Грузия не се плаши от войната, ще пребори и финансовата криза

в. Вашингтон таймс

Шефът на държавната канцелария на Грузия Каха Бендукидзе. Той твърди, че служителите в централните банки не са в състояние да предсказват развитието на пазара, тъй като не знаят откъде идва финансовата криза. Снимка: Новая газета

Въпреки че преди два месеца беше нападната от страна, 30 пъти по-голяма от нея, Грузия изглежда се справя с международната финансова криза далеч по-добре от САЩ и други големи държави. Въпросът е: защо?

Отговорът е прост: грузинските лидери не са така арогантни, че да се мислят за по-знаещи от пазарите, и следователно разчитат на пазара да реши повечето им проблеми.

Грузия е бедна страна, но през последните четири години е сред държавите с най-висок икономически прираст в света – между 9 и 12 процента годишно. От последното ми посещение в Грузия минаха девет години и през това време са настъпили забележителни промени. Новият икономически университет в Грузия неотдавна беше домакин на среща на Европейската ресурсна банка (обединение на предимно европейски организации за икономическа политика) и именно това ме доведе отново тук.

Откакто се разпадна Съветският съюз, грузинците преживяват бурен период на реформи и развитие, а преди четири години избраха може би най-силно ориентираното към свободния пазар правителство в света. Президентът, министър-председателят и шефът на държавната канцелария са все хора, верни на принципите на свободния пазар, изучавали са трудовете на Ф. А. Хайек и Милтън Фридман и се учат от успехите на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън.

Мнозина, в това число бивши високопоставени руски служители, твърдят, че нахлуването на Москва в Грузия е било отчасти мотивирано от желание да се накаже това издигнало се „парвеню“, което навремето е било част от старата империя. Докато Русия се отдалечаваше от демокрацията, Грузия ставаше по-демократична. Русия предприе ренационализация и засилва регулацията, а Грузия започна масова приватизация и дерегулация.

Радикалното реформиране на грузинската икономика по модела на свободния пазар до голяма степен е вдъхновявано и движено от мъж-планина на име Каха Бендукидзе, когото имах удоволствието да срещна за първи път преди няколко години в Русия. Каха, както обикновено го наричат, оглавява държавната канцелария и е много умен и мъдър човек.

Коментирайки международната финансова криза той правилно отбеляза, че докато правителствата продължават да разчитат на централните банки и на значителна регулация на финансовия сектор, а не на свободното банкиране, „периодични финансови кризи ще продължат да тормозят човечеството“. Подобно на Хайек и Фридман, според него е нереалистично да се приема, че служителите в централните банки знаят повече и са в състояние да предсказват развитието на пазара и че финансовите регулатори могат да предотвратят следващата криза, тъй като те едва ли могат да предвидят откъде идва тя.

Грузия е в процес на основна данъчна реформа, намаляване на ставката и минаване към плосък данък, включително премахване на почти всички данъци върху капитала, които са сърцевина на икономиката. Грузинците активно намаляват държавния сектор, като се освобождават от неефективните програми и от тези, с които частният сектор може да се справи по-добре.

Част от успешните им усилия за справяне до голяма степен с ширещата се корупция включваше намаляване на държавните служители с 50 процента, увеличаване на заплатите на останалите от тях и възприемането на политика на нулева толерантност към корупцията.

Усилията им за дерегулация се състояха отчасти в намаляване на изискваните лицензи от 950 на 144. Сега е възможно цялата работа по обработване на документите и получаване на разрешително за започване на нов бизнес да се свърши за един ден. Днес вписването на промяна в имотното състояние отнема два часа, вместо предишните 30 дни.

Някога Грузия имаше проблем с контрабандата, но новото ръководство премахна почти всички мита и други пречки пред търговията, а заедно с това и печалбите от контрабандата и свързаната с нея корупция.

След инвазията правителството не наложи контрол върху цените, нито други форми на преразпределение на ресурсите. В резултат на това нямаше продължителен скок на цените, а свободният пазар бързо попълни всякакъв недостиг, причинен от войната. Ако ръководството на централната банка превиши планираната инфлация, уволнението му е сигурно.

Министър-председателят Ладо Гургенидзе е получил образование в Обединеното кралство, където е прекарал доста време и несъмнено е бил повлиян от г-жа Тачър. Попитах го дали се притеснява, че натискът за разширяване на държавния контрол заради нахлуването може да подкопае реформите в Грузия (историята показва, че при кризи – например войни или финансова нестабилност – почти винаги държавният сектор се разраства за сметка на частната икономика, дори и кризата да е предизвикана от държавата).

Министър-председателят отговори, че грузинците не се отказват от своите реформи, включително от намаляването на държавния сектор, и са наясно, че всяко връщане назад би било много вредно.

Грузия наистина има проблеми, в това число големия брой бежанци в резултат на войната. Но за разлика от Вашингтон и правителствата от ЕС, грузинските лидери не потърсиха решение на своята криза с нова „програма за деня“. Вместо това те казаха на хората, че правителството ще остане настрана и няма да се бърка и че те самите ще трябва да намерят начини за решаване на новите проблеми. Повечето от тях се справят доста добре и популярността на правителството е все така висока.

Това е послание към политическите лидери на Америка и на Европа, но според мен повечето от тях няма да го осмислят.

–––––––
* Ричард У. Ран е изследовател в института „Кейто“ и председател на Института за глобален икономически растеж.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.