Цветослав Цачев: Ако в САЩ цените на борсата са паднали 40%, при нас са паднали 70%

Снимки: авторката

Цветослав Цачев е ръководител на отдел „Анализи“ в инвестиционен посредник „Елана Трейдинг“ и изпълнителен директор на инвестиционно дружество „Елана Еврофонд“. Отговаря за изготвянето на анализи за различните видове пазари – валутен, дългов и международен фондов пазар. Преди това 3 години е бил журналист във вестник „Пари“.

Някои казват, че да играеш на борсата е като в казиното – всички губят рано или късно. Така ли е?

– Аз първо не съм съгласен с термина „да играеш на борсата“. Борсата не е казино, а място, където се разменят доста големи капитали. Движението на пари се диктува понякога от логиката на емоциите, но в повечето случаи от здравия разум. Да, там също има доза късмет, много емоции, много инвеститори и спекуланти, които си опитват късмета, но като цяло движението се основава на много стабилни фундаменти – какво се предлага и какво стои срещу него. Акцията е стока като всяка друга, но човек не я потребява, а влага парите си в нея с очакването, че тази инвестиция след време ще му изкара доходност. Тези очаквания се основават на представянето на компанията, на развитието на пазара, на някакви неравновесия спрямо другите. Общо-взето това е логиката.

Каква беше логиката, след финансовата криза по света, в България индексите да паднат повече, отколкото в най-засегнатите държави?

– Първо, ние се качихме много повече предната година, отколкото другите. Имаше голям оптимизъм, в много случаи неоправдан. Акциите на нашите компании се търгуваха на доста големи съотношения спрямо печалбите и продажбите им.

Като за непосветени – какво значи това?

– Ако вземем икономическия показател цена-печалба, съотношението 10 показва, че компанията струва 10 пъти над печалбата си. Тоест, ако компанията изкарва 1 милион лева годишно, тя струва 10 милиона лева. При много чуждестранни компании на развитите пазари или на някои регионални пазари като Чехия, Полша и др., тези съотношения бяха между 15 и 20. При нас бяха 25, 30, 35. Тоест, ние бяхме с много големи очаквания за нарастването на печалбите и бизнеса на компаниите. Когато се оказа, че има риск тези очаквания да не се сбъднат, започна спадът. Ако в Америка цените са паднали с 40%, при нас са паднали със 70%. Много е, но това се случи и на пазари като Китай и Русия, където мащабите са големи. През последните седмици ние падаме силно, но има регионални борси като Хърватска, Литва, Латвия, които падат дори повече и от нас.

Има ли още накъде да пада пазарът?

– Разбира се. Пространство за падане има винаги, защото пазарът в момента не се определя от икономическата логика. Всичко пада. Спекулантите в България (краткосрочните инвеститори, ако мога така да ги нарека), започнаха да взимат решенията си на базата на това какво се е случило предната вечер на американския пазар и как отварят европейските борси. Горе-долу сега ние се движим паралелно със събитията на развитите пазари. Това е нещо ново за нашия пазар. Миналата година нямаше значение къде какво се случва на другите борси – дори те да падат за ден, два, три, ние все вървяхме нагоре. Може да се добавят и други фактори, които влияят на нашата борса към момента, като например голямото изтегляне на капитали от взаимните фондове. Те са принудени също да разпродават акции, за да посрещнат изискванията за обратно изкупуване на дялове. Фондове, които през 2007 година бяха сред най-големите купувачи на акции, сега са принудени да продават.

Кой загуби най-много? Взаимните фондове, пенсионните фондове, частните инвеститори?

– Със сигурност най-много е загубил този, който след една година на нерви и загуби, в последните дни е прекратил участието си на борсата. Пенсионните фондове имат загуби, но срещу тях не стои изтегляне на пари и затваряне на позиции. Те не са продали акциите си и в едни средносрочен-дългосрочен хоризонт от 3 до 5 години ще са много на плюс. Те са институциите, в които влизат пари и част от тези пари се включват отново във фондовата борса. Дори в известна степен може да се каже, че пенсионните фондове печелят от тази корекция, защото те сега ще могат да купят пакети акции на доста по-евтино в сравнение с това, което е било през последните 3-4 години. В същото време те ще могат да купуват през следващите няколко години, докато расте целият пазар. Корекцията на борсата според мен е временно явление. Дали ще е за 1 година, както вече мина една, или ще има още една такава, но нещата ще се успокоят.

