Статията в „Ню Йорк таймс“: Мафията пробива с мускули в българската политика

Вчера в. „Ню Йорк таймс“ публикува голяма статия за мафиотската престъпност в България. На другия ден тя беше публикувана и във в. „Интернешънъл Хералд Трибюн“, който се издава в Париж, като дайджест от материали от американски вестници. Публикуваме целия текст на статията плюс фотогалерията на гробовете на българските мафиоти, която е пуснал „Интернешънъл Хералд Трибюн“ в интернет-изданието си.

Автокъща в Дупница по време на вчерашната масирана проверка на МВР в региона. Проверявани са фабричните номера на колите, за да се докажат документни измами и търговия с крадени коли. Снимка: Булфото

Политиката се играе до смърт в България, където животът на политиците може да струва толкова, колкото струват куршумите, а сенчести бизнес групи водят смъртоносна борба за своя дял от всичко – от сделки с недвижима собственост до милиони от европейските субсидии.

По време на бурния политически сезон миналата година домът на председател на общинска избирателна комисия бе подпален, а по гаражи на кметове бяха хвърлени запалителни бомби. Кметът на курортен град в Централна България бе убит със седем куршума, същото се случи на богатия председател на общинския съвет на привидно идиличния черноморски пристанищен град Несебър.

“Другите страни имат мафия. В България мафията има страна”, заявява Атанас Атанасов, депутат и бивш ръководител на контраразузнаването, който е магнит за изтекли документи, разкриващи случаи на корупция.

Почти по всички показатели България се смята за най-корумпирана страна от 27-те членки на Европейския съюз. След присъединяването си тя се превърна в история с предупреждение за западните страни при конфронтацията им със суровата реалност и високата цена на привличането на крехките посткомунистически страни в тяхната орбита, далеч от влиянието на Русия.
Членството в ЕС не постигна много в укротяването на престъпните мрежи в България. Спорно е дали тези мрежи са спечелили от членството в ЕС, което предизвиква тревога, че общността не може да се справи с престъпността в страни като България, което може да създаде проблеми за други крехки нации, които искат да се присъединят.

САЩ помогнаха на България да се присъедини към НАТО, провеждат съвместни военни учения от 2004 г. и се опитват да насърчат търговията, образованието и демокрацията. Наскоро Вашингтон обяви, че ще инвестира над 90 млн. долара в обекти и екипировка за съвместни военни учения.
Европейският съюз има силно желание да подобри живота на 7,5 млн. българи и обеща 11 млрд. евро помощи.
Фотогалерия с гробовете на българските мутри – от в. „Интернешънъл Хералд Трибюн“

Далеч от прекратяване на корупцията и насилието, парите разпространиха корупция. След като сенчестите бизнесмени в България разбраха възможностите на еврофондовете, те започнаха да купуват политици, за да участват директно в политиката.
И така Европа замрази почти 670 млн. долара това лято и може да прекрати плащанията на още милиарди, притеснена от “престъпници с бели яки” с връзки до най-високите етажи на властта.

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) се фокусира над групата “Николов-Стойков” – конгломерат от десетки компании с интереси в множество сектори от икономиката.
Водещите партньори в групата – и двамата задържани за малко през миналата година по подозрение в корупция – имат връзки с високопоставени лица. Людмил Стойков е подпомогнал финансирането на кампанията на президент Георги Първанов.
Стойков, който не е бил обвинен в никакво престъпление от ареста си през миналата година, отрича да има информация за престъпни дейности, включващи еврофондове.
Той призна, че напълно законно е участвал в кампанията на президента като е дарил 25 хил. лв. “Никой не твърди, че съм извършил нещо незаконно”, заявява Стойков.
Неговият партньор Марио Николов е поддържал тайни връзки с премиера Сергей Станишев, според информация, предадена на прокурорите от Бойко Борисов, кметът на София, който е яростен противник на премиера. Документите, предадени от Борисов, показват, че Николов е спонсорирал социалистическата партия на Станишев.
В необичайно безкомпромисен доклад, изтекъл в медиите през лятото, ОЛАФ обвинява групата “Николов-Стойков”, че ръководи “престъпна мрежа, която се състои от над 50 български предприятия и различни други европейски и офшорни компании”.
Сред обвиненията са данъчни измами, присвояване на помощи за развитие и др. Компании се обвиняват и в незаконен внос на големи количества китайско заешко месо за износ във Франция и Германия с фалшиви сертификати за произход от Аржентина.
Марио Николов на няколко пъти отказа да коментира документите, които посочват съдействието на премиера, за които българските прокурори съобщиха, че се разследват официално. След изтичането на доклада на ОЛАФ Николов заяви: “Превърнах се в обществен враг номер едно и се страхувам за живота си”.

