РИА Новости: Израел се опитва да купи Москва, да не продава оръжия на Иран

РИА Новости

Руският президент Владимир Путин (вдясно) поздравява министър-председателя на Израел Ехуд Олмерт в Кремъл на среща през октомври миналата година. Снимка: Ройтерс

Последното посещение на израелския премиер Ехуд Олмерт в Москва беше, както се казва, „закрито за журналисти“. Няколко общи протоколни фрази от двамата държавни лидери и никакви коментари след срещата им – толкова. И нищо чудно. Още преди визитата Русия и Израел бяха разпределили по различен начин приоритетите в предстоящите преговори.
Пресслужбата на Кремъл посочи сред основните теми ситуацията в Близкия изток и двустранното икономическо сътрудничество. Докато израелският в. „Аарец“ подчерта в коментар за последното заседание на кабинета в страната, че основна цел на Олмерт е да убеди Москва да се откаже от ракетните сделки с държави, враждебни на Израел. Според израелското правителство, предстоящите доставки на руски комплекси С-300 за Иран и Сирия „ще нарушат военностратегическия баланс в Близкия изток“.

Израелският премиер не пристигна в Москва с празни ръце. В портфейла си той носеше постановление на кабинета, с което страната му прехвърля на Русия собствеността върху Сергиевото подворие в центъра на Йерусалим. Сградата е построена още в края на 19-и и началото на 20-и век със средства на руското Императорско православно палестинско дружество. До 1917 година там са били настанявани руските поклонници, пристигали в Светата земя. Друг жест на добра воля беше отказът на Тел Авив от военното сътрудничество с Грузия, което означава за Израел да изгуби многомилионни договори за доставка на оръжия и за обучение на грузински военни. Накрая, отменен е и визовият режим при пътувания на израелски и руски граждани. Според очакванията на Израел, всичко това ще убеди Русия да преразгледа споразуменията за доставка на най-нови средства за противовъздушна отбрана (ПВО) на Иран и Сирия.

По данни от руски военни източници, в момента Иран има 10 зенитно-ракетни комплекса С-200 и 6 комплекса С-300 от стария модел, тайно купени от Беларус още в средата на 90-те години. Колкото до Сирия, тя разполага с комплекси С-200 и с изтребители прехващачи МиГ-25 и МиГ-31. Това обаче не попречи израелски самолети да нахлуят на 6 септември 2007 година в сирийското въздушно пространство, да бомбардират и разрушат „мистериозния военен обект“ в североизточна Сирия и да се върнат, без да понесат загуби.

Не е тайна, че през последните години руско-американските отношения се влошаваха, а междувременно Русия развиваше все по-активно сътрудничеството с Иран както в енергетиката, така и във военната сфера. Така например по време на посещението си в Техеран през октомври 2007 година Путин обеща на иранския лидер Махмуд Ахмадинеджад да бъде завършен строежът на атомната централа в Бушехр. Москва неведнъж спасяваше Техеран от строги санкции на Съвета за сигурност на ООН, но Иран прие тази руска политика не с благодарност, а като нещо нормално и съвсем естествено.
Израел има опасения, свързани с доставките на руски системи за ПВО на Иран. Както отбеляза московският в. „Комерсант“, през 2006 година Иран вече получи 29 зенитно-ракетни комплекса „Тор-М1“ и „Тор-М1Т“, а през 2007-ма – 1200 ракети за тях. Тел Авив обаче се страхува главно от договора, който предвижда Иран да получи 5 комплекса С-300ПМУ-1, засега само парафиран от двете страни. Защото тъкмо тези зенитно-ракетни комплекси се очертават като доста ефективно средство за борба срещу съвременни западни самолети. Що се отнася до Сирия, според „Комерсант“ Русия планира да й продаде през 2008-2010 година 36 други комплекса за ПВО – „Панцир-С1“.

В близкоизточната си политика през целия постсъветски период Русия следваше принципа на равна сигурност за Израел и за арабите, което на дипломатически език се нарича „балансиран подход“. През последните 2 години обаче, успоредно с изострянето на руско-американските противоречия (предимно по повод разполагането на елементи от ПРО в Полша и Чехия), а също и в отговор срещу стремежа на Вашингтон да разшири НАТО, като включи в алианса Украйна и Грузия, Москва започна да преразглежда своя „балансиран подход“ в полза на арабите и на Иран. По това време се активизира и военното сътрудничество на Русия с Иран и Сирия, макар че засега не се планират доставки на комплекси С-300 за Техеран и за Дамаск.

Логично погледнато, Русия би могла да разиграе антиамериканската и антиизраелската карта в отговор на действията на Запада, който въоръжава марионетния режим на Саакашвили в Грузия. Това обаче е доста опасна игра. Иран, все още наричан от Русия „регионален стратегически партньор“, демонстративно пренебрегва всички резолюции на Съвета за сигурност, който го призовава да спре да обогатява уран и да ограничи ядрената си програма.

Целта на Техеран е очевидна – да стане регионална ядрена държава, и той вече доста се е доближил до тази цел. По данни на израелското военно разузнаване, Иран може да създаде първата си собствена ядрена бойна глава до 2010-2012 година. И липсват каквито и да било гаранции, че днешното ръководство на Ислямската република, обещало „да изтрие от лицето на земята ционисткото образувание“ (държавата Израел), няма да използва за това своя бъдещ ядрен арсенал.
Русия явно няма интерес от подобен сценарий. Москва е готова да изпълни задълженията си и по изграждането на атомната централа в Бушехр, и по доставките на ядрено гориво за АЕЦ в Иран, но също като Запада е против идеята на иранското ръководство да произвежда ядрено гориво в собствената си страна.

Така Русия отново е изправена пред дилема – или да даде достоен отговор на Израел, като въоръжи врагове на страната, или да приеме „даровете на Олмерт“ (Сергиевото подворие в Ерусалим) и отново да отложи за неопределено време военните доставки за Дамаск и Техеран.

Кремъл все още пази мълчание – поне такава беше ситуацията веднага след преговорите с Олмерт. Дори обаче Москва да даде зелена светлина за продажба на модернизирани комплекси С-300, руските отбранителни предприятия ще имат нужда поне от една година за производството им и ще мине още една, докато бъдат подготвени ирански специалисти. През това време и САЩ, и Израел може да нанесат превантивен удар срещу ядрените обекти на Иран, както се случи вече в Ирак през 1981 година.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.