Учени ще доказват какво се случва след смъртта

Само два процента от хората, чието сърце е спряло да бие, имат преживявания извън тялото – гледат какво се случва отстрани, а след това се връщат обратно в тялото си. Снимка: морталмайндс

Лекари от 25 болници във Великобритания и в САЩ ще изследват 1500 пациенти от реанимацията, за да преценят естеството на техните преживявания извън тялото. Изследването започна в университета в Саутхемптън и ще продължи три години. За да се провери дали разумът е свързан с мозъка и какво се случва по време на смъртта, на специални лавици в реанимацията ще бъдат поставени снимки, които може да бъдат видени само отгоре. Ръководителят на изследването д-р Сам Парниа твърди, че ако оцелелите видят снимките докато са в клинична смърт (когато сърцето им е било спряло и са нямали мозъчна активност), това ще е знак за неочакваната връзка между разума и мозъка. Ето какво споделя д-р Парниа за предстоящото изследване пред в. „Обзървър“:

Винаги съм се интересувал как съзнанието се отделя от мозъка и защо то ни прави толкова неповторими. Когато бях студент по медицина бях разочарован, когато научих, че невронауката няма отговор на тези въпроси и защо никой не им дава отговор. По време на медицинската си практика започнах да се сблъсквам с пациенти, които са били близо до смъртта или които вече са били мъртви. Тогава разбрах, че не притежаваме обективно познание за това, какво става с нас когато умираме. Когато се зарових в науката видях, че има много малко изследвания в тази насока и реших да се захвана с това. Винаги съм бил скептичен, но мисля, че има достатъчно данни, за да се започне научно изследване. Не изповядвам определена религия, но вярвам в научния метод и точно той трябва да бъде приложен.

Хората смятат, че в смъртта има определен момент и че след този момент си или жив, или мъртъв. Това обаче е социалната концепция. В действителност смъртта е биологичен процес. От медицинска гледна точка някой е мъртъв когато сърцето му спре да бие; когато спре да диша и мозъкът му изключи. Заради недостига на кръв мозъчните клетки преминават през период на шок и в рамките на няколко минути започват да се увреждат. За няколко минути, часове и дни клетките на тялото преминават през огромна промяна. Но в ранните етапи смъртта е обратима.

Какво се случва с човешкия разум през този период на смъртта? В кой момент човешкият ум и съзнание, които определят същността ни, спират да работят? Това искам да разбера. Изследването ще анализира изживяванията на хората през първия час от смъртта, преди уврежданията да са прекалено големи и заради тях да не може да се обърне процесът на смъртта.

Засега знаем, че определен брой хора, които са минали през смъртта и са се върнали обратно към живота, разказват, че са виждали и чували нещата, които са се случвали докато са били реанимирани. Те описват с подробности как лекарят например тракал върху масата с инструменти. Този опит поставя големи въпроси. Ако е вярно, това означава, че човешкият разум и съзнание продължават да съществуват най-малкото за известен период от време, след като сме изпаднали в клинична смърт. За да разберем повече, трябва да проведем обективно изследване и да определим дали тези твърдения са истина или не. Това може да е шега на разума. Или – както твърдят пациентите – може да е истина. Около 90 процента от хората не си спомнят преживяното около смъртта. Останалите 10 процента обаче помнят какво е станало. Много от нещата, които разказват, са субективни – виждат цвят или светлина, свои близки, което е интересно, но не е нещо, което може да бъде проверено. Търсим хора, които си спомнят опита си от преживяното извън тялото.

В момента има три обяснения за пътуванията извън тялото. Първото е, че хората само си го представят. Второто е, че те са отворили очи докато са били реанимирани и са наблюдавали помещението от мястото, където са лежали. Третото, което е по-малко вероятно, е, че човешкият разум и съзнание – които са голяма мистерия – може и да нямат връзка с мозъка. Възможно е пациентите, както твърдят, да са се носили във въздуха близо до тавана, гледайки надолу. Ако това е така, ще означава, че настоящите научни виждания за разума и съзнанието трябва да бъдат преразгледани.

На рафтовете, които поставяме в залите за реанимация, има снимки, които гледат към пода и други, които гледат към тавана. Вторите може да бъдат видени само отгоре. Ако 300 души твърдят, че са се отделили от тялото си и никой от тях не е видял никое от изображенията, това ще означава, че тези преживявания най-вероятно са били илюзия – просто измама на разума. Ако, от друга страна, всички те отворят очи и видят това, което може да бъде видяно само над главите им, ще докажат, че виждат неща, видими от леглото им и от никъде другаде. Ако обаче тези 300 души ни кажат, че са видели всички снимки, които могат да бъдат видени от тавана, ще означава, че разумът може да се държи по начин, който все още не сме предвидили или обяснили напълно.

Въпреки че много изследвания са показали, че при спиране на сърцето или клинична смърт към мозъка няма приток на кръв, ще проверим дали в отделни случаи няма кръвообращение. Ще използваме монитор Invos cerebral oximeter, който измерва нивата на кислород в мозъка и може да покаже какво се случва от биологична гледна точка, а не само от гледна точка на усещанията на пациента. Това е важно, защото трябва да определим дали хората остават в съзнание, когато мозъкът им изключи.

И много ще зависи от получения резултат. Знаем, че само два процента от хората, чието сърце е спряло да бие, имат опит с преживявания извън тялото. Единственият начин да извлечем полза от това е да изследваме поне 1500 преживели подобен инцидент. Засега сме изследвали 60 души. Като имаме предвид, че 90 процента от хората, чието сърце е спряло, не оцеляват, процесът да осигурим нужната бройка ще е мъчителен. Изследването може да отнеме три години, и се страхувам, че засега не мога да разкрия нищо.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.