в. Вашингтон таймс

Американският президент Джордж Буш и британският министър-председател Гордън Браун на съвместна пресконференция в Министерството на външните работи в Лондон. Снимка: Ройтерс

От т.нар. Ден Д, когато американците и британците заедно дебаркираха на нормандския бряг, САЩ и Обединеното кралство са в много добри приятелски отношения. Споделяме си тайните. Притичваме се един на друг на помощ в трудни моменти. Имаме си голямо доверие. Това е добре. Време е обаче Америка да си потърси по света и други “близки” приятели.

Защо ли? Защото някои от нашите стари приятели вече не се държат като истински приятели, а някои от новите се чувстват пренебрегнати. Да вземем, например, Полша. В Ирак Полша пое тежестта по време на най-големите бойни операции наравно със САЩ и Австралия. Все повече действа така и в Афганистан, тази жизненоважна мисия на НАТО. И въпреки това отказваме на Варшава безвизовия статут, който сме дали на други наши съюзници от НАТО. Освен това сме склонни да подценяваме някои от напълно оправданите притеснения на поляците в областта на сигурността по отношение на Русия. Друг наш нов приятел, Грузия, наистина изпадна в трудно положение. Грузинците пратиха войски в Ирак, но когато руснаците нахлуха на тяхна територия, трябваше да разчитат французите да представляват интересите им в преговорите, а не ние.

Що се отнася до “старите” ни приятели Германия и Франция, освен че открито ни се противопоставиха за Ирак, спъваха американската политика и в други области. По наистина важните въпроси, като например да се отвърне на руската агресия в Грузия или да се попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, те разбиват единния фронт, който би могъл да оказва силен международен натиск.

Неотдавна канцлерът на Германия Ангела Меркел обяви в Санкт Петербург, застанала до руския президент Дмитрий Медведев, че “още не е назряло времето” НАТО да даде на Грузия пътна карта за членство - нещо, което САЩ се надяваха, че НАТО ще обмисли. Г-н Медведев едва сдържаше радостта си. Нещо повече - дори самохвално заяви, че е свършила ерата на икономическото лидерство на САЩ и че сегашната “система за световна сигурност” се е разпаднала.

Време е да покажем, че Медведев греши. Време е САЩ да проявят повече въображение, когато печелят близки приятели, като намерят нови приятели и ги включат в нова глобална стратегия.

Да започнем с Полша, балтийските страни и Грузия. Освен да либерализираме политиката си за безвизовия режим по отношение на Полша и съюзниците ни от Централна Европа, трябва да подготвим военни планове за извънредни ситуации и да организираме повече военни маневри не само с Полша, но и с балтийските страни. Може би САЩ трябва да предоставят на Полша, на балтийските държави и на други натовски страни в района специални гаранции за сигурност, особено ако действията на французите и на германците размиват натовските ангажименти. Може би това трябва да се направи и за Грузия, ако Русия успее да блокира членството й в НАТО.

Европа не е единственото място, където трябва да печелим нови приятели. Сега, след като е одобрена сделката между Индия и САЩ в областта на ядрената енергетика, имаме възможност да изградим специални отношения с Индия. Така двете най-големи демокрации в света ще обединят сили, за да работят заедно. Можем да го направим не само като засилваме сътрудничеството в борбата с тероризма, но и като възродим и издигнем на ново равнище Четиристранната инициатива - “стратегическото партньорство”, обявено през 2007 година от САЩ, Япония, Австралия и Индия. Миналата година то звучеше много обещаващо. Имаше дори военни учения в Индийския океан. Сегашното австралийско правителство може би има нужда да бъде допълнително убеждавано, но идеята за по-тясно координиране на нашите интереси в областта на сигурността с Индия все още е много привлекателна.

Индия вече даде много пари за възстановяването и нормализирането на живота в Афганистан. Водената от НАТО коалиция би трябвало да приветства участието й и да се възползва повече от това. Индия знае най-добре как се постига демократична стабилност в мултиетническо, икономическо развиващо се общество. Трябва обаче да внимаваме как ще го направим, за да не засилим пакистанската параноя.

Няма да е зле също така, да укрепим отношенията си с Япония - ключов наш стратегически партньор. Добре ще е да се реактивира Четиристранната инициатива, но можем също така да задълбочим сътрудничеството по противоракетната отбрана и да проявим по-голямо разбиране към особената чувствителност на Токио към въпроса за отвлечените от Северна Корея японци. Можем да предприемем подобни специални действия по отношение на други приятели и съюзници като Южна Корея и Израел. И можем да се стремим да разширяваме отношенията си с партньори като Сингапур.

Въпросът е да бъдем по-настъпателни в култивирането на близки отношения с добрите ни стари приятели и в същото време да поемаме риска да си намираме нови. Имаме нужда от нова глобална мрежа от близки приятелства - ако не за друго, поне за да покажем, че Медведев греши. Времето на Америка не е отминало.

————————-

*Ким Холмс е вицепрезидент за външната политика във Фондация “Херитидж” и автор на книгата “Най-добрата надежда на свободата: Американско лидерство за 21 век” (2008 г.).

По БТА