Какво да правим с цифровите снимки? (В помощ на фотолюбителя)

Някои тънкости за ползването им. Как да ги съхраняваме? Те също могат да пълнят семейни албуми

Компакт дискове (CD), които се използват за архивиране и USB флаш памет, с каквато снимките могат да се прехвърлят във фото или на друг компютър. Снимките задължително се архивират на диск, защото в компютъра са застрашени. CD е за предпочитане пред DVD за архивиране на снимки. Снимка: e-vestnik

Пълните със снимки семейни албуми като че ли остават в миналото. Цифровите фотоапарати объркаха потребителя.
С цифров фотоапарат снимки се правят лесно и бързо, но след това те рядко се копират на хартия и слагат в албум. Няма никакви пречки за това, но просто потребителите ги ползват най-често в компютъра – разглеждат ги на екрана, пращат ги по електроната поща. Като че ли не се сещат да ги изкопират на фотохартия – услуга, която предлагат почти всички фотоателиета.
Цените за копиране на снимки от цифров апарат вече се изравниха с цените за копиране на снимки от негатив и са около 40-50 ст. за снимка с размер 10 х 15 см. Има отстъпки за обем и др. За целта цифровите снимки просто трябва да се занесат във фотото на някакъв носител (диск и др.). Който не разбира, може да иде с фотоапарата, там ще му прехвърлят снимките.

Каква карта за фотоапарата?

Цифровите снимки са записани като файлове върху някакъв магнитен носител – паметта на фотоапарата, хард диска на компютъра или на отпичен диск – т. нар. CD или DVD. Много бързо се наложиха едни малки устройства, наричани чип или флаш памет, които се пъхат в USB входа на компютъра и могат да запишат стотици снимки.
Има някои важни правила как да работим с цифровите снимки и как да ги съхраняваме.
Първо е самият фотоапарат и неговата памет. Някои фотоапарати имат вградена памет, но тя обикновено е с обем за 10-20 снимки. Основната памет на фотоапарата представлява една малка карта, с подобни функции като дискета за компютър, но много по-компактна и с много по-голям обем памет. На пазара се продават най-различни видове памет за цифрови фотоапарати. Най-разпространени са т. нар. компакт флаш карти и по-малките карти SD, с каквито са повечето по-малки любителски фотоапарати. Освен тях има различни марки цифрови фотоапарати, например „Олимпус“ или „Сони“, чиито карти са с точно определен размер и форма, не става за други модели.
За 15 лв. може да се купи запаметяваща карта, която събира 500-1000 снимки, в зависимост от вида на фотоапарата. Компакт флаш картите за по-големите фотоапарати са по-скъпи – 30-60 лв. Само допреди няколко години същите цени имаха най-разпространените карти за любителската фотография с обем 128 или 256 мегабайта (МВ). Те събираха по 60-80 или 100-200 снимки, направени с обикновен любителски цифров фотоапарат. Сега вече се продават карти, които събират по 500-800 или по 1000-2000 снимки (от 1, 2 или 4 гигабайта).

Различни видове памет карти. По-големите са компакт флаш, по малките SD. Който прави малко снимки не е нужно да си купува памет по 2 и повече гигабайта. Дори старата карта 256 мегабайта (MB) може да му свърши работа. Снимка: e-vestnik

Първото място за съхранение на цифровите снимки, преди да се прехвърлят на компютъра, е запаметяващата карта на фотоапарата. Карта с обем 1000 снимки може да събере всичките снимки през годината на един фотолюбител, който щрака за семейния албум само на празници, ваканция и др. Затова, който прави малко снимки, може да не си купува запаметяваща карта с голям обем. И старата 256 или 512-мегабайтова карта ще му върши работа. Така или иначе, снимките задължително се прехвърлят на компютъра. Картата може да се загуби или във фотоапарата неволно да се изтрият предишни снимки.
Който снима повече обаче, задължително си купува по-голяма по обем запаметяваща карта. Разликите в цените са много големи. Примерно една компакт флаш карта от 1 гигабайт може да се купи и за 40 лв., и за 70 лв., и повече – според марката. Най-евтино е в магазините и фирмите за компютри. Най-скъпо – във фотоателиетата.
Някои по-скъпи памет карти се рекламират като по-бързи (тоест записват по-бързо), но любителите не трябва да се подвеждат по това – само професионални и полупрофесионални фотоапарати могат да поддържат по-високата скорост на тези карти, затова те не са подходящи за любителски цифрови фотоапарати.

Как да опазим снимките?

