Росбалт: САЩ „зарибяват“ Украйна с военни кораби

Агенция Росбалт

Военни кораби отбелязват 225-ата годишнина от основаването на руския черноморски флот в украинското пристанище Севастопол. Снимка: Ройтерс

Новината, че Украйна може да получи военни кораби от САЩ, разпространена тези дни от украинското Министерство на отбраната, обиколи вече медиите в постсъветското пространство. Украинските чиновници обаче премълчават подробностите за подготвяното споразумение с Вашингтон, а то заплашва най-малкото да вгорчи живота на руския Черноморски флот, базиран в Крим.

Военният министър на Украйна Юрий Ехануров до ден-днешен отказва да информира журналистите какви кораби се надява да получи от САЩ. Като мотив изтъква, че преговорите още продължават. При все това Анатолий Ноговицин от руския Генерален щаб вече заяви, че Москва внимателно ще следи какви бойни единици ще се влеят в украинските военноморски сили. Украински чиновници уверяват, че Русия няма поводи за безпокойство във връзка с преговорите между Киев и САЩ. „Тук няма нищо свръхестествено. Това е световна практика“, казва Виталий Немилостивий, заместник-министър на промишлената политика. И наистина, още след Втората световна война американците започнаха да раздават на съюзниците си остарели военни кораби. На свой ред, при съкращаването на флота по време на Никита Хрушчов, Съветският съюз също предостави някои бойни единици на държави от социалистическия лагер.

Ако обаче разгледаме неотдавнашните „подаръци“, пратени от американците, ще видим една любопитна картина. В началото на 2000 година например Грузия получи от САЩ два малки патрулни кораба и два патрулно-спомагателни катера. През 2002 година ракетният стражеви кораб „Уодсуърт“ и хеликоптери от Америка бяха дадени на Полша. През 2003-та САЩ подариха на Азербайджан граничен кораб и военни катери за охрана на Каспийско море. Както личи, САЩ въоръжават ГУАМ (Грузия, Украйна , Азербайджан и Молдова) и Полша, която следи развитието на това обединение.

По време на скорошния конфликт в Кавказ американците бяха принудени да изпратят в Черно море своя корабна групировка, нищо че наблизо беше разположен силният флот на Турция, членка на НАТО. В последно време обаче отношенията между Анкара и Вашингтон доста поотслабнаха. По-точно след нахлуването на САЩ в Ирак, когато иракските кюрди получиха почти пълна независимост, а това изостри и проблема с турския Кюрдистан.

Пречка за постоянното присъствие на американците в Черно море е действащата в момента Конвенция от Монтрьо, която забранява военни кораби на държави от други региони да прекарват в акваторията повече от 3 седмици. Не е изключено, след войната в Кавказ, САЩ да са взели решение да действат „с чужди ръце“ и да са избрали за противовес на Русия Украйна – докато траеха бойните действия в Грузия нейният президент Виктор Юшченко се показа като сигурен съюзник на американците.

Ще припомним, че в разгара на конфликта за Южна Осетия украинското външно министерство, контролирано от президента, дори официално заплаши да не допусне връщането на корабите от руския Черноморски флот в Севастопол. Наистина, после тези планове бяха отхвърлени, не на последно място заради плачевното състояние на украинските военноморски сили. По данни на киевския Център за проучване на армията, конверсията и разоръжаването, в момента страната не разполага с нито един напълно годен боен кораб.

Тези дни обаче се разбра, че Юшченко е решил в най-скоро време коренно да промени положението. По думите на бившия министър на отбраната Олександър Кузмук, независимо от световната икономическа криза, в проектобюджета на Украйна за 2009 година са включени разходи за покупка на три корвети и две подводници от страни членки на НАТО. След като е възможно страната да получи и кораби от САЩ, Киев май сериозно се надява да стане „нов регионален лидер“ в рамките на ГУАМ. Освен това, подсилвайки собствения си флот, Юшченко може да се сдобие с нов коз, когато настоява за изтеглянето на руския Черноморски флот от Севастопол през 2017 година (когато изтича договорът за аренда на базата). Нека припомним един от аргументите в полза на пребиваването му в Крим – изтъква се, че този флот брани и морските граници на Украйна, а военноморските сили на страната не биха се справили с това без чужда помощ.

Както предоставянето на американски военни кораби, така и покупката на бойни единици от страни членки на НАТО ще се отразят негативно на военнопромишленото сътрудничество между Украйна и Русия. „Руската федерация естествено ще реагира отрицателно. Два кораба и две подводници – това не са всичките въоръжени сили, това е само една хилядна част от тях. А всичко останало е свързано с Русия“, припомня Кузмук.

Военният експерт от Севастопол Аркадий Чикин пък изтъква, че преориентирането на украинските военноморски сили към кораби от натовски държави ще означава удар върху украинския военнопромишлен комплекс. „Това ще унищожи корабостроителната промишленост на самата Украйна, нейния военнопромишлен комплекс. С предоставянето на тези кораби САЩ ще „зарибят“ Украйна в своя полза. За Украйна ще е неизгодно да строи собствени кораби, а това е твърде сериозен удар върху независимостта на страната. Сега строим военни кораби в Николаев, Керч, Приморский (край Феодосийския залив) и Херсон. Защо да строим свои кораби, щом вече са пристигнали по-евтини?“, посочва Чикин.

Впрочем цялата тази история с предоставянето на американски военни кораби на Украйна крие и риска от далеч по-негативен сценарий. Ако той бъде осъществен, за Русия вече няма да има смисъл да остава в Севастопол. Влиятелният киевски всекидневник „2000“ смята, че щом пристигнат в Крим, американските кораби формално ще вдигнат украинското знаме, но ще си останат с екипажите от военноморския флот на САЩ. Така американците ще заобиколят Конвенцията от Монтрьо и ще се укрепят в Севастопол, още преди руският флот да се изтегли оттам. „Историята помни подобни прецеденти. В началото на Първата световна война например Германия фиктивно продаде на Турция най-добрия за времето си линеен крайцер „Гьобен“, който получи ново име – „Султан Селим“, но остана с германския си екипаж. Турция се включи в онази война тъкмо с атаката на „Гьобен“ срещу Севастопол“, припомня изданието.

В заключение ми се иска да отбележа, че тези дни една руска държавна агенция съзря в плановете на САЩ да предоставят военни кораби на Украйна само предизборен пиар на един от кандидатите за президентския пост. Виждаме обаче как под ръководството на САЩ Украйна година след година се отдръпва от Русия. Така че ни остават твърде малко поводи за оптимизъм.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.