При нашенци в Косово и Албания: Скандал в „бошняшкото кафене“-1

6 май 2008 г. Горанка от Косово на Джурджевден – Гергьовден. Снимки: авторката

Кафенетата в село Брод (Призренска Гора, Косово) са социално средище, горанската агора. В тях често ставах свидетел на спорове за идентичността на нашенци. Кръстих едно от заведенията “бошняшко кафене”, защото там често попадах на привърженици на тезата, че гораните са бошняци. Една вечер разказвах на Исмаил Бойда, председател на Съюза на македонците с ислямска религия, и Аце (таксиметров шофьор) къде съм обикаляла през деня, когато спря токът. Режим на тока има в цяло Косово, откакто след бомбардировките на НАТО от 1999 провинцията стана протекторат на ООН. И когато Косово стана държава, пак няма ток редовно.

На светлината на свещите неусетно дружеските шеги се изродиха в скандал. Аце май си беше пийнал доста бира и по едно време се обърна към бай Исмаил Бойда: “Македонски, сръбски, косовски ЮНМИК паспорти – нищо не струват (в Косово след 1999 албанците получиха от ООН лични карти, които не се признаваха от доста държави и те не можеха да пътуват с тях извън провинцията – бел. авт.)! Да им драснеш една клечка кибрит.” Бай Исмаил взе да нервничи, но Аце продължи в същия дух и заяви, че срещу 100 евро сам ще си подпали македонския паспорт. Стана голяма кавга, бай Исмаил се разяри и заплаши Аце, че ще се погрижи да го спрат на границата и ще има проблеми в Македония. Той гръмко взе да обяснява, че местните хора подават документи за българско гражданство, само за да получат паспорт, с който свободно да пътуват и работят в Западна Европа. Започна да им чете конско евангелие и да им обяснява, че исторически до 1924 хората тук са били турци. Имало турско училище в Брод. След това се налага сръбско влияние, както и сръбско образование, броят на турците намалява, те стават македонци, сърби и албанци. Гораните не са отделна категория, това е географски термин…

Исмаил Бойда. Снимки: авторката

Започна словесен търкал. Бошняците дойдоха на масата и искаха да говорят с мен и само с мен, за да ми обяснят, че нашенци са бошняци. В кафенето помежду си се караха нашенци-бошняци срещу нашенци-македонци, нашенци-македонци срещу нашенци-българи! И като капак, бай Исмаил се обръща към мен: “Вие, българите, сте македонци.” В този момент един от присъстващите отряза Исмаил, като му каза, че е “златен папагал”.

Благодарение на бошняците аз съм легитимен, аз не съм диаспора, а ти, Исмаил Бойда, си диаспора”, каза мъж, членуващ в бошняшката партия “Вакат” в Драгаш, директор на правния сектор в общината. “Ако не каже “Селям алейкум”, не може да живее”, контрира го някой. “Тук винаги се е казвало “селям” (поздрав при мюсюлманите, който означава мир – бел. ред.), настояват по-възрастните. Впрочем нашенци из Косово се поздравяват със “селям”, включително и по електронната поща. По едно време мъжете в кафенето се сетиха за мен: “Ние тук всички сме роднини, исти сме. Така можем да ти говорим, че нищо да не разбереш.” Съдейки по доволното ми изражение, бай Исмаил направи следното заключение: “Ти не й бери гайле, тя ще напише всичко”.
Чудя се какво ли би станало, ако тук пийваха и ракийка. “В моя дюкян не искам политика”, сложи край на кавгата газдата.

В село Млике (Призренска Гора, Косово) хората са много изнервени и подозрителни към непознати и това има обяснение. Много къщи в Млике, Рестелица, Глобочица, Бачка постоянно са оплячкосвани от люмани (албанци от района на реката Люма, Северна Албания – бел. авт.). Те минавали нелегално неохраняваната граница между Косово и Албания, влизали в горанските къщи без стопани и ги ограбвали до шушка. Люманите грабели и добитъка на гораните – овце, крави, коне. “В незавидна ситуация сме. Организирани банди идват от Албания по черните пътища през нощта. На коне носят хладилници, телевизори. Люманите крадат бойлери, батерии, врати, къртят и отнасят. Така е, откакто няма граница. Когато сърбите пазеха границата, нямаше кражби, сега те минават по кози пътеки, имат информация за къщите без стопани и крадат. Международната общност охранява границите, докато е светло, като се мръкне, никой не пази и тогава ни нападат люманите. Същото е и през зимата”, обяснява имамът на селото.

Горани от Косово, архивни снимки.

Золумите на люманите, от които са пропищели нашенци, не са от днес. Арнаутите от поречието на река Люма в Албания, които грабели стадата и покъщнината из планината, са описани преди векове от големите географи как слизали в ниското и оплячкосвали къщите, нивите и добитъка. Заради плячкосването на добитъка от люманите гораните започнали да ходят на печалба. Сръбски изследователи описват как първите горанци са тръгнали на гурбет “по белия свят” в момента, когато се нарушил балансът между летните пасища на територията на Шар планина и зимуването в Повардарието. Плячкаджии (арамии, качаци) от Албания (от Люма, люманите) все по-често пресрещали пастирите при завръщането им със зимовището и им отнемали цели стада. Животновъдството в Гора рязко намаляло, увеличава се броят на онези, които напускат своя роден край и отиват на гурбет. Скоро заминали всички мъже, често и стари люде и деца. Щом дете навършело 7 години, заедно с таткото, роднини или комшии ставало работник по улиците на балканските градове.

