www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
понеделник, 24 ноември 2014
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Реставраторът Лъчезар Стефанов: Синодът никога не е дал и 1 ст. за реставрация

16 Октомври 2008

 

Лъчезар Стефанов. Снимки: личен архив

Лъчезар Стефанов е завършил Художествената академия в София, специалност “Консервация и реставрация”. Специализирал е в Европейския център по консервация във Венеция. Член на СБХ, на Асоциацията на българските реставратори и ИКОМОС. Живее в Костинброд.
Работил е в манастира “Св. Кирик и Юлита”, Асеновград, манастира “Св. Йоан Предтеча”, Кърджали, Храм-паметника “Св. Алексанъдр Невски”, църквата “Св. Георги”, Оряхово, по иконните сбирки на Банско, Габрово, Дряново, Дряновски и Соколски манастири, църквата “Св. Стефан” в Несебър, църквата “Св. 40 мъченици”, Велико Търново, по иконната сбирка в манастира “Св. Георги Зографски”, Атон и др.
Роден в с. Комщица, обл. Софийска. Живее в град Костинброд. Той разказва за сложната работа на реставраторите, пътуванията си до Атон и спасяването на стенописи в българските църкви.

Работя в три-четири направления – консервация на темперна живопис, маслена живопис, мозайка и полихромия върху дърво (това са иконостасите). Тези области ме интересуват. Хартия, метал, камък – просто не ги обичам.
Когато създаваха Националния исторически музей, по поръчка на музея правех копия на икони. Направил съм копие на целият купол на малкия параклис на Хрельовата кула в Рилския манастир. И на календарните сцени от “Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Представяли сме цели школи – Банската, например. След това – сбирката на икони на Соколския манастир, на Дряновския манастир. За музеят във Варна направих копие на целият иконостас на църквата “Свети Анастасий”. Оригиналите отидоха в музея, а копията останаха в църквата.

Икона, рисувана от Лъчезар Стефанов. Снимки: личен архив

Аз съм от първия випуск “Консервация и реставрация” в Художествената академия. Дипломната ми работа беше за мозайката на вила “Скритиска”. Римска вила от времето Константин Велики – тука, на територията на Костинброд. Консервация и реставрация на римска подова мозайка – изследванията, заснемане, физиохимични изследвания, рентгеноструктурни анализи. Работих върху един фрагмент около два квадратни метра, който трябваше да се вдигне, обработи и пренесе на нова основа. И така се дипломирах.

Тайната на старите майстори? Не би могло да се каже, че има някаква специална формула. Описали са начина, по който се прави всичко – как се стрива боята, какво се слага и какъв процент, как се нанася, как се правят копирки, какво трябва да бъде дървото, как се прави грунда, как се обработва дъска. В онези години е имало истински професионалисти. Не само художникът. Той си е имал цял екип около себе си. Един е приготвял дървения панел на иконостаса, друг е нанасял грунда. Трети – може би – е правел позлатата. И накрая майсторът е работил. Така е и в стенописа. Предполагам, че за да се нарисува една църква, работят много хора и много майстори. Един полага мазилката, друг нанася цветовете. Полагат се основните цветове – започва се от най-тъмния цвят. И след това – температа позволява – се наслагват по-светли, по-светли и по-светли цветове. Така се изгражда образът.

Любим обект – Несебър, църквата “Свети Стефан”, от ХVІ век. Първо защото е в Стария град, второ – защото в морето има много риба, и трето – защото живописта е великолепна. Рисували са най-добрите майстори от остров Крит.

Икона, рисувана от Лъчезар Стефанов. Снимки: личен архив

Когато се изографисва черквата на Рилския манастир, игуменът е заръчал да му доведат най-добрия майстор. Не най-евтиния, а най-добрия. И му водят Захари Зограф. Който е бил претенциозен човек, имал е деликатен стомах, хранел се е по определена рецепта. Но игуменът не се е жалил и затова има такъв резултат.
Сега като гледам как се отнасят нашите църковни отци към иконописта – търсят най-евтиното, ако може дори и без пари. Във всичките тези години откакто се занимавам с реставрация Светият синод не е дал една стотинка за работа. Всичко се финансира от държавата, частни спонсори или частни фондации. Синодът иска да се направи, но средствата да са отдругаде. Толкова години и толкова обекти имам, но лично аз не знам църквата да е спонсорирала един обект.

Около 80-90 човека се занимаваме активно с реставрация у нас. Напоследък нещата се раздвижиха – явиха се спонсори, държавата отпуска повече средства. А ако се яви и Синодът - целогодишна работа ще има за всички. Мисля, че няма да стане скоро, но аз съм песимист по природа.
Да оставим Синода настрана. Ако тука, в Костинброд, отец Дамян ме извика и каже:
- Ела, мойто момче, виждаш ли тези всичките икони от иконостаса, казваш ми сумата, сядаш и започваш да работиш! Е, тогава ще повярвам, че нещо се е променило и ще повярвам в доброто.

