Да оцелееш в Студентски град

Мизерия, хлебарки и чалга дебнат бъдещите висшисти, избрали да живеят на общежитие

Любовно послание, изписано върху стена на общежитие. Снимки: Нели Томова

Стотици плакати рекламират поп-фолк звезди и клубове, предлагащи евтини питиета. Сиви панелки с изронена мазилка се редуват с новостроящи се кооперации, лъскави заведения и заложни къщи. От балконите се носят прочувствени поп-фолк парчета. Под тях са паркирани автомобили с регистрационни номера от всички части на страната. Мястото, където възпитаниците на родните университети трупат академични знания и житейски опит, прилича повече на треторазреден черноморски курорт, отколкото на университетско градче.

Официално наименованието му е Студентски град “Христо Ботев” и се води за квартал на София. Още от първата секунда обаче ти става ясно, че това не е обикновен квартал. Този пъзел от 61 студентски блока с общежития, заедно с десетките дискотеки, безбройните кафенета и новите строежи дават съвсем бегла представа за това какво наистина се случва в градчето. На пръв поглед изглежда, че „цветът на нацията” е дошъл тук заради купона, а академичният живот сериозно изостава в сравнение с нощния. Дали наистина е така?

Зорница и Кирил са за втора година студенти в София. Зорница учи икономика на търговията в УНСС, а Кирил компютърни системи и технологии в Техническия университет. И двамата са от Велико Търново. Предпочели са София, защото има по-голяма реализация след дипломирането. И двамата са си представяли живота в Студентски град по-различен – купони, развлечения, учене само през сесиите. Убеждават се, че за повечето студенти е точно така, но не и за тях. Те не си падат по дискотеки и чалга.

Техният сблъсък с реалността започва от самото им пристигане в Студентски град. Повечето общежития тук са сиви и мръсни, олющените стени на коридорите са издраскани с нецензурни фрази и еротични рисунки. Един от любимите мотиви в студентското творчество е мъжкият полов орган – рисуват го навсякъде, допълнен от най-разнообразни послания.Студентите живеят в стаи по двама или по трима и плащат минимален наем – около 20-30 лева на месец, който компенсира лошите условия.

В стаите в Студентски град няма много място, затова най-различни предмети се трупат един върху друг.Снимки: Нели Томова

„Като влязох в стаята, исках да заплача, спомня си Зорница. Беше ужасно – имаше големи дупки в балатума, подът хлътнал, банята беше в плачевно състояние. Обаче все пак е евтино и топло, а и през зимата това е най-важно.” С малко усилия и желание, стаята на Зорница придобива приличен вид. В момента е подредена и чиста – истинска рядкост за студентските общежития. Кирил обяснява, че в началото и неговата стаята приличала на бардак. “Сменихме само тапетите и то инициативата беше на съквартиранта. Взехме някакви на промоция. Всичко заедно с лепилото излезе 16-18 лева. Според мен няма смисъл да се сменят някакви основни неща. Някои искаха матраци да си купят. На един приятел му правят проблем, защото му изчезна пружината на леглото. Купил си матрак и изнесъл пред вратата всичко. Казал на чистачката да ги прибере и тя прибрала плоскостите и дюшека. Ама оставила пружината и някой я е взел. Сега домакинката му прави проблем.”

Някои от блоковете в Студентски град са ремонтирани и поне на външен вид изглеждат по-добре. “Скоро влизах в ремонтирания 23-ти блок. Не са сменяни тръби и инсталация, но всичко друго – настилки, тапети, лампи всичко е сменено, разказва Зори. Но пак си е плачевно. Първо банята въобще не е съобразена с размерите на нормален човек. Мивката е много ниско. Постоянно избиват някакви тръби. Едни приятели се бяха наводнили така. Събуждат се през нощта и си топват краката във водата. Някаква тръба избила, понеже те са много стари и трябва да се сменят.” Кирил пък разказва следното: “Аз имам приятели, които живеят в 12-ти блок на Техническия. Влизаш вътре – паркетът скърца, шкафчетата се разглобяват, падат вратичките… такива работи. Ужасно е.”

Кирил разказва за студентските неволи в стаята на Зорница. Снимки: Нели Томова

Условията за живот често се доближават до тези в „Сървайвър”. Водата е дефицитна стока, особено топлата. Най-често я спират вечер, когато всички се прибират и искат да се изкъпят. Зори се радва, че си има микровълнова печка, защото хем яде топла храна, хем, като няма топла вода, си топли. Такива уреди в общежитията много се ценят. Дори неин приятел за рождения й ден й е пожелал да има хубав котлон!

Има хлебарки. Те се приспособяват по-бързо от хората и може би затова са и повече от тях. Зори ги чувства като домашни любимци. И не се грижи за тях – те сами го правят. “Оставям си един чипс в шкафчето, бях го загънала. Прибирам се, почвам да го ям и гледам вътре хлебарка”, разказва тя.

