100-годишнина на Енвер Ходжа – тъгуват ли в Албания за диктатора?

Вдовицата на бившия алабнски диктатор твърди, че няма за какво да се извинява

Неджмие Ходжа, вдовицата на бившия албански диктатор Енвер Ходжа, твърди, че след падането на комунизма са се подобрили малко неща, а преди хората са живели по-добре. Снимка: Ройтерс

Неджмие Ходжа разкрасява тези дни бедняшкия си дом на ул. „Дуръс“ в затънтения квартал Лапрак на Тирана, тъй като чака гости. Вдовицата на Енвер Ходжа чества стогодишнината от рождението на своя съпруг и вярва, че обикновените албанци, които изпитват носталгия по него, ще се стекат, за да почетат паметта му на проявите, организирани от неговата фамилия в гробището на Тирана на 16 октомври и преди това в родната му къща в Гирокастро.

Неджмие боядисва коридорите и стените на дома си, за да окачи по тях непубликувани снимки на Енвер Ходжа. Тя нае гигантски телевизионен екран, за да покаже моменти от неговия живот и готви сладкиши, ракия и кафе за посетителите, като се надява, че те ще бъдат изключително много. „Поканила съм хора от чужбина, от Испания, Италия, Гърция, Аржентина, Русия и от други страни. Ще дойдат косовари с рейсове и много албанци, които ще загърбят реваншизма. Всички другари и обикновени хора са добре дошли“, казва тя.

Потопени в проблемите на жестокото ежедневие, албанците тези дни едва ли щяха да си спомнят рождената дата на Енвер Ходжа, ако за това не се беше погрижила неговата съпруга. Тя даде телевизионно интервю, което предизвика много шум. Защо ли? „Вдовицата“ или „черният паяк“, както я наричат враговете й, които за нея са „плутокрацията и задоволените от властта“, отказа да се извини за престъпленията, извършени от режима, основан от Енвер Ходжа, на който служи вярно и тя. Това беше първият въпрос, който й зададох по време на двучасовия ни разговор, за който тя се беше подготвила доста старателно. Неджмие беше подготвила интервю от 33 страници, написани сбито на ръка, с въпроси, които беше преценила, че е трябвало да й задам заедно с отговорите, за „да ме улесни“. Благодарих й за труда и й обясних, че ще й задавам въпроси, които бих искал да попитам, а не тези, които тя смята за необходими. Неджмие любезно прие, като повтори, че го е направила, за да спести някои формалности, но после беше неудържима.
„Непрестанно ми повтарят, че трябва да се извиня. Но за какво да се извинявам? Аз не съм взимала решения, не съм участвала в органи, които са решавали, например, нечия човешка съдба. По онова време действията бяха колективни. Трябва ли аз да поискам извинение за това?“

Припомних й гоненията, арестите, изтезанията и екзекуциите на хилядите несъгласни с режима, като изтъкнах, че противниците й говорят, че избитите са около 600 хиляди. Тогава тя избухна. „Сега набраха скорост и могат да тръбят за жестокости. Истината е, че преследваните по политически причини не са повече от четири хиляди. Всички останали бяха криминални. Тези данни не са мои, а на съда. Ние не сме отричали, че сме били жестоки и казваме това и днес. Иначе нямаше да можем да защитим тази малка държава от чуждите сили, които искаха да я унищожат. Добре, нека кажат отрицателните неща, но нека не скриват и голямото дело, извършено от Енвер за народа. Не мога да се съглася, че съпругът ми е бил престъпник“.

Неджмие Ходжа страстно защитава Албания на Ходжа. И когато я попитах дали според нея сега албанците живеят по-добре от тогава, тя беше категорична. „Има една малка част, която живее десет пъти по-добре. Към нея се числят политиците, някои по върховете на държавната пирамида, трафиканти, но и една незначителна част, замогнала се по честен път. Повечето обаче страдат. Бедността се е увеличила, особено в селото, провинцията е опустяла, тъй като хората я напускат и отиват в градовете, търсейки по-добър живот и се натъкват на безработицата. По наше време животът беше оскъден, но всички бяха равни пред тази оскъдица“.

Десетки привърженици на Енвер Ходжа откликнаха на апела на семейството му да отбележат стогодишнината от рождението му в родния му град Гирокастър. Снимка: Ройтерс

След като е било добре, защо всичко се разпадна за няколко часа, моделът ли се провали? „Не можем да кажем, че моделът се е провалил. Той беше съсипан от чуждите сили. Албания беше малка страна, която се опитваше да оцелее сама. Времето не беше с нас. Не ни стигна времето да изградим новия човек, силните чужди сили не ни позволиха това, изолираха ни и накрая ни унищожиха“.
Неджмие Ходжа е образована жена, която има много аргументи в подкрепа на 50-годишното „строителство на народната власт“ и всесилието на нейния съпруг в Албания.

Енвер Ходжа допуснал ли е грешки? „Аз не съм подходящият човек, за да отговоря. Първо, защото аз съм негова съпруга и продължавам да съм влюбена в него. Казах ви, че делото му е било колективно. Енвер беше ръководител, любимец на народа, последователен в това, в което вярваше. Той, ако искаше, би могъл да живее добре, както направи Тито, и да предаде идеите и народа си, но не го стори. Това беше един хуманен ръководител“.

Не се сдържах и й припомних, че аршинът, с който е мерил Енвер Ходжа, е бил същият и за неговото семейство. Кой хуманен човек би изпратил на разстрел съпруга на любимата си сестра, с която Неджмие продължава да дели един апартамент. Тя не се затрудни да ми отговори, нито пък видях по лицето й следи от безпокойство. „Вижте, зет му беше външен министър в колаборационисткото правителство по време на окупацията, а Енвер го беше предупредил още тогава. По-късно, когато се състояха съдебните процеси срещу сътрудниците на германците, човекът, който можеше да смекчи обвинителния акт срещу тях, беше тогавашният секретар на партията и вътрешен министър Кочо Хусни. Той обаче се оказа агент на югославяните и се очакваше Енвер да му поиска сметка за това. Но съпругът ми не го направи. Енвер каза на сестра си: иди при Кочо, дано да помилва твоя съпруг, аз не мога да се меся в правосъдието. И така зет му беше разстрелян. Друго Енвер не можеше да направи“.

Поисках от Неджмие да ми обясни как е възможно Енвер да е мразил и ненавиждал личния си лекар Сали Бериша, един толкова добър сътрудник на съпруга й, и едновременно с това да му е доверявал здравето и живота си. По адрес на сегашния албански правителствен ръководител Сали Бериша тя не се сдържа: „Бериша лъже. Той никога не е бил лекар на Енвер. Бил е само в екипа на лекарите, които са се грижели за здравето на членовете на Централния комитет. Той беше страшен комунист още на 23 години, но се опита целенасочено да хвърли сянка и да загърби миналото, за да се докара на американците. Ще ви разкрия един факт. Когато веднъж в края на управлението си мъжът ми имаше нужда да бъде откаран в болница, Бериша отиде в отделението и го поздрави. Както след това казваше, никога нямало да си измие ръката, за да запази миризмата от допира му с Ходжа. Той неведнъж се е опитвал да се сближи с лекарския екип на Енвер, но когато от неговата биография научих, че тъщата му е била бивша партизанка на Тито, а след това е работила за тайните служби в Белград, казах, че този човек няма да прекрачи прага на дома ми. Както впрочем и стана. Бериша беше запомнил това и по-късно ме прати в затвора със смешни обвинения“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.