Кризата удари ориентираните към Запада бивши съветски републики

Лента.ру

Полицаи носят венец пред сградата на правителството в Рига в знак на протест срещу замразяването на заплатите в публичния сектор заради глобалната финансова криза. Снимка: Ройтерс

От бившите съветски републики кризата в глобалната икономика засегна предимно онези страни, които са най-открити към чужди инвестиции и са най-ориентирани към западния пазар. Прибалтийските държави може да очакват рецесия, в Украйна едва не възникна паника сред вложителите, а президентът на Беларус Александър Лукашенко е уверен, че страната му не е застрашена от криза.

Докато в Русия смятат загубите от срива на фондовите пазари и размера на инфлацията, която се увеличава заради многомилиардните вливания в икономиката от страна на правителството, в много страни от бившия СССР кризата приема национален мащаб. Ако в Русия пострадаха само неголям брой инвеститори, играещи на фондовите борси, то в редица бивши братски републики кризата застрашава да обхване стотици хиляди хора. Тъй като кризата дойде от САЩ и развитите страни в Европа, под ударите попаднаха преди всичко онези страни, които са ориентирани към западните пазари.

ПРИБАЛТИКА

На 13 октомври изпълнителният директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан заяви, че прибалтийските страни може да се окажат най-уязвими в условията на финансова криза. Той даже даде пример с Исландия, където местната крона се срина по отношение на всички световни валути, а правителството беше принудено да национализира най-големите банки. Освен това фондовият пазар на Исландия беше на практика парализиран, но малката северна страна, която не е част от Евросъюза, се отказа да обвърже кроната с еврото. Затова пък Исландия не се отказа от намерението си да вземе кредит от Русия на стойност четири милиарда евро. Преговорите по този въпрос вече започнаха в Москва.

Литва, Латвия и Естония са застраховани от срив, тъй като са част от ЕС и следователно могат да разчитат на помощ от най-устойчивите държави. Положението на техните пазари обаче, по мнението на Сторс-Кан, е достатъчно сериозно: забавените темпове на ръста на световната икономика, падането на цените на недвижимите имоти и сложната ситуация с привличането на кредитори от чужбина не предвещават нищо добро за Литва, Латвия и Естония. В началото на октомври рейтинговата агенция „Фич“ понижи националните рейтинги на прибалтийските страни. Основната причина за това решение беше влошаващата се икономическа ситуация в Европа като цяло.

Още през август тази година, т.е. близо месец преди пика на кризата с ликвидности на световния пазар, от агенцията съобщиха, че Естония вече е навлязла в рецесия. Във второто тримесечие БВП на страната спадна с 1,4 процента в сравнение със същия период на предходната година. Такъв голям срив в Естония не е имало от 1994 година, а от 1999 година БВП на страната въобще не е намалявал, а само е растял.

УКРАЙНА

Както и в много други страни, кризата в Украйна започна със спада на фондовия пазар. Ако през 2007 година индексът ПФТС успя да стигне 1200 пункта, то сега той не превишава 300 пункта – за по-малко от година борсовият показател се срина четирикратно. Още в началото на октомври се оказа, че кризата в страната е доста сериозна. Така заради спада в глобалната икономика се понижиха и цените на петрола и на металите. За украинския бюджет е също толкова важно, колкото и за руския, че металургическата промишленост е в основата на икономиките на тези страни. В резултат на кризата украинските метали станаха неконкуретноспособни на световния пазар, тъй като руските и китайските метали се оказаха по-евтини. Затова по складовете се струпа месечният обем на производството, а компаниите започнаха постепенно да закриват доменни пещи.

По данни на Федерацията на работодателите в Украйна скоро в страната може да се окажат безработни половин милион души, тъй като металургичните компании започват постепенно да съкращават работни места. Освен това Националната банка на Украйна обяви, че от 13 октомври забранява на банките в страната да позволяват на клиентите си предсрочно изтегляне на влоговете си. По-късно стана ясно, че тази мярка се отнася само за срочните влогове. Въпреки това украинците са обезпокоени – от 2 до 10 октомври украинците са изтеглили влогове на стойност около три милиарда долара. Към икономическата нестабилност на Украйна се добавя и политическата: разпускането на Върховната Рада и обявяването на предсрочни избори явно не прави украинците по-уверени в утрешния ден.

ДРУГИ

Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че страната му не е застрашена от глобалния финансов крах. Снимка: Ройтерс

Останалите страни от бившите съветски републики предпочитат да не афишират ситуацията в местните си икономики, а лидерите им твърдят, че кризата няма да ги застигне. Президентът на Беларус Александър Лукашенко например отбеляза неотдавна на среща с представители на местното КГБ, че беларусите могат да пострадат от кризата само по отношение на това, че продукцията на страната ще се купува по-малко заради спада на търсенето на световния пазар. Освен това Лукашенко си позволи да се подиграе със своите политически опоненти. „Искам да задам днес един въпрос на онези умници, които се надсмиваха над Лукашенко. Кой беше прав – Лукашенко, със защитеността на икономиката или играчите на пазара с техните борси и котировки?“, каза президентът на Беларус. „Трябва да работим със своите ръце и тогава никаква криза няма да ни застрашава“, добави Лукашенко.

В Казахстан също твърдят, че кризата все още не е застигнала местната икономика. Освен това президентът на страната Нурсултан Назарбаев обеща да отдели от националния фонд на страната 10 милиарда долара за борба с финансовата криза. В края на септември стана ясно, че ще бъде създаден специален фонд в подкрепа на икономиката.

В значителна степен икономиката както на средноазитаските държави, така и на Украйна може да зависи от приключването на преговорите за доставките на природен газ. Ако Казахстан, Туркменистан и Узбекистан успеят да получат от „Газпром“ високи изкупни цени за своето гориво, то вероятно ги очаква безгрижно съществуване. Вярно е, че на Украйна в този случай ще й бъде два пъти по-тежко – „Газпром“ ще препродава средноазиатския газ на „Нафтогаз“ и съответно цената на природния газ ще стане още по-висока.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.