Като цяло животът в Студентски град те учи на дисциплина и оцеляване. Спасяваш се както можеш. Ядеш както прецениш, че ти позволява финансовото състояние. Парите са постоянен дефицит при студентите. Кирил казва, че ходи на стол в този на МГУ, защото му е близо и е евтино. Когато не ходи там предпочита “Четворката”. В стола на МГУ имало и храна, с която ти сам си правиш менюто и пак ти излиза евтино. “Един колега си беше взел пилешка пържола, 2 кюфтета, гарнитура варени картофи, зеле и домати и питка хляб за 2 лева.” (повече за студентските столове виж тук). Да не говорим, че ако някой има печка в стаята и се разготви, всички отиват да му висят на вратата, молейки като кучета уж за рецептата. Тук трябва да се спомене, че и кулинарията също се развива добре. Няма брак при храната – всичко се изяжда до последната трошичка. Развихря се и творчество – останали бисквити се комбинират с кайма, чипс с кетчуп, хляб с плодове – каквото има и каквото е останало.

Въпросът с прането на дрехите е голяма мъка за студентите. Прането и простирането в стаите е трудна задача, затова из целия Студентски град има обществени перални. Зори казва, че си носи дрехите на пералня със сушилня. “Излиза ми 5 лева – 5,50. Разправяли са ми как се перат дрехи в общежитията. Слагаш си дрехите в един леген, накисваш ги с прах за пране за 1 час. После слагаш легена под душа, пускаш топлата вода максимално силно и излизаш. След 2 часа се връщаш и прането е готово.”

Нормален сън в общежитията също няма. В много от случаите той е колективен. Мит е, че в една стая спят по 2-ма или 3-ма души. Всички се гушкат заедно, особено в студените зимни нощи или след бурни купони. Всеки в общежитието може да почувства колективния дух във въздуха – стига само да се заслуша. Всички скандали се чуват прекрасно през стените. Когато един слуша някаква музика, всички я слушат. Да се учи е невъзможно, Зорница е опитвала: “Много се чува музиката и не можеш да спиш. А като трябваше да уча по стопанска история излизах на стълбището, сядах на прозореца и си четях, защото съседите ми много пускаха чалга и не можех да уча.” Ако излезеш в коридора, става истинска какофония от музикални стилове от различните стаи.

В общежитието всеки може да влезе свободно, стига да не го засече домакинът или домакинката на блока. “Принципно нашата домакинка е много строга и всичко контролира, разказва Зорница. Като влезеш и веднага: какви сте вие, къде отивате… Тя познава всички, които живеят в блока. Има и механизъм с магнитни карти… ама той не работи.” Кирил също изказва мнение относно системата с магнитните карти. “Миналата година картата си я взех ноември и съм я ползвал точно веднъж.”

Зорница говори по телефона в антрето на стаята си. Снимки: Нели Томова
Зорница говори по телефона в антрето на стаята си. Снимки: Нели Томова
Зорница говори по телефона в антрето на стаята си. Снимки: Нели ТомоваЕдно от Дори и прясно боядисаните общежития за нула време се покриват с надписи и графити. Снимки: Нели ТомоваВ Студентски град има разлепени тонове плакати, рекламиращи чалга-партита и евтин алкохол. Снимки: Нели ТомоваКлошар рови в кофите край един от блоковете в Студентски град. Паркираните коли са с регистрации от всички краища на страната. Снимки: Нели ТомоваРисунки в коридора на блок в Студентски град. Снимки: Нели ТомоваСтая в общежитие, украсена с плакат от билборд на водка Спирка, погледната от разбита и пълна с боклуци будка. Снимки: Нели ТомоваВдъхновението е осенило някой студент в коридора на общежитието. Снимки: Нели ТомоваКирил разказва за студентските неволи в стаята на Зорница. Снимки: Нели ТомоваСтудентите имат на разположения всякакви забавления, включително казина. Снимки: Нели ТомоваБлок в Студентски град. Снимки: Нели ТомоваЛюбовно послание, изписано върху стена на общежитие. Снимки: Нели ТомоваАвтобус 280 извозва студентите до центъра на София. Снимки: Нели ТомоваВ стаите в Студентски град няма много място, затова най-различни предмети се трупат един върху друг.Снимки: Нели ТомоваОсвен заведения, в Студентски град има и доста заложни къщи. Снимки: Нели ТомоваНадпис на врата на стая в общежитие. Снимки: Нели ТомоваЗаведение примамва студентите с алкохол на половин цена. Снимки: Нели ТомоваОколо контейнерите обикновено има обръч от боклуци, защото отпадъците често се изхвърлят директно през прозореца. Снимки: Нели ТомоваМръсотията край кофите за боклук не впечатлява никого. Снимки: Нели Томова