От картата снимките се прехвърлят в компютъра. Правило първо и за фотолюбителя, и за професионалиста е веднага след прехвърлянето, преди да са обработвани, снимките да се запишат на оптичен диск – CD или DVD. Защо е нужно това? Причините са няколко. Първата е, че на харддиска на компютъра или на запаметяващата карта на фотоапарата снимките са уязвими. Те могат да бъдат изтрити поради някаква грешка – например вместо други. Или пък съвсем неволно. Често харддисковете на компютрите гърмят и всички снимки, които не са записани на диск, отиват по дяволите.
Върху записания диск се описва дата, място, събитие и се отделя като архив.
Има два варианта за запис на цифрови снимки – на CD или DVD. Първият вид диск събира по-малко снимки – между 300 и 700 – според вида на любителския фотоапарат. Вторият вид – DVD дискът – събира 6-7 пъти повече снимки. Но е по-неудобен за архив, защото може да събере 2000 или 5000 снимки, което е твърде много за един фотолюбител. Това означава всичките му снимки за последната година или дори за последните 2-3 години да се съхраняват на един единствен диск. Няма начин те да се опишат нито върху диска, нито върху опаковката му. Съхраняването на CD е по-удобно, а и дисковете са по-трайни, по-рядко дават дефекти от DVD.
Всяко събитие или няколко събития, заснети в един период, могат да се съберат на един CD диск, да се опишат върху него, да се вадят лесно от архива и да се ползват.
Втората причина за резервно архивиране върху диск се дължи на особеностите на файла на снимката. Тя може да се променя, подобно на старите снимки, които избеляваха с времето. Тук обаче става дума за нещо съвсем друго. Най-разпространеният файлов формат за запис на снимки в компютрите е файлът jpeg. Той заема най-малък обем памет върху флаш картата, диска на компютъра и т. н., в сравнение с другите файлови формати. Но има една особеност – при запис на файл jpeg незабележими детайли от изображението се редуцират и после при отваряне на файла се екстраполират отново. При всеки запис и отваряне на този файл, при обработване на снимката с някаква програма като Фотошоп, части от изображението се редуцират и екстраполират отново и отново. При неколкократно отваряне и записване на една и съща снимка, започва да си личи, получават се леки дефекти, контури около очертанията, като се увеличи изображението започва да се вижда някаква структура. Проблемът изисква дълго обясняване, което един любител няма нужда да знае. Но, когато се окаже, че след много пипане по снимката с разни програми, тя вече на изглежда така добре, както първоначално, винаги трябва да има един диск, където тя е записана във вида, в който е свалена от фотоапарата.

Размер и резолюция – за Интернет или за албум?

След като снимките са записани върху диск за архив, вече може да се обработват в компютъра. Много любители сами са се научили да правят елементарна обработка на снимките си. Най-елементарното е промяната на размера и резолюцията (за резолюция – виж малко по-долу). Снимките, които само се разглеждат на екран и се пращат по Интернет, могат да бъдат с по-малък размер и резолюция. Така обемът на файла е по-малък и не заема много място на диска на компютъра, снимката се отваря по-бързо на екран, изпраща се по-лесно и бързо по електронна поща. Почти всички електронни пощи (abv.bg, hotmail.com, yahoo.com и др.)

Снимка с резолюция и размер, подходящи за Интернет. За печат върху хартия резолюцията и размерът трябва да са по-големи.
Същата снимка с по-малък размер в пиксели. Тя не може да се увеличва много дори за разглеждане на екрана на компютъра.

имат ограничения за обема файлове, които могат да се изпращат и получават. Така че, ако някои снимки не бъдат намалени, не могат да се изпратят по пощата, или трябва да се пращат бавно, една по една. Примерно една снимка с обем на файла 2-3 мегабайта (MB), може да се намали до 300-500 килобайта (300-500 К). Така наведнъж могат да се пратят по мейла 10-20 снимки, докато в първоначалния размер могат да се пратят само 3-4.
Съвсем други са изискванията към цифровата снимка, която трябва да се изкопира във фотоателие или на принтера вкъщи. Тя трябва да бъде с по-висока резолюция. Тази страшна дума означава колко точки от изображението има на единица разстояние. Колкото са повече точките на един сантиметър или на инч, толкова по-висока е резолюцията и качеството на изображението. В практиката се е наложила мярката точки на инч или пиксели на инч. Съкратено – dpi или ppi (от англ.).
За снимки, които се разглеждат на компютър или се пращат по пощата има стандартна резолюция 72 dpi (ppi). За снимки, които ще се копират на хартия, резолюцията трябва да е 200-300 dpi според размера на снимката. Фотолюбителят трябва да знае само едно – да наглася фотоапарата си на най-висока резолюция и да не я намалява, с цел да събере повече снимки на запаметаващата карта на фотоапарата. Защото после снимки с намалена резолюция не могат да се копират на хартия в голям размер.
Също така, вече прехвърлени в компютъра, снимките не трябва да се намаляват по размер или резолюция, ако ще се носят във фотоателие да се изкопират. В ателието ще направят всичко необходимо. Дори ще обработят цветовете на снимката или светлостта, ако е нужно. Ако не сте доволни от цвета, контраста, светлостта, можете да ги рекламирате.

