Не обвинявайте капитализма, виновни са алчността и страхът

в. Вашингтон пост

Светофар на Уолстрийт свети в жълто. Снимка: Ройтерс

На фона на хаоса от последните дни, когато федералното правителство предприема мащабни мерки за стабилизиране на финансовите пазари, преустройвайки в движение икономическата система на САЩ, настъпва почти всеобщо съгласие, че тази криза е резултат от нежеланието на правителството да постави под контрол необузданата алчност на Уолстрийт. Мнозина икономисти и пазарни участници, които преди ненавиждаха намесата на правителството, са съгласни, че трябва да се създаде по-строга регулаторна рамка, която да ограничава разрушителните сили на капитализма. За политическата левица, която отдавна подкрепя нуждата от подобни ограничения, тази криза е шанса на живота й.

В тези изводи отсъства централната роля, която правителството играеше за създаването на кризата. Наистина, много лидери от Уолстрийт постъпиха безотговорно и е редно да си платят. Но те играеха погрешните карти, които им бяха раздадени от правителствените политики. Лидерите ни неразумно насърчаваха покупките на жилища, обезкуражаваха спестяванията и безразсъдно окуражаваха тегленето и отпускането на заеми – всичко това, взето накуп, подкопа пазарите ни.

Така както цените на свободния пазар се определят от предлагането и търсенето, финансовите пазари и тези на недвижими имоти се управляват от противоположните сили на алчността и страха. Всеки иска да печели пари, но и всеки се страхува да не изгуби това, което има. Въпреки че малцина са склонни да отдадат желанието си за успех на алчността, трябва да се признае, че това е реалността. Алчността е основният мотив за поемането на рискове и за усърдната работа, което е от съществено значение за една жизнена икономика.

През последните тридесетина години обаче правителството изважда от уравнението необходимата противотежест на страха. Политиките, приети от Федералния резерв, Федералната администрация за жилищния пазар (ФАЖП), „Фани Мей“ и „Фреди Мак“ (които винаги са били държавни структури под прикритие) и други, създадоха предимства за покупко-продажбата на жилища и премахнаха ограниченията върху отпускането и тегленето на заеми. В резултат балонът на кредитите и недвижимите имоти се надуваше все повече, докато не се стигна до момента, в който това вече не можеше да продължава.

Сред тези предимства, плод на истинска своенравност, се открояват освобождаването на лихвените проценти по ипотечните заеми от данъчно облагане и изваждането на капиталовите приходи от недвижими имоти от облагаемия доход. Тези политики създават неестествено търсене на пазара за жилища и (освободен от данък) стимул за спекулации с недвижими имоти.

Подобно на това, ФАЖП, „Фани“ и „Фреди“ бяха създадени, за да насърчат отпускането на кредити, като позволят на първичните заемодатели да прехвърлят своя дългосрочен риск към правителството. Ако тази скрита гаранция не съществуваше, заемодателите може би щяха да бъдат доста по-умерени при одобряването на заемополучателите и при определянето на условията по лихвите, и щяха да изискват представяне на документи за доходите и за големите кешови плащания. Пазарните сили щяха да държат настрана неправоспособните купувачи и да направят така, че повишаването на цените на жилищата да не превишава ръста на доходите на домакинствата. Лихвените проценти допринесоха най-много за бума на жилищния пазар. След „дотком“ кризата и забавянето, последвало нападенията от 11 септември 2001 година, Федералният резерв предприе необичайни мерки, за да предотврати задълбочаването на леката рецесия. Като намали лихвите на 1 процент и като ги задържа под процента на инфлацията в продължение на години, правителството обезкуражи спестяванията и на практика безплатно раздаде пари.

Изкуствено ниските лихви подтикнаха пазара към въвеждане на ипотеки с плаващ лихвен процент и дадоха начало на промоционалната лихва, при което надценените жилища започнаха да изглеждат достъпни. Самият Алън Грийнспан активно насърчаваше купувачите на жилища да се възползват от тези привидни изгоди.

Валутната политика предизвика покачване на цените на жилищата и същевременно предостави на купувачите средства, с които да плащат повече. Евтините пари дадоха начало на събпрайм-ипотеките, последвани от вълна на секюритизация, което направи тези заеми да изглеждат безопасни в очите на инвеститорите.

Дори и сега, когато пазарните сили изпускат балона на кредитите, правителството се намесва, за да го надуе отново. Най-напред министерството на финансите предложи план за 700 милиарда долара за изкупуване на ипотечните активи, които никой от частния сектор не би купил. Сега тя рекапитализира банките, като отпуска 250 милиарда долара, гарантирайки междубанковите заеми и напълно обезпечавайки безлихвените сметки. Хората, които стоят зад тази политика, твърдят, че ако тези стъпки не бъдат направени, банките няма да могат да отпускат заеми. Но може би при наличието на добиващото смайващи размери бреме на нашия дълг решението не е в увеличаване на заемите. Това ни казва свободният пазар. Само че правителството не може да очаква решения, които изискват да се жертват клиентите.

Реалният кредит може да бъде осигурен единствено чрез спестявания, така че изкуствените мерки за стимулиране на отпускането на заеми само ще предизвикат инфлация. Като отказва да позволи на пазарните сили да обуздават свръхспестяването, да ликвидират лошите инвестиции, да попълват намалелите спестявания, да финасират капиталовите инвестиции и да подпомагат преминаването на работна ръка от обслужващия към производствения сектор, правителството се противи на лекарството, а в същото време влошава болестта.

САЩ достигнаха своето икономическо превъзходство, опирайки се на пазарните сили. До този момент изострената от правителствените политики икономическа криза предоставя удобен случай за увеличаване на намесата на правителството, което ще доведе до по-големи катастрофи. Омотаването на страната в плетеница от социалистически идеали ще ни отреди съдба на второразрядна икономическа сила.

––––––––

*Питър Шиф е бивш икономически съветник в президентската кампания на Рон Пол, в момента е президент на „Юро пасифик кепитъл“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.