Снимка: Фондация „Здраве на устата“

За наркозависимите не се говори много из българските медии. Освен статистика или криминални хроники. Като за всяко срамно нещо от битието на българина. И наркоманите издъхват, заклеймени като отрепки, отритнати в канавката или в комуната си, или в затвора. Или в ръцете на майка си.
Неотдавна прочетох недоволно интервю с лекар, занимавал се с лечението на наркоман, който в крайна сметка починал. Та въпросният лекар се кахъреше как този неизлечим наркоман „изял” маса средства, които можело да бъдат похарчени за излекуването на други болни хорица, а видите ли, трябвало да се харчат грешните пари на данъкоплатеца за лечението на тази сган – наркоманите… Е, той не ги нарече сган, но…

Понятия като съчувствие, толерантност, съпричастност, желание за помощ не фигурират в запаса от думи на българина по отношение на наркоманите. И никой не променя това статукво. Най-малко медиите.

Ако влюбена двойка открие окървавен труп през нощта в храстите на парка, на другия ден ще прочетете десетки страници за живота на жертвата, за евентуалните извършители, за всички възможни взаимоотношения на загиналия. При всички случаи ще има интервю с роднина на убития, който ще каже какво добро момче (или момиче) е бил и как никой не очаквал, че ще свърши така. Ще ви разкажат дори за любовните приключения на откривателите на трупа и как се променил живота им след тази случка.

Ако обаче трупът в храстите е бил на наркоман, починал от свръхдоза, калпава дрога или просто ликвидиран от събратята си, няма да откриете тази „новина”, освен в колонката с кратки информации на криминалната страница. Както и никой не пише за труп на куче на пътя или в градинката, или все едно къде. За смъртта на кучетата, както и на наркоманите, не се пише. За кучетата пишат, само ако до смърт нахапят някого, а за наркоманите – или когато е световният ден за борба с наркоманиите или когато наркоман пререже гърлото на таксиджия.

С това се изчерпва. Настъпва едно шъткане след това и „Да не дава Господ! Тц, тц, тц…”
В България, всички знаят, че се случва нещо ужасно, че размерите му се увеличават лавинообразно, че това ужасно нещо е подпалило вече чергата на съседа, на колегата, на приятелката, но българинът е свикнал да мълчи за срамните си болести. Демократични процеси не са в състояние да променят закостенялата му психика, кована от робуващи на криворазбран морал гвардии от майки, бащи, баби, дядовци, лели, чичовци и пр. „чисти” роднини, окепазени от болния си зависим роднина за вечни времена.

Много от тези роднини на зависим са готови те лично да му доставят дозите у дома, само и само да не се разчуе, че и тяхната къща е пламнала. И да дочакат сетния му час на дивана в хола, тихомълком. Да се прекръстят и да изстенат като йовковия Моканин: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже…”

Кът от Северния парк в София с игли от спринцовки по земята. Снимка: Блог на Лъчезар – lachezar.net

Пунктове със спринцовки в града

Чувствах се странно с колеги журналисти от Русия, Молдова, Грузия, Таджикистан, Узбекистан и Киргизия на семинара „Новата стратегия в сферата на наркозависимостта”, организиран от фондация „Стефан Батори” през лятото във Варшава.

Иска ми се да видя очите на Бойко Борисов, докато научава, че в Краков например, в един от парковете, има будка за смяна на спринцовки. Влиза наркозависимият, изхвърля си използваните средства за боцкане и си взема стерилни. Колкото иска. Не го спират нито дилъри, нито полицаи, нито разгневени майки.
Възмутително, ще каже българинът.

Но няма да се сети, че така възможността детенцето му да се набоде на поляната случайно на изхвърлена мръсна игла или да се натъкне с риск за живота си на нея в пясъчника, където играе, силно намалява.
Искам да видя и изражението на министъра на здравеопазването – д-р Евгений Желев, когато научи, че в Полша се обсъжда отварянето на специални стаи за боцкане на различни места в града, където зависимите да могат необезпокоявани от никого и в стерилна обстановка да си вкарат дозата без да пречат на никого и без никой да им пречи.
Да кажеш на едно дете или подрастващ „Не бива!” не е достатъчно, разказва Ева Войдило, директор на програмата „ Regional Alcohol and Drug Program”. По силата на много закони то ще направи точно обратното (а и не само детето, възрастният също се отличава с липса на зрелост). Назряло е времето за друг подход – необходимо е възпитание и обучение във всички аспекти – бавно и постепенно, стъпка по стъпка. Лозунгарският подход „Не на дрогата!” вече не действа. Вече не се говори за изкореняване на наркоманията като социално зло. Вече всички усилия са насочени към задържане на употребата в етапа на платото, ако си представим кривата на развитието на тази зависимост в световен мащаб.