6 или 8 мегапиксела? Що е то?

Матрица 8 мегапиксела, сензор 8 мегапиксела, 8-мегапикселов сензорен чип …
Всичките тези звучащи неразбираемо характеристики в рекламите на цифровите фотоапарати се отнасят до едно и също нещо. Т. нар. матрица, сензор, сензорен чип или CCD е светлочувствителният материал на цифровия фотоапарат, така както негативът в традиционните фотоапарати. Това е силициев чип, циято повърхност е съставена от милиони светлочувствителни точици.

Любителски цифрови апарати с различни матрици (сензори) – 4, 8 и 10 мегапиксела. За любителски снимки, които ще се гледат само на екрана на компютъра или ще се копират на хартия с размер до 15/21 см няма значение дали фотоапаратът е с 4 или 10 мегапиксела. По-важни са качеството на оптиката и др. особености на фотоапарата. Снимка: e-vestnik

Именно те улавят оптическия образ, който идва от обектива. Когато този светлочувствителен сензор има 6 милиона светлочувствителни точки, той е 6-мегапикселов. И полученото с него изображение се състои от 6 милиона точки. Колкото повече са пикселите, толкова по-голяма по размер снимка прави фотоапаратът. Разликата между 6 и 8 мегапиксела за любителски фотоапарат не е голяма и не бива да се драматизира. Ако копираме снимките си само в размер 10 х 15 см. или най-много 15 х 21 см., практически няма значение дали фотоапаратът ще е със сензор 6 или 8 мегапиксела.

Колко големи снимки и за какъв албум?

С любителски фотоапарат 3 мегапиксела (най-разпространените любителски допреди 3-4 години) могат да се изкопират качествено снимки върху хартия с размер до 15 х 21 см. С 6-8-мегапикселов фотоапарат, каквито са повечето сегашни любителски, могат да се изкопират снимки върху хартия с размер 20 х 30 см. (и малко по-големи, но над този размер фотоателиетата за любители не предлагат). Най-разпространеният формат, който се копира в ателиетата, е 10 х 15 см. Точно за този формат са пригодени и повечето албуми. Те са няколко основни вида. Албумите с т. нар. джобове са направени така, че снимката да се пъхне в прозрачно фолио на страницата. Повечето албуми за този формат са с по 2 или 3 снимки на страница, една под друга. Друг вид албуми са със специално фолио върху страницата. То се отлепя от страницата, която е с някаква самозалепваща повърхност, снимката се лепва в средата, после фолиото се залепя обратно. Върху страницата се събират 1, 2 или 4 снимки, според формата. Има албуми, върху чиито страници снимките се закрепят със самозалепващи се ъгълчета, които се купуват отделно. Страниците им са покрити с оризова хартия, както при старите албуми от началото на миналия век.

Да си ги копирам ли на принтера вкъщи?

Навсякъде се продават цветни мастиленоструни принтери с фотоглава, с които могат да се копират цифрови снимки и вкъщи. Продава се и специална хартия за снимки. Недостатъкът е, че излиза прекалено скъпо. Самият принтер е примамливо евтин – около 100-ина лева. После се оказва, че една цветна и една черно-бяла касета с мастила излизат повече, отколкото струва самият принтер. А касетите свършват, или поне някой от цветовете, само за 10-15 снимки с формат лист от пишеща машина. Като се прибави и цената на специалната хартия, излиза безбожно скъпо. Друго неудобство е, че за да се разпечатат, трябва да се познава добре някоя програма като Фотошоп или някоя странираща програма, за да се зададе на снимките нужната резолюция, размер, да се подредят върху хартията, с която работи принтерът – формат А4. След това трябва да се изрежат от от хартията със специален нож, защото с проста ножица не става добре. Неудобство е и това, че така изкопирана с малстилено-струен принтер снимка, ако се намокри или напръска с вода, може да се зацапа изображението. Снимки, изкопирани на принтер, са подходящи да се сложат в рамка под стъкло, защото са по-уязвими от изкопираните във фотоателие. Снимките от машините във фотоателието са на специална полимерна хартия (всъщност това не е хартия), могат да се мокрят и няма опасност да се повредят.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.