Обама и баба му – PR или любов?

Джейн Фиърнли-Уитингстол

Барак Обама с баба си и дядо си по майчина линия. Стенли и Мадлин Дънам се грижили за Обама от раждането му докато не отишъл в колеж. Снимка: Ройтерс

Кандидат-президентът на демократите прекъсна предизборната си кампания две седмици преди изборите, за да посети болната си баба на Хаваите. 85-годишната Мадлин Дънам, помогнала да отглеждането на Обама, е в тежко здравословно състояние и сенаторът не се поколеба да отмени две свои предизборни прояви в щатите Уисконсин и Айова, за да отиде при нея. Защо кандидат-президентът се реши да прояви любовта към баба си и дали това е ПР-ход анализира Джейн Фиърнли-Уитинстол, авторка на британския в. Таймс.

Не беше изненадващо, че Барак Обама отдели от скъпоценното време на решаващите финални дни от президентската си кампания, за да посети баба си, която нарича “Тут” (от Туту, както на Хаваите се казват бабите и дядовците). Колко от нас биха постъпили по същия начин? И особено за баба си, която е направила толкова много, колкото Мадлин

Дънам за своя внук. Тя и съпругът й помогнали в отглеждането на Обама на Хаваите от раждането му докато не станало време да отиде в колеж. На конгреса на демократите той изрази благодарността си така: “Тя вложи всичко, което имаше, в мен.” Майката на Обама почина през 1995 година, затова през последните 13 години баба му беше единствената майчински любяща фигура в живота му. Сега тя е на 85 години и не се чувства добре. И не е чудно, че той заряза всичко, за да бъде с нея.

Обама на практика призна специалната връзка между бабите и техните внуци – двустранната безусловна любов, която започва от раждането и продължава, особено за щастливците, до зрялост. Дядовците, също като бабите, също се привързват към наследниците си, но силата на специалната връзка между решителната жена-глава на семейството и внуците й изглежда неповторима. За това като че ли има три причини. Първо, бабите изпитват удоволствие да отглеждат деца заради вродения си инстинкт за това дълго, след като собствените им деца вече нямат нужда от него. Второ, внуците им осигуряват така желания втори шанс – шанс да поправят нещата, които е нямало как да не сбъркат при първия опит. Чувала съм не една жена да казва за собствената си майка: “Като майка наистина не разбираше много неща, но е фантастична баба.”

Третата съществена причина за специалната връзка между баби и внуци е мъдростта, която идва само с годините. Гледайки на живота от перспективата на опита, те са освободени от страха, типичен за родителите, и децата, усещайки това, се доверяват много по-лесно на бабите си. Те, на свой ред, са способни да ги успокоят, когато отидат при тях с проблемите си, независимо дали става дума за побой на игрището, роднински свади или просто “мама е направо ужасна”.

Връзката е най-силна когато бабите са свързани с отглеждането на внуците си, както бабата на Обама. Бертранд Ръсел, който също бил отгледан от баба си и чиито родители починали когато бил на четири години, написа: “Баба ми беше най-важната личност за мен през цялото ми детство… Когато пораснах започнах да разбирам колко много е повлияла за формирането на погледа ми към живота”. А съвсем не му предстояха президентски избори.

Бабите и дядовците чувстват силно и инстинктивно желание да предадат на новото поколение традиционните ценности. Обама написа, че баба му го научила на неща като “отговорност и самоувереност. Да обичам родината си. Да работя много без да си търся оправдания. Да се отнасям към съседите си така, както искам те да се отнасят към мен.”

А какво става с новото поколение баби и дядовци? Могат ли те да прекарват достатъчно време с внуците си, за да имат върху тях истинско влияние? В края на краищата всички сме по-млади и в по-добра форма от бабите и дядовците от по-старите поколения, а много от нас продължават да работят дори когато станат на 70. А онези, които се пенсионират, след като са работили години наред, могат да пътуват, да минат първо ниво, да нарисуват картините или да напишат романа, за които никога не са имали време. Или просто да почиват. Изглежда обаче, че от нас имат нужда както никога досега. Вярно, че бабите играят матриархалната роля откакто свят светува, но по-рано те имаха по-ограничени възможности да упражняват силата си – те не бяха нужни у дома. От 70-те години обаче броят на бабите и дядовците, които редовно се грижат за внучетата си скочи от 33 на 82 процента, а почти половината от всички деца под 12 години живеят при бабите и дядовците си поне веднъж в месеца.

Родителите на нашите внуци обикновено работят на пълен работен ден и имат нужда от нас както никога по-рано. И изглежда, че ще им помагаме: в момента има 52 000 пенсионера повече отколкото деца под 16 години (според данните на Националния статистически институт за 2008 година), а продължителността на живота порасна дотолкова, че броят на столетниците се увеличи девет пъти в сравнение с миналия век. Т.е. съществува надеждата, че напредъкът на медицината ще помогне много хора, навлезли в осемдесетата си годишнина, ако не столетниците, да бъдат в добра физическа форма.

Това означава, че бабите и дядовците са на линия. Дали имат желание да участват обаче е друг въпрос. Личното ми непредставително изследване на връстниците ми казва “да, да, да”. Комуникацията между поколенията е много по-лесна, отколкото беше във времето на моето детство, когато се казваше: “децата трябва да бъдат гледани, а не слушани”. И колкото по-често виждаме внуците си, толкова повече ще ги опознаем и толкова по-близка и ценна ще е връзката, която ще се развие между нас. Ако изиграем картите си правилно (може да се разбира и буквално – Мадлин Дънам е била запален играч на бридж) може да отгледаме един малък министър-председател. Но не разчитайте на това. Бабата на Бертранд Ръсел го възпитавала точно за това, а получила в замяна един от най-великите философи на Великобритания.

Амбициозната баба може и да осъществи мечтата си да промени политическото или академичното бъдеще на малкия си любимец, но отношението й няма да й спечели обичта на дъщеря и или на зет й. Накрая тя и нейната противоположност – преданата и обсебваща баба – може да се окажат в надпревара за титлата “баба от ада”. Повечето от днешните баби знаят как да нарушават златното правило “не се намесвай”, но малко от тях са склонни да манипулират преднамерено или несъзнателно. Тези, които се опитват да налагат собствените си идеи може да предизвикат сериозни търкания, които се отразяват на децата и причиняват чувство за нещастие. Онези, които се опитват да отклонят привързаността на внуците си от родители им към самите себе си, със сигурност са вредни.

Така че, баби, внимавайте! Обуздайте ентусиазма си и се уверете, че любовта към внуците ви не е проява на ревност, а всеобхващащ празник.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.