Дървен кръст с иконопис преди, по време на и след реставрацията, дело на Лъчезар Стефанов

Три сезона – от май до края на октомври – реставрирахме Бачковската костница. Много известен паметник на културата, цитира се във всички учебници за Средновековието, стенописите са от 1083 година. Грузинците братя Бакуриани го проектират, художниците също са грузинци. Стенописите бяха много увредени. Костницата е претърпяла много катаклизми, без покрив, занемарена, там са гледали овце. Но където не е имало директно атмосферни влияния – живописта е великолепна. Успяхме да измъкнем най-доброто, за да покажем цялото великолепие на тази живопис. Проектът се финансира от Фондация “Левентис”, която подкрепя много други обекти – в Кипър, Гърция, България, поддържа галерии. Най-важното е, че тя има отношение към старото изкуство и добре, че я има. Бачковският манастир – ни чул, ни видял. Стои отстрани и ни гледа сеира. За три години никой от тях не пожела да види какво правим. Игуменът, монасите, свещениците – никой. Само секретарят на манастира се появи, но той е гражданско лице. На откриването обаче игуменът Наум дойде, за да се здрависа с официалните лица. Доколкото знам Бачковската костница сега е затворена – нищо, че е реставрирана и възстановена. А могат да я показват и дори да печелят от нея…

Време за рисуване – есента и зимата. Чакам го този момент – да седна, да слушам музика и да работя на воля. Това е, което искам. Най-плодотворният период е от десет вечерта до 2-3 през нощта. Доставя ми страхотно удоволствие. Не съм ангажиран да правя точно копие, което е малко притеснително. Аз правя свободни неща, не са далеч от оригинала, но не е ангажиращо с голяма точност, като цвят. Композицията на една икона е перфектна, но аз прилагам моя цвят. Дали ще издържат 400 години? Не знам.

Икона, рисувана от Лъчезар Стефанов. Снимки: личен архив

И двата пъти съм бил на Атон преди Великден – по времето на Великите пости. От България всички тръгвахме със запаси храна – носим луканки, салами. Даже един от нашите колеги ни уговаряше да ядем тайно, да не ни виждат монасите. Но там една коприва приготвена с ориз се оказа хиляда пъти по-вкусна от нашите луканки. Или пък гръцка халва. Винаги на трапезата имаше червено вино и орехи. Там разбрахме, че напразно сме носили храна в раниците. И всичко това го правеше един грък, омазан от долу до горе. Не мога да опиша колко мръсен изгледаше. Но готвеше страхотно постни манджи. Аз, който обичам месо, бях очарован от постната кухня. И камък да беше сготвил този грък…

Една от задачите ми беше да запазя ръкописите в библиотеката от влагата. Влагата съсипва хартията безнадеждно, нападат я плесени и загива. И тогава държах в ръцете си “История славянобългарская” на Паисиий. Страхотно изживяване!
А старецът Пахомий ми показа две библиотеки. Пахомий ми отвори втората библиотека и ми каза:
- Тука и министър-председателя не съм го водил, да знаеш!
Скрита библиотека, между двата покрива на църквата. Освен старите ръкописи той ми показа и първия нотопис, по който са извършвали църковните песнопения – така наречените “невми”. Всичко това е на пергамент, може би от ХІV-ХV век.

Манастирът е два или три пъти по голям от Рилския. Бях много очарован. И много разочарован от това, което го очакваше този манастир. Още беше пред съсипване, пълна разруха. Можеше да се срине всеки момент. Стопански сгради, скитове – всичко в разруха. Имало е зеленчукови градини и сгради за производство на хляб, олио, вино, всичко беше сринато.

Лъчезар Стефанов. Снимки: личен архив

В България има страхотни образци на иконописта. На времето границите са били условно понятие. Идват монаси от Атон и изографисват тука манастири. Възпитаници са на Византийската школа. Идвали са майстори от Крит. Захари Зограф е ходил в Атон. Имаме великолепни образци на българската иконопис.

Несебър, Гинци и Богьовци - това са моите обекти сега. Аз съм първият човек, който вижда живопис от ХVІІ век в черквата в Гинци. Това е малка, сводеста гробищна църква, “Свети Никола”. Нищо особено отвън, но вътре има великолепни образци. С два слоя живопис. Горният слой е от ХІХ век, примитив. Но долният слой е много добре запазен, от 1658 година. Много от иконописта е разрушена и не случайно е преизписана. Майсторски е направено, с великолепна технология. Въпреки влагата, въпреки зимите – има перфектно запазени.

Школите у нас са Търновска, Самоковска, Троянска, Одринска, Банска и Дебърска. От Дебър са били повече марангози, дърворезбари.
Двама братя-дебърци са работили в село Богьовци. Стенописите са от 1882 година, сравнително късни, но иначе весели и много добре направени. Със свежи бои, чисти цветове, ултрамарин, не са си играли да ги бъркат и приглушат, много ярки. Като рисунък и като художник – майсторска работа.