Виртуалната граница с Албания

Според гораните в Косово по времето на Югославия границите между Косово и Северна Албания са строго охранявани, докато след 1999 ЮНМИК гледа през пръсти на сигурността на границите и затова разбойниците от Албания безпрепятствено пресичат границата и плячкосват селата в Косовска Гора. След няколко дни, когато пътешествах из Северна Албания, в Кукъска Гора видях, че по черните пътеки границата между Косово и Албания спокойно може да се мине нелегално, пеша или с кола. Мнозина го правят.

Призренска Гора граничи с Албания. По планинските пътеки няма никакъв граничен контрол, границата дори не е отбелязана. Официалният граничен пункт тук между Косово и Албания е Морина, но по черни пътища границата се пресича незаконно – от местността “Бука” на село Глобочица, от село Орчуша за 30 минути пеш се преминава в Албания. Някога в село Кръстец имало караул, който пазел границата, но сега там няма никой и хората безконтролно влизат пеша в съседното село Пакища в Албания. Гораните от селата в Косово и Албания знаят откъде минава границата, макар че няма никакви означения, нито табели, нито заграждения. Като ги попитах къде е границата, те ми показват към отсрещните ридове. Няма маркировка и ако сам тръгнеш из планината без някой местен човек, няма как да знаеш дали не си влязъл вече в Албания. Спокойно може да се вземе такси от някое село в Косовска Гора, с което по черните пътища да се отиде в Кукъска Гора, Албания.

Из Кукъска Гора, Албания. Снимки: авторката

Горани от Албания ходят да работят в Косово и се придвижват именно по черните пътища. Но има и крадци и трафиканти. Навръх планината на черния път има паянтова дървена барачка, в която седи полицай, нашенец, който се прибира в селото си в Кукъска Гора след 18 часа. Нито ЮНМИК, нито КейФОР охраняват южната граница на Косово. Полицейският пункт на ЮНМИК е в Драгаш и някои международни полицаи познават горанските села, но те нямат мандат да охраняват границата с Албания. КейФОР се представлява от турски военни, базирани също в Драгаш, които се държат по-скоро като пътна полиция.

Канадският военен журналист Скот Тейлър е научил от разговори с военни от КейФОР, че пътят е напълно отворен и през него свободно се пренася и дрога. Гораните, населението от най-южната точка в Косово, всъщност са централна точка на “велика Албания”, коментират сръбските медии. Според канадския журналист албанците крадат добитък и секат гората и това няма да бъде допуснато, ако Косово гледа на Албания като на съсед, а не на своя държава. Виждайки, че няма проблем албанците свободно да завземат гората и да унищожават района, Тейлър смята, че това е “велика Албания”. НАТО знае какво става и има коли, които могат да наблюдават от високо какво се случва. Но не може да действа без съгласуваност с парламента в Прищина, тоест на албанските лидери.

Не само границата между Косово и Албания не се охранява. В района на Дебърско, границата на Македония с Албания, също няма охранявана граница. През май 2008, пътувайки към Дебър по стръмния планински път, малко преди града се запознах с овчаря Вердиа. Той е от Албания, минава границата по козите пътеки със стадото си. Албания е на 5 км от Дебър, вижда се от града и според местни албанци границата може да се мине нелегално през планината. В района на Дебърско живеят нашенци, наричани македонци мюсюлмани, торбеши, които са ислямизирани потомци на етнически българи. Говорят стар български диалект, който наричат нашенски. В Дебър има около 500 – 600 къщи на торбеши. В кафене в Дебър местен албанец гордо ми обясни какви са торбешите: “Те са мешани и са по-долна класа. Ние сме чиста раса, а торбешите и те не знаят какви са.” През това време телефонът на неговия приятел позвъни с мелодията “Живот мой” на Драгана Миркович. И двамата албанци от Дебър с блеснали очи ми споделиха колко много харесват сръбските певачици.

Шейдия, нашенка от Дебър, Македония. Снимки: авторката

Докато се разхождах в Дебър, срещнах Шейдия, засмяна 54-годишна балканджийка. По меките черти на лицето, сините очи и като се заговорихме, разбрах че не е албанка. Попитах я каква е. “Мюсюлманка съм”, каза Шейдия, а езикът, на който говори е нашенски. “Ама ти говориш като мен, на същия език”, добави тя. Шейдия е от село Горно Косоврасти, Дебърско. Обясни ми, че торбешите в Дебърско са строители, майстори, добри земеделци. В Дебър има около 500 – 600 къщи на торбеши, към 2 – 3 хил. торбеши. Снимам Шейдия в стара 120-годишна къща в Дебър, която специално ми отварят. После мъжът й се качва на магарето, а тя върви пеша до него. Мила картинка, която е типична и за българските помаци.

Следва:
При нашенци в Косово и Албания: Феноменът български паспорт – 2
____________________________

*Журналистката Таня Мангалакова пътешества из земите на гораните в Косово и Албания от няколко години. Авторката е живяла в село Брод в Косово и в село Борйе, Албания, където отблизо наблюдава живота на нашенци. Събрала е автентични народни песни и поезия на съвременни местни автори. Тя следва маршрутите отпреди 100 години на големите български етнографи Васил Кънчов и Йордан Иванов, за да открие, че днес описаните от тях хора пазят своя стар поминък и все още са най-добрите сладкари и бюрекчии на Балканите, съхранили са и традициите, в които се преплитат езически, християнски, богомилски, мюсюлмански елементи. Тя търси спомени и паметници от богомилите, както и отпечатъка в историческата памет в Гора и Жупа в Косово на двата века българско господство (11 – 13 век) и голямото турско владичество на тази територия от 1445 до 1912 г. Авторката открива, че днес както и различно да се определят тези хора (горани, бошняци, македонци мюсюлмани, българи), помежду си те се наричат нашенци, а езика, на който говорят и който учат само вкъщи – нашенски. E-vestnik предлага две части от подготвената за печат книга на Таня Мангалакова “Нашенци в Косово и Албания”.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.