СофияПловдивВарнаБургасРусе

Администрация по български – абсурдна пиеса в 3 сцени

Снимка: Уебшотс

Напоследък България я наричат Абсурдистан. При сблъсък с държавната администрация често се чува репликата: „Добре дошли в Абсурдистан!“
Сирил Паркинсон отдавна е очертал основните правила, по които действа бюрокрацията, но тук чиновниците са направили доста, за да обогатят натрупания в това отношение опит. Ето три характерни примера за абсурдната пиеса, в която ни вкарва администрацията по български.

Сцена първа
Гражданинът X тръгва за Испания на гурбет, но няма пари. Решава да продаде старата наследствена селска къща, за да си купи билет. За целта, първо трябва да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Нужна му е молба – декларация, заверена от техническия и правен отдел на общината и от Областната управа, че имотът не е държавна собственост. Още в Областната управа му смразяват кръвта, като му казват: “Ела след тридесет дни! Трябва да се направят справки дали някога имотът не е бил държавна собственост.” “Какво значение има чий е бил някога? Нали е важно да се види, че не е така?!“, моли се човекът. След като молбите не помагат, няколко банкноти разменят собствениците си и заветният печат е сложен.

Тича господин X  в общината, където вади нови банкноти, за да станат тридесетте дни седем. Получава бележка, че на осмия ден може да си получи документа. Отива на регистрацията и служителката, която дъвче дъвка и играе карти на компютъра, му казва с прозявка: “Преписката я няма!” “Как така я няма, възмущава се гражданинът. Нали си платих! Нали тук пише крайния срок?“ “Ами, казах, че я няма, господине! Туй, дето е написано, го е отбелязал компютърът“, свива тлъстите си рамене служителката на народа и отново забива поглед в монитора. Следва нов сондаж при техник, в правен отдел, при секретар на кмета и навсякъде – раздяла с нови банкноти. Когато документът е изготвен, гражданинът X е потънал в заеми, а половината бащина къщица е изядена на зелено.

Сцена втора
Гражданинът Y решава да си възстанови имот, който му се полага по реституцията. Води битки девет години, поради нежеланието на общинската администрация да му съдейства, като издаде скица на имота, за да може той да се снабди с нотариален акт. По тази причина, Общинската комисия за земеделие и гори (в началото на битката, само Общинска земеделска комисия) отказва да приключи процедурата по възстановяване на имота. Следва съдебно дело. Общинската управа пренебрегва и нареждането на съда в отказа си да издаде скица и съдията е принуден да реши проблема с назначаване на експерт, който да изработи скицата. Y печели делото и  комисията му възстановява имота. Е, и? Отново се връща на изходна позиция. Общината продължава да не дава скица, въпреки поредицата от молби и внесени такси.

Някъде на десетата година, човекът обезумява и завежда дело пред Административен съд за издаване на скицата. “Не можем, защото собственикът е друг!” – гордо заявява пред съда юристът на Общинската управа и вади нотариален акт. Слисаният и нещастен Y вижда, че предприятие, което не е собственик, но е получило скицата без проблем е продало неговия собствен имот – на общината. Гражданинът завежда нов иск за собственост, та да обезсили този нотариален акт. Колко време ще се бори? Сигурно до края на дните си. А също и децата, и внуците му.

Сцена трета
Нещастният гражданин Z иска да води дело, за да докаже собствеността си върху имот, който се ползва и владее от друг човек, снабдил се по неведоми пътища с нотариален акт. За целта му трябва данъчна оценка на имота. Да, ама не ! Човекът, заграбил имота му, иначе е добър данъкоплатец, открил е партида на свое име и си плаща данъците най-редовно. Друг човек не може да получи удостоверение от Данъчната служба. Отчаяният Z обяснява положението на служителите и че документът му трябва за пред съда. “Не може!”, свива рамене служителката.
Отива в съда и обяснява положението и там. “Не можете да заведете делото без данъчна оценка”, отговарят му в деловодството.
Чиновниците в една отслабнала държава се държат като паразити. Колкото по-бедна е тя, колкото повече кризи се проявяват, толкова по-голям е броят на паразитите, толкова по-слаб става шансът държавата да заработи.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.