Снимки: авторката

Взаимните фондове губят повече. Естествено, рискът спадът да продължи не е малък, но трябва да имаме предвид, че една акция като „Монбат“ с две години история на фондовата борса от върха си 16 лева и нещо, сега се търгува за 6 лева. Спадът от 6 лева на 5 лева е значителен, но когато тази акция е паднала от 16, това е незначително.

От капитулацията страдат най-вече дребните индивидуални инвеститори. Тези панически разпродажби, на които станахме свидетели и по света, и у нас – това е капитулация. Доказано е, че инвеститорите, които се справят много по-добре дори от фонд-мениджърите, са тези, които купуват редовно. Може би всеки месец. Той ще купи на върха, ще купи и на дъното след 2 години. И след това всичките му авоари ще продължат нагоре, докато бъде отчетен нов връх. За разлика от казиното и всеки друг тип инвестиция като депозит, облигации и инструменти с фиксиран доход, зад акцията стои една компания, която се развива много динамично. С малки изключения в България не може да кажем, че имаме фалити на големи компании или проблеми в корпоративния бизнес. Дори напротив – зад компаниите на борсата стоят повече от десетилетие съществуване. Част от тях са приватизирани предприятия и са преживели не една и две кризи – 1990-1991 година, 1996-1997 година, 2001-2003 година (покрай 11 септември в САЩ) и тях да ги плашим със световната криза не е много уместно. Те няма да затворят врати и да кажат – ние сме дотук. Аз съм убеден, че ще оцелеят.

Кои инвеститори закриват позиции и се отказват?

– Основно индивидуални инвеститори и чуждите инвеститори, които напускат пазара, с идеята, че ще се върнат след време.

Тези чужди инвеститори нямат информация какво се случва с компаниите в България или наистина имат основание да се притесняват?

– Имат основание да се притесняват, защото е ясно, че икономическият растеж и в България ще бъде засегнат. Не мисля, че чуждестранните инвеститори са без информация какво се случва в България, но не мисля и че имат перфектната информация. Те са принудени да затварят позициите си и да се оттеглят от България, защото на тях са им казали примерно: „Съкратете наполовина позициите си във възникващите пазари“.

Защо на банките толкова много им паднаха акциите? Какво се случи с Първа инвестиционна банка например?

– На Първа инвестиционна банка й паднаха от 14 лева (доколкото си спомням) на 3 лева. Една от причините е самият факт, че са банка. Имат и не малко финансиране от чужбина, а в този момент финансирането от чужбина е много трудно заради кредитната криза. В някаква степен изтеглянето на пари от влогове през април-май (когато имаше опашки пред клоновете й заради слухове, че ще фалира), също повлия върху бизнеса й. Естествено, влияние оказаха и притесненията за кредитиране. От друга страна една здрава банка в България не може да остане незасегната от това, което се случва на капиталовия пазар, дори да има собствено финансиране и да е стабилна (а аз държа да подчертая, че българските банки имат много повече пари от европейските и американските, освен това нямат такива лоши кредити, каквито има в Америка). Но има банки в България, които се търгуваха на цена 4-5 пъти над стойността на капитала. Ако например имаме 100 милиона лева капитал и 1 милиард лева активи на банката, банката струваше от 4 до 8 пъти над капитала. Когато на запад банките струват 10 милиарда долара, а имат капитал примерно за 15 милиарда, не е логично ние да запазим това съотношение към собствения капитал. И при нас се свива. Това са пазарни цени, променя се конюнктурата.

На кои други дружества, освен на банките, най-много им паднаха цените?

– Почти няма компании, които да са останали без много сериозни щети. За мен този пазар е подценен от гледна точка на активите. Самите предприятия струват много повече, отколкото ги оценява пазарът. Да вземем за пример мола в София (Mall of Sofia), който го купиха за 100 милиона евро. За тези пари могат да се кухят „Оргахим“, „Топливо“, „Евроинс“ и още една компания. Всяка от тях има по десетина милиона лева и отгоре печалба. Всеки знае за боите на „Оргахим“, всеки знае „Топливо“ какво присъствие има с няколкостотин бази, 50 газостанции и т. н., „Евроинс“ отчита голям растеж на бизнеса си. Като добавим още една компания към тези три се придобива представа за бизнеса, който може да се купи за тези пари. Колкото и да пострадат тези компании, те пак имат достатъчно активи. Има много фирми в България, които, ако ги разпродадем на парче, ще струват 2-3 пъти повече. Ами „Албена“, на която пазарната й капитализация е мисля около 180 милиона лева? Това е точно един мол. Може ли да сравняваме курортен комплекс с 20 милиона лева печалба, с една сграда? Каквато и криза да дойде, каквото и да се случва, пак има достатъчно резерви, за да съществува този бизнес.

