Жан-Мари льо Клезио: „Аз съм индианец“

Новият нобелов лауреат твърди, че е написал любимите си произведения на 7-годишна възраст

Жан-Мари Гюстав льо Клезио, нобелов лауреат за литература за 2008 г. Снимка: Ройтерс

Когато секретарят на Шведската кралска академия и член на Нобеловия комитет Хорас Енгдал обяви на 9 октомври, че Нобеловата награда за литература за 2008 г. се присъжда на Жан-Мари Гюстав льо Клезио, цяла Франция сигурно е въздъхнала с облекчение. Страната, която се смята за родина на най-великите романисти, за център на модерната литература, в която годишно се публикуват над 600 нови романа и се връчват най-престижните литературни награди, нямаше свой нобелов лауреат за литература след Клод Симон през далечната 1985 г. И едва ли да спаси френската чест можеше друг, освен обявения още през 1994 г. за най-велик жив писател на Франция Жан-Мари Гюстав льо Клезио.
Смятаният за жив класик в родината си писател е роден в Ница през 1940 г. Майка му е французойка, чиито предци се преселват на остров Мавриций през XVIII век. Баща му е англичанин, също от Мавриций. Льо Клезио за цял живот запазва това тройно „гражданство“, но пише само на френски език в знак на протест срещу английската външна политика и колонизирането на остров Мавриций. Той завършва хуманитарното си образование в Бристъл и Лондон, а после преподава в тамошните университети. По-късно прекарва дълги периоди в Южна Америка, Югоизточна Азия и Африка, живее в Тайланд, САЩ, Япония, Нигерия, на остров Мавриций. По време на дългото си пътешествие през Мексико и Панама прекарва известно време сред индианците, където се влюбва в тяхната култура и започва да превежда митовете им на френски.
По това време Льо Клезио категорично заявява: “Не мога да разбера как е възможно, но е вярно – аз съм индианец.” Много от книгите му възхваляват живота и красотата на този свят, простотата на индианците, противопоставят чувствените знания на интелектуалните, стремят се към очистване на човешкия език от оловната тежест на думите, сближаването му с езика на вятъра, насекомите, птиците, водата… Като Робинзон на Мишел Турние от романа “Петкан или чистилището на Пасифика”, Льо Клезио призовава към истинско единение със земята, с естественото начало.
Льо Клезио дебютира едва 23-годишен с романа “Протоколът” (1963), който има бурен успех и получава наградата „Рьонодо“ – втората по престиж след „Гонкур“. В едно от малобройните си интервюта той споделя, че това произведение е предшествано от други 15 романа, първият от които написал в детството – когато бил на седем години. Дебютният му роман е авангардно произведение, в чийто главен герой – самотният, неспокоен, на моменти комичен юноша личат определени мотиви от Кафка и също описвалия обречеността на отделния човек в „Чужденецът“ Албер Камю.
Литературната кариера на необщителния и предпочитащ авантюрите и пътешествията Льо Клезио – любителя на далечни цивилизации, продължава с над 30 книги, романи и есета, които често се преплитат и допълват. В зрелите му произведения се запазва магическият поглед към света – сякаш писателят го вижда за първи път, както гледа дете. Романът „Пустинята“ получава през 1980 г. премията „Пол Моран“ на Френската академия. В него писателят разказва историята на пустинята като едновременно прокълнато и митично място в две преплитащи се повествования – за момче и момиче, които в различни епохи, но в едно и също пространство се борят за своето достойнство и природна същност.
Според критиката цялото творчество на Льо Клезио е една продължителна битка срещу града, срещу самотата, срещу насилственото отнемане на човешката естественост. В романа си „Война“ (1970) той пише, че след „екстаза на материалното“ идва „тоталното царство на количеството. Няма вече индивидуално мислене, няма индивидуални желания. Царството на множественото число на вещите безспир разрушава самотата“.  Думи, които имат още по-голямо основание днес.

Най-новото издание на Льо Клезио у нас. „Африканеца“, ИК „Колибри“

С избора си тази година Нобеловият комитет може би ще потуши обвиненията в политически мотиви от различен характер, прозвучали предишните няколко години. Българските издатели също не се оказват неподготвени както с Дорис Лесинг миналата година, Елфриде Йелинек (2004) или Имре Кертес (2002). Сред издадените у нас наскоро книги на Льо Клезио са „Революции“, ИК „Кама“ (2007), „Мексиканската мечта“, ИК ЛИК (2001), „Африканеца“, ИК „Колибри“ (2008).
В краткия автобиографичен разказ “Африканеца”, последната му книга, издадена у нас,  Льо Клезио пресъздава моменти от детството си, прекарано в Африка и повлияло на целия му жизнен и творчески светоглед. След войната той отива с майка си и с по-големия си брат при баща си, лекар в Нигерия. Там, оставен да расте на воля сред просторите на Африка, открива свободата на телата, магическата същност на мястото, където всичко е в изобилие – слънцето, бурите, растенията, дъждовете, насекомите. С този съкровен разказ авторът изразява преклонението си пред двойната среща – с непознатия баща и с непознатия континент, който му предава за цял живот опиянението от сливането с природата.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.