Студентски град никога не спи. Като в Лас Вегас, само че тук е доста по-мизерничко и типично българско. Светлини, подпийнали хора по улиците, крясъци, натискащи се двойки по тъмните ъгълчета – това са все стандартни картини от нощния живот. От повечето дискотеки дъни чалга, особено петък и събота. Тогава като че ли цяла София се е събрала в града на студентите, и се кълчи под звуците на поп-фолка. Всички знаят текстовете, а тези, които не ги знаят, бързо ги научават. Кирил и Зорница не ходят по дискотеки. “Замъкнаха ме едни колежки на дискотека – “Авеню”, втори етаж. Чалга! Чалгата не беше проблем. Проблем бяха хората там. Селяни от класа. Даже влязоха едни цигани с едни барабанчета и почнаха да ни свирят, а ние трябваше сигурно да играем кючек. При което имаше един друг мазен дебел циганин, който остави 2 лева на барабанчето, за да ни свири точно на нас. И аз оттогава викам “Не!”, повече на дискотека няма да ходя. Ама ходих в “Плаза” и много ми хареса – обстановка, всичко.” Кирил харесва друг вид места: “Предпочитам някъде да си седна и да си пия пиенето, да няма толкова много хора. В парка, по стаите, по домашному. Има няколко хубави места из Студентски, които стават и за метъли – “Делфинчето”, “Строежа”…”

Но със или без тях двамата, дискотеките и кръчмите са пълни винаги и това е в разрез с широко разпространения израз за “бедните студенти”. С колко пари изкарват на месец студентите е плаваща величина. Кирил обобщава разходите така: “40 лева за стаята, 15 лева Интернет, за храна средно по 5 лева на ден, което е малко, реално погледнато, но ако ходиш на стол е добре. Иначе от магазина нищо не можеш да си купиш за 5 лева.”

Лекции. Звучи много тъпо. Всеки като чуе лекция и си представя чичко на почтена възраст, пелтечещ монотонно някакви неща. И понеже никой не задължава студентите да ходят на лекции, те не си правят много много труда да ги посещават. Както казва Кирил: “Влиза лекторката, чете нещо. Пуска почивка, връщаме се, пак чете същото и изобщо не се усеща. Но на упражнения се ходи редовно.” И Зори ходи редовно, защото иначе няма заверки. А ако няма заверки, няма преминаване нагоре. Но като не се ходи на лекции, къде тогава? Ами в кафенетата – всички, които не смятат занятията за нещо, което може да ги заинтригува, отиват на кафе. Кафета в Студентски град дал Бог! Може би единственото нещо там, което е повече от кафенетата, това са хлебарките в общежитията.

Кафета има буквално навсякъде. И са препълнени със студенти, които пушат цигари и обсъждат наболелите житейски проблеми като коя боя за коса да изберем, коя мадама да свалим тази вечер, коя точно прилепната секси блузка да си облечем и колко можем да изпием, преди да започнем да връщаме поръчката. Разпространена практика е по цял ден да се плющят карти – сварка и белот. И не само в кафетата – това е нормално занимание и по университетите.

Едно от „култовите“ кафенета в Студентски град – „Миленката“, е пълно по всяко време на деня. Снимки: Нели Томова

На по чаша кафе се раждат и най-новите модни тенденции. Всъщност Студентски град диктува модата на младите българи. Зори смята новата мода за ужасна. Тя казва, че “каквото дават по “Планета” го гледаме по улиците. Както се обличат чалгаджийките – това е модата! А момчетата… с едни розови блузки, с едни розови ризки, лилави… ужас!” След като се роди там, модата се разпространява зашеметяващо бързо из цялата страна по обективни причини. И така освен Лас Вегас, Студентски град може да се нарече и Милано.

Ако излезем от общежитието и времето е хубаво – всичко е наред. Който има желание, може да се разтъпче в парка на Студентски град. Той е голям и хубав, ако изключим гладните и злобни кучета. Там е и единственият параклис в района – малък, схлупен, рядко посещаван. Може би студентите от УНСС се молят там преди изпит, след което пресичат улицата и отиват да се борят с преподавателите. В парка тревата никога не се гази – само се пуши. А и не само там. Без трева не минава нито едно студентско парти.

Ако времето е лошо и вали, в Студентски град става страшно. Кал навсякъде. Има и много дупки по улиците. Не се знае точно през коя година за последно са пренареждани плочките по тротоарите в по-голямата част на Студентски град, и това предпоставя качествено омазване с кал и мръсна вода. Но студентите са свикнали да им е кално до ушите и не се впечатляват особено. Както и не се притесняват строителите, които са навсякъде и пръскат допълнително мръсотия.

Студентите не се притесняват и от тоновете боклук. До всяко общежитие има големи контейнери за смет, но дори да заемаха цялата улица, те пак остават някак си незабелязани. Това се познава по обръча от боклуци около самите кофи. Рядкост са тези, около които боклуци няма. “То в цяла София е така, казва Зорница. Тук даже един контейнер от тия за разделното събиране, беше изгорен и беше натикан в един друг и само едни колелца стърчаха ей така нагоре.” Някои дори си мятат отпадъците направо от прозореца на стаята. Ако не улучат – голям праз, нали всички там цапат. И на никой не му пука дали е мръсно или не – нали не си е вкъщи – може да си позволи всичко. Още повече, че има кой да попочисти. Кучетата са много и се размножават като зайци. Ходят по кофите и хапват каквото намерят. Или по студентите, за да захапят някой и друг крайник.

Няма студент, който да живее тук и да каже с чиста съвест, че му харесва. Харесват липсата на контрол и родители, но в никакъв случай самото място. Всички го мразят, но не могат без него.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.