Доц. Дуранкев: Щом банкрутират огромни банки, значи и в България не е невъзможно

Проф. Боян Дуранкев Снимка: Светослава Банчева

Доц. Боян Дуранкев е преподавател в УНСС по стратегическо планиране и маркетинг. Работил е дълги години в САЩ. Консултант е на различни български компании. В това интервю той обяснява доколко е застрашена от световната финансова криза България.

Как очаквате да се отрази световната финансова криза на България?

– В България, която винаги е подложена на бурите, трябва да се очаква да брули повече, отколкото в другите страни.

Политиците казват, че световната криза ще се отрази на България едва ли не положително?

– Тяхното поведение е напълно разбираемо. Каквото и да стане, един политик трябва да успокоява. Дори понякога да приспива общественото съзнание, ако се налага. Но, общо взето, нашата криза е доста по-различна от тази в САЩ, в Западна Европа и Великобритания. Там кризата е финансова, докато тук, освен финансова, имаме и структурна (чисто икономическа) плюс социална криза, при това перманентна.

На Запад фалираха някои от най-големите финансови институции. Да очакваме ли фалити и на български банки?

– Ако се появи дори една опашка пред българска банка, веднага ще се почувства навсякъде. За щастие, няма такъв случай, но тревогата сред гражданите вече започва да се усеща. Неплатежоспособността на много от българските и чужди фирми, които са на територията на България, създава липса на доверие. Ние имаме и чисто финансова, и фирмена криза, и тя още повече ще се увеличава с повишаването на лихвените проценти и с щедрото отпускане на кредити. Като прибавим, че и еврофондовете не идват вече в България, се вижда, че положението е сериозно и изход отникъде засега не се вижда.

Имаше слухове, че няколко български банки не са стабилни. Имат ли основание според вас?

– Едва ли дори и от БНБ имат представа точно какво става, къде са парите на банките и какво е състоянието им. Разбира се, отчетите, които се дават, са успокоителни. Някои от тях може да се каже, че сме ги надничали. Но не се знае, ако част от хората с големи кредити (и физически лица, не само компании) спрат да плащат, какво ще се случи с банката, която е отпуснала заемите. Дори тя да е повишила лихвените проценти и да очаква да дойдат нови кредитополучатели, от които да печели, рисковете са навсякъде. Щом могат да банкрутират огромни банки, застрахователни компании и пенсионни фондове по света, значи и в България не е невъзможно.

Ако пред някоя банка се нареди опашка, какво да очакваме в България?

– Ако настъпи паника, това е най-лошото не само за банката и за другите банки, но и за гражданите. Никоя банка не държи в трезорите си толкова пари, че да ги върне веднага на вложителите си. Това ще предизвика печатане на пари и инфлация.

Има ли индикации, че този сценарий е на път да се случи?

– Това, в което ни упрекваха навремето, след като станаха сътресенията в банковата ни система през 1996-1997 година е, че прекалено много държавни бюрократи се интересуват какво става в банките. Оказа се, че нашата бюрократична система е по-добра от чисто пазарната американска система. Тоест, ние сме си взели бележка, че контролът върху частника трябва да бъде по-сериозен. Дори Пол Кругман, който стана нобелов лауреат по икономика признава, че най-опасното (по-опасно и от държавния монопол), е частният монопол. Затова държавният контрол и държавните стандарти при регулацията са наложителни.

– Правителството обеща да гарантира влоговете до 50 000 евро. Какво правят в момента с парите си хората, които имат над 100 000 лева според вас?

– Те са по-малко от 0.5%, но повечето от тях са заложили на сигурно. Сложили са ги на хубав депозит и са спокойни, тъй като по този начин държавата им гарантира печалбата. Ако изгърми банката, те пак ще си получат печалбата. Така че, те са много спокойни и сигурни.

Снимки: авторката

– Не си ли теглят парите, предвид риска банките да фалират?

– Разбиват си парите на по 50 000 евро, държат ги в различни банки и се отдават на депозитен туризъм в Гърция – там си внасят парите, които не може да депозират в банките тук. В момента точно такива влогове изглежда, че ще се увеличават, тъй като в реалната икономика вече няма такава доходност и печалби. Дори строителството вече се задъхва.

Имаше слухове, че Първа инвестиционна банка е закъсала, акциите й на борсата паднаха с над 20% и с нея може да се случи нещо?

