СофияПловдивВарнаБургасРусе

Косово: да израснеш с голям брат

Косовски албанец опъва огромно знаме на Косово пред парламента в Прищина. Снимка: Ройтерс

Над граничния пункт при Мердаре се развява син флаг, украсен със златната карта на Косово и шест бели звезди. Знаците посрещат посетителите на независимата „Република Косово“ – но това не е начинът, по който по голямата част от света гледа на нея.

Откакто Косово обяви независимостта си от Сърбия на 17-ти февруари, след девет години попечителство на Обединените нации, то се бори да получи международно признание. Общо около 50 държави, в т.ч. САЩ и 22 от 27-те страни-членки на Европейския съюз, признаха независимостта. Но Русия, Китай и по-голямата част от 192-те страни-членки на ООН не го направиха. Това оставя Косово в предверието, а легитимността му все още е под въпрос. Около 90 процента от 2-та милиона жители на страната са етнически албанци, но няколко доминирани от сърбите анклави все още са извън контрола на косовското правителство.

Миналата седмица общото събрание на ООН одобри сръбското искане Международният съд да даде мнението си за законността на косовската независимост. За да даде необвързващо решение на съда ще са му необходими една или две години, но този ход може да намали надеждите на Косово за по-широко признание. Лидерите му имаха нужда от време, за да осъзнаят заплахата. „Те все още си мислят, че ЕС и американците са силните, а кой се интересува от другите?“, казва Илир Деда от КИПРЕД, мозъчен тръст от Прищина.

По-обезпокояващо е, че полицейската и правосъдна мисия на ЕС в Косово, наречена ЕУЛЕКС, се забави толкова дълго с пристигането си. Предполагаше се, че трябва да бъде на място и да управлява още преди месеци, но се спъна и в политически, и в логистични проблеми. Дошли са едва 350 от 1900-те международни полицаи, съдии и друг персонал, които трябва да бъдат разположени из страната. И те не са в състояние да оперират в сръбската северна част на Косово. Липсата на нови решения на Съвета за сигурност на ООН за статута на Косово остави страната в изобилие от международни мисии, нито една от които не знае какво трябва да прави. Един косовски официален представител изрази отчаянието си от „организираната анархия“ на международното присъствие.

В отсъствието на силен международен надзор стандартите в управлението на Косово се хлъзгат встрани. Лидерите на опозицията са подкупни, а бордовете на държавни компании са натъпкани с близки приятели. В доклад, предназначен за Питър Фейт, специален пратеник на ЕС в Косово, пише, че новоназначените лица „имат преки политически връзки и не успяват да покрият минимума на професионалните изисквания“.

Все пак общата картина не е напълно негативна. Нови училища се откриват като че ли всяка седмица. Въпреки отчуждението на сърби и албанци, дипломацията напредва. За първи път косовски албански министри и висши сръбски официални лица говорят за решаването на практически проблеми директно, без чужди посредници. Това започна през юли, когато новото сръбско правителство на президента Борис Тадич назначи нови хора в министерството, което отговаря за въпросите, свързани с Косово. Основните представители сега са косовски сърби, които имат добри отношения с колегите си. Новият сръбски ресорен министър участваше в косовското правителство преди независимостта, ръководено от Байрам Реджепи. Друг висш представител – Оливер Иванович, говори свободно албански и е бил депутат в доминирания от албанците косовски парламент.

Г-н Реджепи, сега кмет на албанската половина на разделения на две град Митровица, казва, че дори тези контакти да не са достатъчни, за да се нормализира статутът на Косово и връзките му със Сърбия, те могат да доведат до голяма промяна. Подобно на сръбските си колеги той казва, че не може да провежда официални срещи и дискусии, но неофициалните контакти продължават. „По този начин могат да се решават проблеми“, каза той, „но без много гласност“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.