Според Войдило наркотиците са новата традиция на човечеството. Те са навлезли толкова навътре в ежедневието на съвременния човек, че са неизменна част от новата ни реалност. Както и алкохолът вече от десетилетия е заел своето „достойно” място там. Ето защо не можем да си затворим очите и да отречем съществуването на наркотичната зависимост с присъщите й мълниеносни темпове на разпространение. Ето защо вече не се говори да се премахне употребата на наркотици, а да се намали щетата от употребата им.

Другата основна цел на всички, които отдават живота си на работата със зависими, е да се спре болестта в зародиш, да се хване в началото, обяснява Войдило. Както тя образно се изрази „да се спрат заблудените в предверието на ада”. Да се мотивират те да поискат помощ, да бъдат упътени, защото поединичното спасяване сам за себе си е невъзможно. Просветителство е другата ключова дума в новата стратегия за работа със зависимите, потенциално зависимите и зависимите без диагноза.
Терапевтът трябва да се отнася към зависимия така, че той сам да поиска да спре, да се мотивира, а не да се сплашва и да се мъмри.

Снимка:Австралийска наркофондация

Вместо за профилактика, образование и просветителство десетки милиарди долари годишно се харчат за война срещу наркоманията, за издръжка в затвора на задържаните с малки дози наркотик и осъдени – това е мнението на проф. Виктор Ошатински, участник в програмата.

Според Марек Зигадло, директор за Краков на неправителствената организация „Монар”, занимаваща се с наркомании, въздържанието от наркотици не винаги помага. Той смята, че някои начини за употреба на наркотици са по-безопасни от други. Както и че лошите закони не намаляват щетите от употребата на дрога.
На четири стълба се крепи намаляването на щетите от употребата на наркотици. Става дума за просветителска дейност, обмяна на спринцовки, заместваща терапия и психотерапия. Той също смята, че хванатия с една доза дрога не бива да се изпраща в затвора за 6 месеца, защото, дори ако дотогава не е бил зависим, то докато излежава наказанието си със сигурност ще стане. Хванатият с една доза трябва незабавно да бъде напътен към лечение. Поне в Полша възможностите това да стане са много.

Важно е да се уточни, че говорим за програми от така наречения „нисък праг”. Става дума за намаляване на щетите от употреба при работа с употребяващи. Сред тези методи освен раздаване на чисти игли и спринцовки, презервативи, предпазване от HIV и хепатит С, влизат още разяснителната подкрепа и усилията за мотивация за лечение на аутрич специалистите в центровете за работа със зависими. Метадоновите програми също са свързани с намаляване на опасността със заместител на хероина. Програмите от „високия праг” са насочени предимно към психологическа и психо-социална работа на експертите със зависими и техни близки.

Ангелите

Засега те са само 20 в Полша. Средната им възраст е 25 г. Официалното им название е Party workers. Те са всяка нощ по големите клубове и дискотеки на Варшава. Но не танцуват и не куфеят заедно с любимата си група. Не пият и не пушат. Те обикалят с поглед тълпата, чието еуфорично настроение се покачва право пропорционално на изгълтаните водки и таблетки екстази.

Имат раници на гърба си. Оборудвани са с бутилки минерална вода, кисели бонбони за смучене, апарат за кръвно, тапи за уши. Те са първите, които се притичат на помощ на изпадналия в беда нещастник, натъпкал се с амфетамини и прекалил с питиетата. Ангелите, както ги наричат младежите из дискотеките, са обучени да разпознават първите симптоми на надрусването и се притичват към пострадалия преди още да му е станало съвсем лошо, обяснява Ягода Владон от неправителствената организация Монар. Някои от ангелите имат дрегери, защото не е рядкост към тях да приближи девойче и да каже: „Приятелят ми пи доста, бихте ли го проверили дали е в състояние да ме върне с колата у дома?”.

Ангелите познават дилърите на екстази в съответния бар (5000 хапчета са продадени за една нощ във варшавски нощен клуб с капацитет 2500 души). И дилърите познават ангелите. Но, слава на Бога между едните и другите има сключен негласен пакт за ненападение и автономност, допълва Владон.

Ангелите само спасяват, те не пеят на полицията какво е ставало през нощта в заведението и полицията не ги пита. Те са на дансинга, за да работят. За да намалят щетата. Не за да спрат дрогата.
По друга от инициативите на Монар – Alternative Dance пък преди да започне купона в клуба или дискотеката, ди джеят се провиква силно: „Аз не употребявам!” Според Ягода Владон трябва да се търсят звезди-любимци на младите, които са образци за подражание за подрастващото поколение и могат да ги „вразумят” и убедят като говорят колко хубав е техния личен живот без наркотици.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.