Сергей Станишев не отговори на опитите да бъде потърсен за коментар. Британски възпитаник, Станишев бе определен като “Mr. Clean” от президента Буш за усилията му в борбата с организираната престъпност. След като европейските нации започнаха да се оплакват за измами с помощите, Станишев публично обяви, че няма “чадър” за защита на богати бизнесмени или фигури от престъпния свят.
Но когато той направи тези коментари, не се знаеше, че се е срещал през 2005 г. с Николов. Петминутен видеозапис, с който разполага кметът на София, показва, че Станишев е бил посрещнат от Николов в негово предприятие за преработка на месо, където двамата са обядвали.
Няколко седмици по-късно, според данните, предадени от Бойко Борисов, кмета на София, даренията за партията на Станишев започнаха да стават известни. Западноевропейски дипломат, пожелал анонимност, тъй като участва във важни преговори в България, заяви, че копията на споразуменията изглеждат автентични: “Това означава, че те са знаели, че няма да бъдат преследвани съдебно, така че защо да нямат тайни договори?”

Сивата икономика в България се движи около коренно различни политически свързани компании, които влизат и излизат от бизнеса според обстоятелствата, сочи доклад на софийския Център за изследване на демокрацията.
Според центъра и други активисти в борбата срещу корупцията босовете обикновено вербуват дългогодишни служители и регистрират компании на тяхно име; ако има проблеми, компаниите престават да функционират без да бъдат свързани с реалното ръководство.

Междувременно печалбите от източници като контрабанда на цигари и алкохол се предоставят на законни компании като футболни клубове, където парите може да бъдат изпрани с помощта на трансфери на играчи.
Конкуренцията е брутална: последните трима собственици на футболен клуб “Локомотив” Пловдив бяха убити.

Както в Русия и някои от балканските страни, корупцията прониква във всички сфери на живота. София има преуспяващ пазар на кръв извън болниците. Корените на тази организирана престъпност датират от колапса на комунизма в началото на 90-те години. Хиляди тайни агенти и спортисти, включително състезатели по борба, някога подкрепяни от държавата, остават на улицата.
Борците, в частност, създават частни охранителни агенции и застрахователни компании, занимаващи се с рекет. Други се превръщат в тайни предприемачи с връзки в правителството.
През последните пет години България бе свидетел на показни убийства и изобретателни дневни атаки. Убийците се дегизират като пияници или свещеници. През 2004 г. взривно устройство в центъра на София, задействано с помощта на мобилен телефон, причинява смъртта на бизнесмен и тримата му охранители.

Броят на поръчковите убийства от 1993 г., по данни на американското посолство в София, е 125 и в списъка не се включват четири убийства от тази година. Повечето от убийствата не са разкрити.
Приемането в Европейския съюз не прекрати убийствата, а насърчи хватката на властта. Според борците с корупцията и наблюдатели, гласовете на изборите могат да бъдат купувани, в зависимост от града, за цигари с марихуана или за до 100 лв. Хората документират вота си със снимки в кабинките със своите мобилни телефони, според Ива Пушкарова, изпълнителен директор на Съюза на съдиите в България.
“Гласовете се купуват свободно на улиците, безсрамно се убиват и заплашват хора”, заявява Пушкарова.

Докато корупцията се отразява на цялото общество, влиянието и в частност се усеща в правосъдната система. Друг е въпросът с “Кремиковци” – фалирал комбинат за преработка на стомана от комунистическата ера, който се превърна в тест.
Нараства нетърпението на западните нации, в частност поради липсата на процеси срещу високопоставени правителствени служители, обвинени в корупция. Както заяви холандският министър по европейските въпроси: “Нуждаем се да видим, че реални хора са изправени пред реални съдии, осъдени и вкарани в затвора”.

Наскоро назначеният вицепремиер по европейските фондове в България Меглена Плугчиева заяви, че вярва, че страната бележи напредък, сравним с този на страните, които се присъединиха към ЕС няколко години по-рано – през 2004 г. Разликата е това, че тогава имаше ентусиазъм от разширението на съюза, а днес “ситуацията е напълно различна”, каза тя. Плугчиева обвини по-богатите страни в двойни стандарти, позовавайки се на скандал с развалено месо в Германия миналата година.

Някои европейски страни се предават пред българското правосъдие.
Германия се оплака от липсата на местна подкрепа в усилията за даване под съд на Константин Хаджииванов, състоятелен бизнесмен и член на общинския съвет в Петрич.
И германците трябваше да изчакат, докато той не посети Гърция, за да отправят искане за задържане. В момента той е в затвора по обвинения в организиране на контрабанда на цигари, разследва се и за измами.
На местните избори в Петрич, отменени веднъж заради нередности, се състояха в събота. От гръцкия затвор Хаджииванов смело се кандидатира за преизбиране, но гласоподаватели най-накрая се разбунтуваха: той получи по-малко от 1% от гласовете.

Статията е превод на агенция „Фокус“

Оригиналът на статията тук

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.