И Корфу иска независимост

Жителите на остров Корфу тръгнаха по стъпките на намиращото се наблизо Косово и искат широка автономия. Снимка: Корфу имиджис

Почти век и половина след присъединяването на прочутия с курортите си остров Корфу към Гърция, се появиха привърженици на предоставянето на тази територия на най-широка автономия. В град Керкир се състоя конференция на инициативната група, която заяви намерението си да създаде нова партия. Привържениците на автономията заявиха, че ще вземат участие на местните избори, насрочени за 2010 година и ще настояват за референдум по въпроса за предоставяне на самостоятелност на острова.

В началото на тази седмица лидерът на пледиращите за автономия, бизнесменът и строител Хари Сукала, изнесе доста емоционална реч, в която нарече преминаването на острова от протектората на Великобритания към Гърция през 1864 година “огромна грешка, заради която страдаме и до днес”. Той добави, че “да се говори открито за това се смята едва ли не за престъпление”. Според него “жителите на Корфу са влели в гръцката икономика милиарди евро под формата на данъци, а в замяна не са получили почти нищо”.

Привържениците на самостоятелността на Корфу обвиняват Атина в пренебрежение към проблемите на острова, най-важният от които е “плачевното състояние на туристическата инфраструктура”, включително на историческата част Керкира, построена още от венецианците и намираща се под закрилата на ЮНЕСКО. Желаещите автономия обръщат внимание и на статистиката – през миналата година доходите от туризъм на Корфу са намалели с 40 процента.

Основният въпрос е разпределението на данъците. Островитяните нямат нищо против да оставят по-голямата част от тях за себе си и напомнят, че според Лондонския договор от 1839 година, според който независимостта на Корфу от Турция гарантираха Великобритания, Русия, Франция, Прусия и Австро-Унгария, ежегодното привеждане на финансовите средства на Атина беше чисто формално. Много юристи считат, че този договор не е загубил сила, а настояващите за автономия имат намерение да се обърнат за помощ към бившите гаранти и техните правоприемници.

Трябва да припомним, че век и половина Корфу беше протекторат на Великобритания и беше предаден на Атина през 1864 година в замяна на избирането на подкрепяния от британците кандидат за гръцкия престол. Тогава това събитие беше посрещнато от местните жители с радост. Днес обаче, както твърди на страниците на местната преса един от инициаторите за създаването на новата партия, 150-хилядното население на Корфу е разтревожено от това, че на острова “до този момент няма даже съвременна болница, заради което умират много новородени деца”.

Недоволството на жителите на Корфу не се ограничава до разговори и до организационни инициативи. През тази година тук вече имаше сериозни безредици, предизвикани от плановете за изграждане на острова на голямо сметище за промишлени отпадъци. При потушаването на протеста отрядът със специално предназначение, изпратен от полицията в Атина, отне живота на млада жена, майка на две деца. Привържениците на автономията се оплакват, че дори по времето на диктатурата на “черните полковници” (1967-1974 година) централните власти не са изпращали на Корфу спецчасти.

Властите явно правят всичко възможно, за да не се състои референдумът за автономията на острова. Те не без основание се страхуват, че при успешен изход примерът на обитателите на Корфу може да бъде последван от жителите например на Тракия с предимно мюсюлманското й население. В местния парламент инициативата на желаещите автономия беше посрещната на нож както от ляво, така и от дясно. “Всякакви разговори за автономия са глупост и абсурд, заяви уверено депутатът от Нова демократическа партия Никос Дембиас. По този въпрос изобщо няма какво да се говори.” В унисон с него се изказа и известната в миналото киноактриса и социалистка Анжела Герокоу, която нарече идеята за автономия “смехотворна” и родена от хора, напълно откъснати от действителността.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.