Аз съм вярващ – вярвам в доброто, вярвам в приятелството. Дали вярвам в Господ? Мисля, че всеки човек си има Господ, в който вярва.

Последните ми две изложби са в Германия. В Хамбург и в Юберлинген, на Боденското езеро – много успешни изложби бяха. Както и в Констанц. Стари градове. Констанц е на Боденското езеро, където се събират границите на Австрия, Швейцария и Германия. Основан е от Константин Велики. Войната ги е подминала, всичко е запазено. Можеш да видиш истински образци на романско изкуство – архитектура и живопис от ХІ-ХІІ век. Самите германци са много спокойни, приятелски настроени. Бях много изненадан от това как се веселят, черпят. Цял месец прекарах. И за награда ме заведоха до Венеция – качиха ме на един кораб и там прекарахме четири дни. Страхотна изненада. Във Венеция за Великден…

Икона, рисувана от Лъчезар Стефанов. Снимки: личен архив

Микеланджело прави реалистична живопис по библейски сюжети. Не че нашите художници не са могли да рисуват, но ортодокса тук налага други правила.

Разликата между католицизма и източното православие е в представянето на персонажите. При католицизма приоритет е реалистичната живопис, едно към едно. У нас външният вид не е важен, а какво съдържание носи. Даже телесните форми като че ли нарочно са деформирани, изкривени. Не е важно как ще изглежда физически. Важно е да ти внуши, че това е постигнато от духа. Всичко идва от дълбоката религиозност. Единствено молитвите към Бога са били важни за монасите, мисленето за Бога. Не как живее, как е облечен или с какво се храни – това не играе никаква роля. А само мислите за Бога. Такава е била философията на източноправославието за онова време. Образите са деформирани и зле изглеждащи, но това е правено почти нарочно. Иначе са били великолепни художници.

Да даде Господ години да си продължа моята работа. По-лежерно, по-лекичко. Иначе ще ми бъде страшно скучно. Работата ми дава спокойствие, кефи ме. Времето не ме притиска, свободен съм. Работата ми е като релакс. Откриваш неподозирани неща, вадиш ги на бял свят, даже и ти не си подозирал какво има. Ровиш мазилката и се открива нов свят.

На Бачково – след осем часа работа, съсипани от жегата, връщам се в квартирата, захвърлям всичко, взимам въдицата и джапам в реката. След половин час във водата всичко е отмито. И като се върна на масата за ракията съм пълна свежарка.

Роден съм под връх Ком в Балкана. В Комщица се връщам във всеки удобен момент. Страхотна природа, страхотна река с пъстърва, носталгия, хубаво детство, спомен… Водата е бърза, бирата е студена.
Винаги се връщам там.





Етикет: ,

 

  1. 1) Boby
    Не знам кой е писал статията, но има правописни грешки, да не говорим за структура на изреченията. Имам високо мнение за уеб страницата, не разочаровайте читателите си!
  2. 2) Anonymous
    Църквата никога не дава - тя само взема. Някога българите са давали пари за духовност, просвета, култура. Сега се интересуват само от материалното. Това е положението ....
  3. 3) s
    l
  4. 4) Anonymous
    не съм религиозен и не съм за папата, но католиците умеят да дават/ примерно у нас нарекоха повечето болници с имена на светии по подажание на католическите членки от ЕС, но зад имената там стоят пари на ватикана, медицинските сестри там са калугерки - милосърдни сестри - посветили се да помагат доброволно/ католическите университети вкл. и в САЩ дават най-доброто медицинско образование плащайки на подходящи мирянски деца/
  5. 5) Anonymous
    нека уважемият реставратор да каже също как се формира и минемална цена от 250 лева /само труд/ за квадрат рестврациона работа на стенопис -разбирай храм .Това са минемални цени изисквани от гилдията за всеки член ,а иначе аут.
  6. 6) ПОП ЦЬРВУЛ
    КРИВОСЛАВИЕТО ДОВЕДЕ БЬЛГАРИЯ ДО ПРОСТОТИЯ И СУЕВЕРИЯ. ПОД КРИВОСЛАВИЕ РАЗБИРАЙ - ИКОНОПИСИ, ИКОНОСТАСИ, СВЕЩОЛИВНИЦИ, МАНАСТИРСКИ ИМОТИ И СКУБЕНЕ НА БРАДИ ЗА ВСИЧКИ ТЕЬЗИ НЕЩА
  7. 7) ало,
    Цървуле, Защо не си налягаш мръсните сектантски парцали и да мълчиш, когато не те засяга разговорът? Какво общо имаш с великото българско художествено наследство - икони, фрески, мозайки, миниатюри? Ти и подобните на тебе сте вероотстъпници и родопродавци!






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2014® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com