Снимки: авторката

Банките са чувствителни, защото зависят от това дали българинът ще успее да си плаща кредитите. Но каквото и да е, банковата ни система е много по-стабилна, отколкото в другите държави. Ние имаме капиталова адекватност 14% в системата.

Което в сравнение с другите какво значи?

– Ако да кажем имаме 1 милион лева активи на банковата система, 140 000 е капиталът. Американските банки имаха 62 пъти по-малко капитал. Тоест, трябва да загубят 1/50 или 2% от тези активи и вече нямат капитал, приключват. Което се оказа много лесно да ги загубят, защото нараснаха лошите плащания от ипотечни заеми и др., регистрираха загуби и останаха без капитал. Кредиторите им, които са дали останалите пари (разликата между капитала и задълженията, които имат), си казаха: „Този май няма да може да ми върне парите, ако продължава да работи така. Я да направя така, че да ми ги върне сега“. И започнаха една след друга да падат. Една като тръгне и повлича останалите. Нещо, от което сме много далече. Не казвам, че рисковете не съществуват, но вероятността тези рискове да станат факт в България, е малка.

Стига да не настане паника. Това, което ни притеснява най-много, е хората да не тръгнат да си теглят парите от банките и да ги вкарват в долари, както беше през 1996 година, но разликата между сега и тогава е много голяма.

Те май вече хората нямат толкова пари, че да се паникьосват да не ги загубят.

– Но това не им попречи да изтеглят парите си от Първа инвестиционна банка през пролетта. Чух, че и сега някои си теглят парите от банки, защото банките-майки имат проблеми в чужбина. Добре, че вече има мерки и падат междубанковите лихви в Европа и Америка. Този факт е показателен, че нещата може да се променят към добро.

Кога ще се стабилизира пазарът?

– Ние имаме пенсионни фондове, в които влизат регулярно пари, имаме взаимни фондове, към които пак ще се насочат парите на хората при един период на покачване на борсата и тогава пак ще се появят чуждите инвеститори. В момента взаимните фондове са под половин милиард лева, но миналата година за малко да достигнат 1 милиард. Когато бяха към 1 милиард, 2-3% от спестяванията на населението, от брутния вътрешен продукт бяха насочени към такива инвестиции. В Щатите е 40%, в Европа е 20%. Тоест, ние имаме възможност да увеличим този 1 милиард (тогава) 10 пъти в рамките на 10 години. Част от тези неща ще се случат като поскъпнат активите на борсата. Друга част – като влизат директно пари.

Ако човек всеки месец, вместо да заделя пари на спестовен влог, вкарва по 100 лева на борсата, той ще си е купил и на най-скъпото, ще си е купил и на най-евтиното. И след 20 години ще установи, че това му е много повече от парите, които са му заделени за пенсия и много повече от стойността на активите, които си е събирал в банка. Но трябва да се мисли наистина дългосрочно – от 3 до 5 години. Тогава пазарът ще тръгне – когато се стабилизират нещата и когато към него се насочат пари от вътрешни инвеститори. Но според мен тогава чуждестранните инвеститори, които сега напускат нашия пазар (и които знаеха миналата година, че пазарът ни е скъп), много трудно ще се върнат.

Защо?

– Защото чуждестранните портфейлни инвеститори (които инвестират само на борсата, а не притежават 80% от някоя българска компания примерно) влязоха масово през 2003-2005 година. Тогава за техните фондове беше лесно. Нямахме български взаимни фондове. Пенсионните фондове малко инвестираха във фондовата борса, защото имаха ограничения. Почти нямаше спекуланти, които вече правят много активна търговия и са много важна част от нашия пазар (да не кажа най-важната).