– Както видяхме, в САЩ вече близо 15 банки и то все едри, се сринаха. Прогнозира се, че кризата (която според повечето анализатори едва сега е започнала), ще доведе до срив поне още 1000 банки в САЩ. По време на голямата депресия са банкрутирали 16 000 банки. Така че това са напълно нормални и естествени процеси. Онези, които са били най-алчни и са раздавали най-много кредити при най-висока лихва, и съответно са обещавали най-висока лихва на вложителите си, първи изгарят. За България индикациите може би не сочат точно към Първа инвестиционна банка. По-вероятно е чуждите банки, които оперират на територията на България да имат някакви проблеми. От друга страна, изявлението на Европейския съюз беше, че каквото и да става, банките ще бъдат гарантирани. Това донякъде успокоява. Финансовата криза е най-слабият проблем в момента в България. Проблемът е как да се развива реалната икономика, къде да бъдат иновациите и каква да бъде ролята на държавата. Всичко останало е т. нар. невидима ръка на пазара. А тя е невидима, понеже не съществува. Това вече е пределно ясно за всички.

По световните борси индексите падат, а в България направо се сриват. Коментарите са – няма проблеми, всичко е наред. Така ли е наистина?

– Няма проблеми, тъй като беше очаквано. Икономиката се развива с по 6-7%, а борсовите индекси растат с 60-70%. Няма никаква логика (нито е имало в предишните години) те да растат по този начин, така че сега отиват към някакво нормализиране. Който обича тотото и лотарията, и вярва, че може да спечели джакпота, нека играе на борсата. Борсата си има собствена логика и не се влияе толкова от реалната икономика, но сега се оказа, че започва да се влияе. Срутването на борсовите индекси е най-очакваното нещо. То беше прогнозирано още преди 3 години. И може още да падат. Гравитацията е много силна и индексите сега се стоварват като камъни, които са били хвърлени нагоре. Но вторачването в борсата е нездравословно по принцип. Финансовата икономика е казино. Който играе на борсата, губи. Някои печелят от време на време, но след това всички губят. Само реалната икономика е важна. Тази, която ни дава благата, предлага ни услугите и ни решава проблемите.

Какво определение ще дадете на българската икономика?

– Хаос икономика, оставена на самотек, но трябва да се радваме, че натрупаният преди обществен капитал не й позволява да се срути толкова бързо, както би станало при други условия. Това, че общественият фонд се приватизира на безценица, позволи т. нар. назначени капиталисти все пак да развиват някаква дейност.

Снимки: авторката

– Имаше опасения, че покрай кризата ще секнат чуждестранните инвестиции. Забелязва ли се вече такава тенденция?

– Те секват по една друга причина, която е очевадна. В България имаме разписани закони, но нямаме изпълнение на тези закони, поради което държавата ни е рискова за всеки чужд капитал. Сериозните инвеститори са отблъснати от тази несигурност и нестабилност, която цари, от престъпността, от конкурсите и търговете, които са за нарочени лица (за назначените български капиталисти) и т. н. Щом може да бъде пребит журналист, щом може да бъде пребит шеф на болница, предназначена да се приватизира от когото трябва, то е ясно, че в България едва ли разумен инвеститор би си вложил капиталите. Освен ако не плаща по трасето и не си е преценил загубите. Затова тук идват такива фундаментални инвеститори като Гад Зееви, който приватизира БГА „Балкан“ и го източи. Тоест, хора и компании, които идват да си направят далаверата като корумпират нашите политици много успешно, а след това източват, каквото могат, и изчезват.

– Какво мислите, че трябва да се направи, за да се подобри положението?

– Българският влак, който се движи по европейските маршрути със скоростта на пътнически, има лоши машинисти и няма добри резервни машинисти (съдейки по екипите, които могат да направят икономическа политика). Но все пак трябва да се следват световните, а след това европейските стандарти. Например, ние сме подписали целите на хилядолетието. Първата от тях е изчезване на бедността. В България в момента, за срам и позор на преходните политици, стандартът на живот е под нивата дори на тоталитарното управление. Сигурността на живот е много по-лоша. Което значи, че тази система или е дефектна, или лошо се управлява. Второто, което трябва да се изпълни, са европейските стандартни. Има нещо, което се нарича социална харта на ЕС. Трябва да имаме и национален план за устойчиво развитие. А в България всички спорове се въртят около бюджетния излишък. Вместо политика, само се гледа как да се обогатят управляващите и корупцията да цъфти. Министерствата се източват. В МВР източват престъпниците като ги рекетират. Системата е отлично отработена и действа вече 20 години, но тя е антисоциална и антипазарна. Ако трябва да се търси някакво решение (през което вече са минали Франция, Великобритания и Германия) то е властта да се измести от пазарите към демокрацията. Защото сега едва ли някой ще твърди сериозно, че съществува демокрация в България. Нито се изпълняват програмите, с които политиците идват на власт, нито пък е възможно в някакви абсурдни коалиции като сегашната, да се говори за стратегия. Тревожното е, че е напълно възможно при следващите правителства тази тенденция да продължи.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.