Евелин Бинзак – пеша от Швейцария до Южния полюс

Евелин Бинзак по пътя от дома си в Бернер Оберланд към Южния полюс. Снимка: личен сайт

Евелин Бинзак е швейцарска планинарка, която обича да ходи сама, дори когато става дума за разстояние от 25 000 км. При това бързината не е силната й страна. За пътешествието на алпинистката от родния й Бернер Оберланд към Южния полюс разказва в. „Нойе цюрхер цайтунг“.

В началото на 1956 година Швейцарската фондация за алпийски изследвания изпраща една група от катерачи и учени в Хималаите. Целта е да се изкачат Еверест и Лхотце, най-високият от непокорените до този момент върхове в света. Покорени са и двата. Експедицията продължава точно една година – с влак от Берн до Генуа, след това с кораб през Суецкия канал до Мумбай и отново с влак през индийския субконтинент. Походът към базовия лагер започва още преди непалската граница. А преди седем години Евелин Бинзак получава възможността да се обогати с опита на някои от участниците в тогавашната експедиция.

Повратният момент

През 2001 година Бинзак става първата швейцарка, покорила Еверест. Но едва личната среща с пионерите от 1956 година й помага наистина да разбере какво означава истинска среща с природата – поне така твърди 41-годишната алпинистка. Моментът се оказва повратен. Бинзак си поставя за цел невероятно изпитание: да стигне с велосипеда си от входната си врата в Инерткирхен в Бернер Оберланд до Португалия, а след това през американския континент – от Юта в САЩ до Магелановия проток в южната част на Чили. След това, вече пеша, трябва да мине от антарктическия полуостров до Южния полюс. Тази експедиция завършва успешно, въпреки че предизвикателството, продължило 14 месеца, тръгва по път, различен от предвидения. Бинзак достига Южния полюс на 28 декември 2007 година, но не сама, а в група от още четири души, които се присъединяват към нея преди излитането й от Пунта Арена в Чили.

Бинзак има диплома за планински водач и е работила като пилот на хеликоптер. Всъщност тя признава, че карането на колело изобщо не й допада. “Да се движиш по направен от човешка ръка път означава, че си избрал ясно предначертана линия.” Друго са трудните изкачвания в планината. “Планината винаги е по-силна,” обяснява Бинзак смирено. Така ти остава да избереш най-добрия път – т.е. най-сигурния. Но винаги има различни възможности. Възможности, които липсват на алпинистката докато работи като планински водач. Ангажирана с групата, тя винаги трябва да се съобразява с възможностите на туристите, с темпото им и с издръжливостта им.

Рисковете на самотното пътуване

Швейцарката по пътя към Южния полюс. Снимка: личен сайт
Швейцарката по пътя към Южния полюс. Снимка: личен сайт
Швейцарката по пътя към Южния полюс. Снимка: личен сайтПалатков лагер на Евелин и четиримата й спътници. Снимка: личен сайт Евелин Бинзак. Снимка:личен сайтИзкачване на ледени скали по трасето от дома й до полюса. Снимка: личен сайтПалатков лагер близо до Южния полюс. Снимка: личен сайтПътуването до Южния полюс - изпълнено с красота и опасности. Снимка: личен сайтПътуването от Швейцария до Южния полюс продължило 484 дни. Снимка: личен сайтСнимка: личен сайтСнимка: личен сайт Снимка: личен сайтСнимка: личен сайтСнимка: личен сайтКолелото на Евелин тежало 18,5 килограма, багажът й - 40 кг. Снимка: личен сайт Снимка: личен сайтСнимка: личен сайт

Според собствените й твърдения Бинзак е интровертен човек, който обаче знае какво иска. Затова и самотата не е най-голямото предизвикателство през 484-те дни, през които е на път до най-южната точка на света. Необичайният проект принуждава алпинистката да се справя с предизвикателни ситуации, които поставят на изпитание не само психиката й, но и физиката й. В Мексико й се налага да разбере, че пътуващата сама жена трябва постоянно да е нащрек. Атаките от страна на мъжете са всекидневие. В Гватемала и Хондурас за известно време се придвижва с полицейска охрана. В Патагония е нападната. Но тя тръгва по следите на крадците и успява да си върне откраднатите чанти, в които са парите, кредитните карти и паспорта й. Най-лошото заболяване, което спохожда Бинзак, е хранителното отравяне, заради което се налага да прекара в болница една седмица.

За близо 25 000 километровото трасе тя се осланя основно на солидния си велосипед, изработен по поръчка от конструктор на велосипеди. Ремонтите по пътя са нещо нормално. По два пъти сменя спирачките, жилата и гумите, а един път слага и нова верига. Колелото тежи 18,5 килограма, към които трябва да се прибавят 40 кг багаж.

Твърда вяра

Далечните хоризонти по пътя и преживяванията с най-различна интензивност компенсират трудностите. На една снимка свежестта на пътуването може да се усети най-силно: след една пролетна нощ в Патагония колелото и чантите на алпинистката са покрити с огромни кристали. По това време “кралският етап” все още предстои: преход от над 1180 километра до полюса, който Бинзак и четиримата й спътници трябва да направят за 47 дни. “Антарктика е не само много чист континент, той донася на хората невероятна вътрешна чистота”, казва Бинзак. Всеки ден те изминават 10-часово трасе. Почти винаги вървят направо през сняг и лед, при минус 20 градуса, които заради вятъра се усещат като минус 40. Болките и умората са нещо неизменно и трябва да се преодоляват само с положително мислене и твърда вяра. Затова алпинистката твърди, че “това, за което на медитиращите са им необходими години, в Антарктика се случва за няколко дни – това е единствената възможност“.

За пътуването на Евелин Бинзак до Южния полюс е създадено 90-минутно мултимедийно шоу. Негов спонсор е фирмата „Баумелер райзен“ в Люцерн. През декември 2009 и януари 2010 тя организира пътешествия по стъпките на Евелин Бинзак до Патагония и до Антарктика.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.