Снимки: авторката

Може ли със сигурност да се каже, че ако сега купиш много акции, след 5-6 години …

– …след 5-6 години ще бъде повече – да. Бих го казал, защото няма да си спомням какво съм казал преди 5 години. Това в рамките на шегата. Акциите паднаха наистина с 50-70%. Акции, които са били на 17-18 лева, сега струват по 5 лева. Това е наистина много сериозен спад. Ако човек сега си ги купи по 5 лева – ами да, ще изкара 3 пъти повече пари от това, което е вложил, когато тази акция се върне на цената от миналата година. Ако й дадем време, тази акция ще отрази фундамента от растящите компании, защото разликата с октомври сега и октомври миналата година е, че част от акциите, които паднаха, са направили 10-20% растеж на приходите си.

Печалбите им или отразяват това, или са малко по-слаби, в зависимост от конюнктурата, защото имаше сезонни отклонения от нормите. Сега ще видим отчетите за третото тримесечие. Аз не очаквам някакви чудеса, но не очаквам и провали. Четвъртото тримесечие миналата година беше хубаво, защото се постараха да направят една добра година. Мисля, че фирмите и сега биха могли да го направят.

Ще има някакви проблеми в определени сектори – химическата промишленост, промишленото производство, което е нормално при глобална криза, но в същото време ще паднат цените на ресурсите им. И ще се окаже, че на тези, които преработват метални суровини и правят метални изделия ще им е двойно по-евтино да си купуват металите.

Така и не разбрах добре ли да се инвестира на борсата в момента?

– В момента има много подценени акции. Най-важното е да се знае какъв е рискът и какво е възнаграждението от този риск (т.нар. risk reward ratio). Ако гледаме, че пазарът може да падне с нови 20-30%, а възвращаемостта, която може да се очаква в следващите 3 до 5 години по консервативен метод, е акциите да се върнат на цени от миналата година по това време, значи може да се изкарат от 3 до 5 пъти повече пари средно от акция. 20-30% загуба срещу утрояване или 4-5 пъти повече печалба наистина е много добро съотношение. Така че, ако човек е склонен да преглътне 20-30%, купува и се сеща за тези акции след 3 години. Естествено, трябва да знае какво купува. Продължавам да твърдя, че тази криза ще накара средния български инвеститор да разсъждава и да се образова много повече, отколкото беше свикнал.

По време на ръста на борсата всеки е финансов гений. Спомням си миналата година едно мнение във форум, което много ме разсмя, а после ме ужаси. Някой беше писал – аз на баба ми да й сложа една система за търговия, и тя ще изкара 30% на година. Е, вече се доказа, че не е точно така. Пазарът се движи. Той или е надценен, или е подценен. Няма да отиде на някакво ниво, за което да кажем – да, той се развива, както очакваме. Ние, анализаторите, добре си предвиждаме нещата – примерно, пазарът ще се качи с 15%. Но той се качва с 35%. Пазарът ще падне с 15%. Той пада с 35%. Това винаги се получава. Очакванията и движенията са в пъти по-силни.

Може ли да се каже, че на българската борса инвеститорите са по-емоционални и истерични, отколкото по света?

– Тези, които имат дългогодишен опит, познават нещата по-добре. Но истерично би могло да се каже и за тях. Честно да си призная, вече започва да ми идва в повече. Виждам 6% надолу всеки ден, всеки ден, всеки ден – това е наистина сърцераздирателно.

Въпреки че има и добри страни. Преди 1 година ми беше почти невъзможно да кажа с ентусиазъм: „Ето, това е акция за покупка“, а сега вече има 20-30 акции, в които си струва да се вкарат пари и да се изкарат пари от тях. Ние се опитваме да разглеждаме нещата като възможност, а не като проклятие. Човек, ако разглежда нещата като проклятие и хаби нерви, най-вероятно е да психяса. Това е разликата навсякъде по света между емоционалния инвеститор и този, който се пита как да спечели от това, което се случва.

Има възможности. Например, да се направи промяна в портфейла. Защото през тази година някои компании показаха, че по съвсем случаен начин са поскъпнали. Други показаха, че въпреки случващото се на борсите и в глобалната икономика, правят бизнес. Имат активи и визия за нещата. Това са акциите, които трябва да се купуват. След като всичко е паднало със 70%, дали ще продадеш една, която е паднала със 70%, за да купиш друга, която също е паднала със 70%, важното е да се купи акцията, която отговаря на всеки инвеститор.

