СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кризата идва, но това не е Голямата депресия

в. Индипендънт

Мъж гледа табло на Австралийската фондова борса в Мелбърн. Снимка: Ройтерс

Световните финансови власти най-накрая се опитват наистина да затвърдят властта си върху финансовите пазари. Все още не са успели и ще им се наложи да направят повече, може би много повече, но в крайна сметка ще спечелят. Или, най-малкото, винаги са го постигали през последните 75 години. Трябва да си представите, че светът е изправен пред нещо подобно на Голямата депресия от 30-те години на миналия век, за да смятате, че те няма да успеят.

Като за начало, мощта на централните банки, особено когато действат заедно, е колосална. Те могат да наводнят света с пари, като пред тях не стоят почти никакви ограничения, и по този начин да подсилят промените в лихвените проценти, така както се споразумяха вчера. Централните банки много често не действат съгласувано. Последния път, за който си спомням, беше сключването на споразумение през 1985 година за подкрепа на долара. Този път ще са нужни повече намаления на лихвените проценти в цял свят, но едно от посланията от вчера беше, че това ще се случи. Това е началото на глобално съкращаване на лихвените проценти. От гледна точка на ефекта голям ход беше и качването на Китай на борда, при условие че неговата икономика се е превърнала в основен източник на растежа на световната икономика.

Вторият начин, по който властите пристъпват към изпълнение на отговорностите си, е оказването на подкрепа на банките. Отговорът трябваше да бъде даден от правителствата и той беше доста объркан. Това можеше да се очаква. Правителствата трябваше да реагират успоредно с развитието на обстановката. Не всички успяха. Антинаградата за най-лошо представяне определено отива при Исландия, но и Съединените щати също не се справиха кой знае колко добре. Правителствата от континентална Европа се справиха значително по-добре, с техните спасявания на банки, и най-новият британски план изглежда изключително разумен, защото се заема със същността на проблема. Той ще осигури на банките достъп до толкова капитал, от колкото се нуждаят, за да продължат да функционират. Звярът не може да свърши това добре, защото не му е в природата, но британските власти се справят по-добре в сравнение с тези на повечето страни.

Повторното задвижване на световната банкова система е предварително условие, за да бъде предотвратена една дълбока икономическа депресия. На даден етап забавянето на растежа на глобалната икономика беше неизбежно, но загубата на доверие във финансовите пазари направи нещата още по-лоши, потенциално много по-лоши. Пазарите отразяват онова, което смятат, че ще се случи на икономиката. Сега те са в паника, като дават сигнал, че очакват предстоящият спад да е наистина сериозен. Те не са изпаднали в крайното отчаяние от средата на 70-те години, когато имаха усещането, че правителствата са загубили контрол над финансовата политика, бюджетите, изобщо над всичко.

Негативният отговор на британския план за спасяване на банките и на намаляването на лихвените проценти в глобален мащаб обаче безспорно е обезпокоителен. Бихте могли да кажете, че това, което те внушават, е, че този спад ще е подобен на онзи от 90-те години – неприятна, но „конвенционална“ следвоенна рецесия. Възможно е да се състои именно този сценарий, но моето лично мнение е, че Великобритания е способна да премине през този период в малко по-добра форма отколкото тогава. От друга страна, може ли положението да се окаже по-лошо и да прилича повече на Голямата депресия от 30-те години?

Сещам се за поне пет-шест причини, поради които сегашната ситуация е доста по-различна в сравнение с краха на фондовите пазари през 1929-та.

Първо, това, което се случва сега, идва след дълъг период на увеличаващ се просперитет – най-дългият, който светът е преживявал някога. През 30-те години на миналия век той все още се е възстановявал от унищожаването (през Първата световна война) на половината от натрупаното през 19-и век богатство.

Второ, по онова време са съществували дълбоки съперничества и дори омраза между големите държави. Те са правили икономическото сътрудничество практически невъзможно и са насърчавали вдигането на търговските бариери и увеличаването на валутните девалвации с цел повишаване на конкурентноспособността. В резултат търговията в глобален мащаб се е свила наполовина, което на свой ред е направило възстановяването много трудно.

Трето, Съединените щати са оставили много банки да фалират, което е довело до разстройване на търговията. САЩ са в по-дълбока рецесия от която и да била друга голяма държава. Този път, въпреки мнението на Леман, те ще закърпят нещата. Четвърто, страните са водели данъчни политики, които са смятали за разумни, като са се опитвали да балансират бюджетите си чрез свиване на разходите когато са спадали дънъчните приходи. Този път те ще позволят увеличаване на бюджетните дефицити.

Пето, през 30-те години на миналия век цените са се понижавали, така че дори много ниски номинални лихвени проценти реално са били високи и вследствие на това инвестиционните фондове са били скъпи. Сега цените се повишават, така че е по-вероятно ниските лихвени проценти да насърчат инвестициите.

И накрая, световното търсене ще бъде поддържано от Китай, който през 30-те години не е бил сила в световната търговия. Сега той вероятно е третата по големина икономика на планетата, така че дори голяма част от развитите страни да изпаднат в някаква рецесия, не говорим за упадък в света като цяло.

Така че, да, може би сега сме в нещо подобно на ситуацията от началото на 90-те години, макар че това съвсем не е сигурно, но на тази от 30-те? Категорично не, освен ако през идните месеци не се случи нещо неописуемо ужасно.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.