Прякорите във футбола: Как Италия стана „Скуадра адзура“ – 1

„Оранжевите“ Уесли Снайдер и Ван Бронкхорс (с фланелка на „Скуадра адзура“) след победата на Холандия над Италия на Европейското първенство през юни тази година. Снимка: Ройтерс

В дните, когато играят националните тимове, на терена често излизат състави с прякори, заради които чужденец може да си изкълчи езика, но така и да не ги произнесе правилно. Твърде често представителният отбор на дадена страна е известен просто като „тима“ или „националите“. Така че когато телевизионните коментатори говорят за двубоя на „нати“ срещу „репрезентаце“, е ясно, че Швейцария играе срещу Чехия. Аналогични са случаите с Германия – „националманшафт“ – и Салвадор, който използва опростеното „ла селекта“ (селекцията).
Разбира се, когато езикът е общ, съвсем нормално е два отбора да имат едно и също прозвище. Така Бразилия и Португалия едновременно са наричани „селесао“, което е по-популярен синоним на южноамериканците. В родината си португалците са наричани и „селесао даш кинас“ (отборът на петте) – става дума за петте щита на герба на Португалия. Хералдиката е станала повод и за прозвището на националите на Англия, наричани „Трите лъва“, които са изрисувани на емблемата.
Да се върнем обаче на Бразилия. Тимът не само е рекордьор по трофеи от световни първенства, но е и лидер по прякори. По-популярните сред тях са „Петкратните шампиони“, „Канарчетата“, „Зелено-жълтите“ и „Зелено-златистите“. Последните два са инспирирани от цветовете на екипите.
Не е изненадващо, че голяма част от отборите в Южна Америка ползват за прякор цвета на екипа си. Еквадор са „Жълтите“, Парагвай – „Бяло-червените“, Чили – „Червените“, Перу – „Червено-белите“, Боливия – „Зелените“. При Мексико обаче е малко по-различно – „Трикольорите“.

Английски фен е татуирал на гърба си герба на националния отбор – Трите лъва. Снимка: Уебшотс

Цветът на екипа е дал повод за зараждане и на някои прякори. Пример за това в Европа са „Червените фурии“ (Испания) и „Червените дяволи“ (Белгия). Във Венецуела наричат националния отбор „Ла винотино“ (винените).
Синият свят също е популярен сред представителните отбори. Така Уругвай е наричан „Небесносините“, а Югославия доскоро бяха „Плавите“ (сините). Японците наричат своя тим „Сините самураи“. Французите станаха световно известни през 1998 година със своите „Ле бльо“, а италианците от край време са популярни като „Адзурите“.
И докато при французите е ясно защо синият цвят фигурира – най-вече заради националния флаг (синьо-бяло-червено), то е трудно на пръв поглед да се намери асоциацията между националния флаг на Италия (зелено-бяло-червено) и „Скуадра адзура“. Всъщност, в началото на 20-те години италианският национален отбор играе с бели екипи и само в един мач срещу Унгария през 1911 г. те излизат за първи път със сини фланелки. Жестът се прави в чест на Савойската династия – по това време управляваща страната. Така се ражда „Скуадра адзура“.
Да заменим Савойската династия с холандската на Оранж-Насау и веднага разбираме откъде произлиза „Оранжевите“ за тима от Ниската земя. Заради друга кралска особа – този път от футболния терен, отборът получи временно прозвището „Портокал с часовников механизъм“ по едноименния филм. Така бе наричана Холандия по времето, когато за националния отбор играеше Йохан Кройф.
По аналогичен начин заради непредсказуемия стил на датчаните през 80-те години националният им тим получи прозвището „Червения динамит“. Заради прекрасния футбол, практикуван по времето на Матиас Синделар, Австрия си извоюва прозвището „Вундертим“ (отбор-чудо), а хърватското дуо Давор Шукер и Звонимир Бобан спечели за своя тим прякора „Ветрени“ (огнените), а не както са популярни в България – „Шахматистите“.
Като фестивал на най-гръмките прякори на национални отбори е многообразието в Африка. Веднъж на всеки две години „зверовете“ от саваната се събират на африканската купа на нациите, за да определят кой е царят на Черния континент. Това не е задължително да е лъвът.

Торта в чест на класирането на „Суперорлите“ от Нигерия за Световното първенство през 2002 г. Снимка: нфф.ком

Традицията отборите да носят имената на представителите на фауната тръгна от Камерун, чийто тим носи прозвището „Неукротимите лъвове“. Следват сенегалските „Лъвове на Теранга“ (теранга на езика уолоф, един от многото местни езици, означава гостоприемство). Но и двата тима трябва да се примирят, че „Атласките лъвове“ от Мароко бяха първият африкански тим, прескочил груповата фаза на световно първенство през 1986 г. Без съмнение традицията е продължена от ДР Конго, които се наричат „Симбас“ (лъвовете – на езика суахили). Преди това държавата се наричаше Заир и отборът имаше прякор… „Леопардите“.
Силата на „Лъвовете“ е позната по света, но трябва да се отдаде дължимото и на една от новите сили на континента – „Слоновете“ от Кот Д’Ивоар. С надежди да ги последва е отборът на Гвинея, чийто прякор – „Сили“, на местния език означава слон. Представителният тим на Ангола носи гордото „Черните антилопи“, но се срещат и по-зрелищни прякори. Отборът на Бенин е „Катериците“, а този на Бурунди – Лястовиците.
Стигнахме и до птиците, които също са силно застъпени в африканския футболен фолклор. Того са известни като „Ястребите“, а в Тунис обичат своите „Картагенски орли“. По пътя си към Мондиал 2010, който е в ЮАР, те със сигурност ще се изправят срещу „Орлите“ от Мали или „Суперорлите“ от Нигерия.
В Африка сега на почит е действащият континентален шампион – „Фараоните“ от Египет. Гана са наричани „Черните звезди“ заради звездата, присъстваща на националния флаг в чест на активиста от Ямайка Маркъс Гарви, който се борил за обединение на африканците.
От язвителни до описателни, от припомнящи до ексцентрични, всеки национален отбор си има своя прякор. От тенденцията не изостават „Реге бойс“ от Ямайка, „Сокъруус“ от Австралия, „Тикос“ (Коста Рика) и „Тегук уориърс“ (Южна Корея).

Следва: Прякорите във футбола: Как “Манчестър Юнайтед” станаха „Червените дяволи“-2

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.