Крайнодесните – зловещи приказки от Виенската гора

Лидерът на австрийската Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе и водачът на Съюз за бъдещето на Австрия Йорг Хайдер (вдясно) поздравяват зрителите на тв-дебат във Виена на 28 септември. Снимка: Ройтерс

Либерални коментатори виеха и скърцаха със зъби след изборите в Австрия на 28 септември. Две крайнодесни партии, водени от Хайнц-Кристиан Щрахе и Йорг Хайдер, си поделиха 29 на сто от гласовете. Още по-отчайващо е, че една трета от новите млади избиратели (избирателната възраст беше понижена до 16 години) ги подкрепи.

За Австрия това не е нещо ново. На изборите през 1999 година крайнодясната партия на Хайдер спечели 27 процента от гласовете и влезе в коалиционно правителство, което за кратко беше бойкотирано от европейските й партньори. Този път, не само защото двамата крайнодесни лидери се мразят, едва ли някой от тях ще бъде поканен в правителството. Но въпреки че крайната десница е много разнородна, Австрия в никакъв случай не е сама. Швейцарската народна партия на Кристоф Блоше е най-голямата партия в Швейцария. Белгийската Влаамс Беланг (Фламандски интерес) има силни позиции във Фландрия. Датското правителство разчита на подкрепата на антиимиграционната Народна партия на Пия Керсгор. В Италия Северната лига, която е част от управляващата дясна коалиция, е откровено ксенофобска.

Някои широко разпространени из Европа предразсъдъци изглежда стават печално нелиберални и дори расистки. Миналия месец шокиращо проучване, извършено от американския център Пю за глобалните нагласи установи, че 46 процента от испанците, 36 процента от поляците и 25 на сто от германците имат отрицателно мнение за евреите, а 52 на сто от испанците, 50 на сто от германците, 46 процента от поляците и 38 процента от французите имат отрицателно мнение за мюсюлманите. В повечето страни тези показатели са нараснали осезаемо през последните години.

Всичко това несъмнено трябва да бъде заклеймено. По-важният въпрос е какво да направим в бъдеще. Австрийците твърдяха, че като включат Хайдер в правителството, ще го усмирят – номер, който швейцарците по-късно се опитаха да погодят на Блоше. За известно време той изглежда работеше (въпреки че европейският бойкот само раздразни австрийските гласоподаватели). Но крайната десница си възвърна дори по-голяма от предишната изборна подкрепа. Сложните ходове за изолиране на крайната десница сякаш нямат кой знае какъв ефект. Партията Влаамс Беланг се облагодетелства от решението на други партии да я държат вън от властта. В Австрия, Германия и Холандия крайните партии както в левицата, така и в десницата, изглежда печелят гласове, докато големите партии формират широки коалиции в центъра.

Към корените
Крайната десница просперира най-много, когато основните политически партии омаловажават или пренебрегват тревогите на обикновените хора по въпроси като имиграцията. Тя не се представя толкова добре, когато политическите лидери приемат нейното съществуване и се опитват да отговорят на тревогите на поддръжниците й. Това означава, например, да бъдат успокоени гласоподавателите, че имиграцията е под контрол, а не просто да се обяснява защо тя може да бъде от полза. Именно по този начин Консервативната партия неутрализира крайнодесния вот във Великобритания. В президентските избори във Франция през 2007 година Никола Саркози направи същото с Националния фронт на Жан-Мари льо Пен, който отиде на балотаж през 2002-ра. Саркози „изяде“ част от подкрепата на Льо Пен, отчасти като зае твърда позиция по въпросите за миграцията и престъпността.

Това обаче не означава, че трябва да се насърчават расизмът и ксенофобията у гласоподавателите. Нито една достойна за уважение партия не трябва да издига антисемитска или антимюсюлманска платформа. Вместо това политическите лидери трябва да говорят ясно срещу всички форми на предразсъдъци. Те трябва да се опитат да гарантират, че критиките срещу Израел не преминават във враждебност към евреите, например. И също да дадат всичко от себе си, за да гарантират, че основателните опасения от ислямски тероризъм не се изразяват в предразсъдъци към мюсюлманите.

Австрийските политици могат да поставят добро начало, като изоставят острото си несъгласие с идеята, че Турция, предимно мюсюлманска страна, може някога да се присъедини към Европейския съюз. Да се налага възгледът, че ЕС трябва да остане изключително християнски клуб, е все едно да се разпространява, а не да се обуздава расизмът.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.