Има хора, които чак сега разбират какъв е рискът да се инвестира в по-малка компания без голяма ликвидност, с конюнктурен и зависим от един пазар бизнес, на която мениджмънтът и собствеността не са идеалния случай. Да, тези са по-рискови инвестиции. По-добре да се търси баланс, за да може човек да спи спокойно. Да погледне на портфейла си и да каже: „Ех, моята акция пак е паднала, но нищо. Другия месец, ако имам пари, ще си купя пак, защото знам, че бизнесът се развива добре, ще оцелее от кризата и след години ще спечеля“.

А не да види някоя акция, че е паднала, да прочете в новините „Компанията не може да работи“ и да отиде на нула. Това се случи в САЩ за пореден път. Скандалите, които бяха през 2002-2003 година с „Енрон“ и други подобни компании, се повториха в банковата система и то с много по-страшна сила. Никой не е застрахован от емоции, от паника и т. н., но трябва да се види как от паниката на другите може да се изкарат пари.

Значи борсата е хазарт само за неинформираните, така ли?

– За този, който е решил да търгува за един ден. И по този начин може да се изкарат пари, но когато борсата върви нагоре. А в момента тя се движи само надолу. Каквото и да купиш, след няколко дни или седмица-две, вече е на загуба. Има инвеститори, които купуват и продават след 2-3 часа или обратното – имат акции, продават ги и чакат след 1-2 часа да ги купят малко по-евтино. При тези динамични движения на нашия пазар това е възможност и някои го правят, но тук вече има известна доза хазартност. Когато „шумът“ в движението на една акция на дневна база е много голям, факторът късмет преобладава пред понятия като анализ и дисциплина.

Как се прави успешна прогноза за развитието на капиталовите пазари?

– Трудно е, да не кажа невъзможно, да се предвиди във всеки един момент какво ще се случи на пазара. Той е в непрекъсната динамика. Американската борса се движи с по 7-8-10% на ден. Това е пазар, който правеше 7-8-10% на година. А ги прави в понеделник, прави ги в сряда и човек се пита какво се случва? Аз все си мислех, че ние като нисколиквиден пазар с 500 акции, цената на които си отива, където си иска, се движим по-динамично, но се оказа, че ние имаме по-слаби движения от американската борса през последните 2 седмици. Тук тези дни се представяме нелошо.

Спряхме да падаме вертикално, появи се интерес към компании, появиха се пакети, има обеми. При резки движения на пазара участват основно индивидуални играчи – спекуланти и т. н., и някой фонд, но по-предпазливо. Той ще предпочете да купи като се стабилизират борсите по света, като се нормализира кредитният пазар (което мисля, че ще стане първото тримесечие на 2009 година) и се отпуснат пари в системата.

Началото на 2009 година не е ли много скоро?

– Не мисля, защото сега започват да падат междубанковите лихви в Европа и САЩ, следователно тук ще се върнат на някакви по-нормални нива до към 3 месеца. Ще свалят лихвите, ще се налеят пари в системата и нещата много ще се стабилизират. В Щатите ще спрат да правят по 10% обороти и така. За Америка 10% означава 1 трилион долара загуба на пазарна капитализация. Загубите в световен мащаб на 9 октомври от всички пазари по света бяха достигнали 26 трилиона долара. Това е половината от брутния вътрешен продукт на целия свят.

Това наистина звучи страшно. Споменавана ли е тази цифра?

– Крият я. Много е страшно, защото това са пари по сметките на индивидуални инвеститори, на холдинги, на банки…

Трябва ли държавата да подкрепя капиталовия пазар в такива критични моменти?

– Не съм привърженик на това държавата да подкрепи капиталовия пазар. Същото е като държавата да каже един ден: „А? Пазарът се качи много. Стига толкова. Затваряме търговията и ви спираме. Тази акция повече от 10 лева не може да струва!“ Защо сега трябва да каже държавата: „По-малко от 5 лева не може да струва?“ Въвеждат се мерки, които да стабилизират паниката, както в САЩ и Великобритания бяха обявили прекратяване на късите продажби, но те тихомълком се върнаха. Това, че пазарът е в неравновесие, не пречи на някого да го разбира. Ужасът за един е възможност за други. За съжаление е така. Най-големите печалби се правят на гърба на най-паникьосаните. Щом Уорън Бъфет дава 5 милиарда долара за акции на „Голдмън Сакс“, или е готов да загуби 5 милиарда долара свои и на акционерите си пари, или има за какво.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.