Ще даде ли Исландия заден ход за членството в Евросъюза?

EUobserver.com

Мъж гледа през вратата на клон на заплашената от фалит банка „Ландсбанкин“ в Рейкявик. Снимка: Ройтерс

Исландският министър на риболова, дългогодишен противник на членството на северния атлантически остров в Европейския съюз, и външният министър на Исландия заявиха, че финансовата криза може да ги принуди да се присъединят към 27-членния клуб. Междувременно анализаторите се опасяват, че високомерният отказ на Запада, когато Исландия смирено се обърна към него за помощ, е послужил непредвидено на руските интереси в Северния Атлантически океан.

Евроскептичният министър на риболова Ейнар Гудфинсон каза в неделя по исландското радио: „Не е тайна, че бях против членство (на Исландия в Европейския съюз). Въпреки това сегашната бъркотия означава, че трябва да обмислим всички варианти.“ В съзвучие с коментарите на Гудфинсон, външният министър социалдемократ Ингибьорг Солрун Гисладотир написа в исландския всекидневник „Морганбладид“, че в дългосрочен план страната трябва да euobserver.jpgсе присъедини към Европейския съюз и да замени кроната с евро. „В кратък срок нашето средство за защита е сътрудничеството с Международния валутен фонд, а в дългосрочна перспектива – членство в ЕС, приемане на еврото и подкрепа от Европейската централна банка“, пише тя, цитирана от Ройтерс.

Пак в неделя министърът на промишлеността Йосур Скарпхиединсон заяви, че Исландия, която допреди няколко дни беше страната с най-висок БВП на глава от населението, трябва да поиска помощ от Международния валутен фонд. „Достигнах до заключението, че ако помолим МВФ за помощ, други централни банки и други страни ще пожелаят да вземат участие в процеса на подпомагане“, каза той пред „Морганбладид“. Скарпхиединсон е първият министър, който предложи Исландия да избере варианта с МВФ. Миналата седмица делегация на МВФ кацна на острова, за да направи оценка на ситуацията.

В отговор на предложенията Исландия да се присъедини към Европейския съюз говорителката за разширяването Кристина Наги каза: „Исландия е европейска страна, членува в Европейската икономическа зона и е в много близки отношения с Европейския съюз. Съгласно договора за Европейския съюз вратите на ЕС са отворени за всяка европейска държава, която спазва принципите на свободата, демокрацията, зачитането на човешките права и върховенството на закона. Народът и управляващите в Исландия трябва да решат дали искат тяхната страна да кандидатства за членство в Евросъюза.“

„Нови приятели“

Докато изказванията на министрите във връзка с Европейския съюз навеждат на мисълта, че скоро Исландия може да се опита да се присъедини към блока, отношенията между Рейкявик и европейските му съюзници са на най-ниското си ниво от десетилетия. Миналия вторник Исландия обяви, че е договорила заем от 4 милиарда евро от Русия, за да закрепи изтънелия си бюджет и да предотврати национален банкрут. Въпреки плачевното състояние на сметките на Рейкявик, нито една членка на Европейския съюз, всъщност нито един от съюзниците на Исландия, не се отзова, когато нейните лидери почукаха на вратите им за помощ. Премиерът Гейр Хорде каза пред журналисти, че преди да потърси помощ от Москва Исландия се е обърнала към други страни, но те са я отрязали. Той не назова тези държави, но може да се предположи, че Рейкявик се е обърнал към ЕС, после към северните страни и накрая към Федералния резерв на САЩ. „В такава ситуация трябва да се търсят нови приятели“, заяви Хорде.

Междувременно британското правителство конфискува 5 милиарда евро исландски активи в изпълнение на антитерористичните закони – ход, който шокира исландското правителство. Хорде заяви, че „не е много приятно“ да научиш, че антитерористичните закони се прилагат срещу съюзници. Целта на конфискацията беше да се компенсират британските вложители, които имат сметки във филиали на фалирали исландски банки. Британският премиер Гордън Браун определи неуспеха на Исландия на гарантира британските депозити като „практическо нарушение на закона“.

Главният секретар на британското държавно съкровище Ивет Купър заяви, че правителството ще задържи активите, докато британските влогове се възстановят. Местните правителства, полицейските власти и редица благотворителни организации във Великобритания се опасяват, че милиардите лири, които са вложили в тези банки, могат да изгорят. В отговор исландският премиер обвини Обединеното кралство от страниците на „Файненшъл таймс“, че „тормози малката си съседка“ и заплаши, че ще заведе дело срещу Великобритания. „Британските власти казват, че ще ни съдят… Добре. Всяка от двете страни може да заведе дело, ако сметне за необходимо. Прибягването до съд е цивилизован начин за разрешаване на спорове“, заяви той.

Руски пропаганден ход

Анализаторите на международните отношения се опасяват, че последните събития са осигурили на Русия още една дипломатическа победа срещу западния съюз. „Заемът от 4 милиона евро е сериозен пропаганден ход на Русия“, коментира за EUobserver Филип Хенсън, сътрудник на програмата на Чатъм хаус за Русия и Евразия. „Те казаха на останалата част от света: вижте на какво сме способни“, добави той. „Спечелиха няколко червени точки от Исландия и възможността да се присмеят на НАТО, като подпомогнат с пари ключов член на алианса. Те казват: ние можем не само да извършваме агресии като тази в Грузия, но и да действаме конструктивно.“

Според Хенсън макар самата Русия да е изправена пред същите проблеми и налива пари в своите банки, влагайки миналата седмица 86 милиарда долара в собствената си икономика, все пак към началото на октомври тя разполагаше с 550 милиарда долара резерв. В сравнение с много западни страни „Русия влиза в тази криза с доста пари на разположение на държавата и заемът за Исландия представлява просто дребна сума.“

Даниел Корски от Европейския съвет за външните работи смята, че дори Исландия в крайна сметка да реши да се присъедини към ЕС, репутацията на блока и на други западни организации се е влошила. „Не бива да гледаме на това само през призмата на ЕС – Исландия се обърна за помощ и към северните държави и други страни от НАТО, които също я отблъснаха“, отбеляза той. „Проявената липса на солидарност по същество показва на членовете на Европейската зона за свободна търговия (Европейската асоциация за свободна търговия, в която членуват и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, които не са част от Европейския съюз), че това споразумение означава доста по-малко, отколкото мислехме досега. По същия начин, по който кризата в Грузия повдигна въпроса за солидарността между страните от НАТО и близките до алианса държави“, продължи Корски. „Наблюдаваме отслабване на връзките на солидарност между тези, които са в клуба, и онези в концентричните кръгове около клуба.“

Исландският посланик в Русия Бенедикт Асгейрсон заяви в петък, че заемът представлява просто едно бизнес-споразумение. „Разглеждаме това предимно като финансов въпрос и нямаме информация в спогодбата да са заложени някакви условия“, заяви той. И все пак зад кулисите се изказват опасения, „че Исландия ще трябва да се отплати на Русия по някакъв начин, макар тя да заяви, че не се предвижда „услуга за услуга“, отбеляза Корски. „Би било интересно да разберем дали Русия няма да прецени, че летището в Кефлавик може да й е полезно по някакъв начин“, подметна той. САЩ закриха военновъздушната си база край летището през 2006 година. „Най-малкото – Русия вероятно си е спечелила един по-дружелюбен глас в Северноатлантическия съвет.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.