Есенното море от книги

Няма нищо по-хубаво от това, да живееш с ритъма на сезоните. Намирам за особена привилегия факта че съм израснала в страна с четири годишни времена, всяко със своите ветрове, небета, аромати на природата и собствена неповторима мелодия. Като онези музикални картини на Вивалди, които свирукаме наизуст.

В Париж климатът е особен и като че ли има само две годишни времена: в очакване на лятото и след лятото. Близостта до Нормандското крайбрежие на Атлантическия океан (само някакви си 150-200 км) осигурява на френската столица висока влажност, две трети от годината лошо време и броени слънчеви и топли дни.

Та есента тук е почти условно климатично понятие. Случвало се е да започне след Богородица (15 август), когато лятото сякаш се отрязва като с нож. Все едно че никога не е имало. Най-неприятното са непоносимо късите дни от края на октомври до края на февруари. Но това е богат на събития сезон и сериозно място в него е отредено на новата литературна година.

Както повечето българи от моето поколение, имам създадени отдавна литературни навици, дисциплина на четене, изградени вкусове, които обаче истински се разколебават от количеството публикувани тук литературни произведения (676 тази година). За доста французи да изберат автор от подобна джунгла, в повечето случаи с ласкава положителна критика (за да си осигурят продажба), е не само финансово непосилно, но и истинско интелектуално изпитание.

И при това в държава, където от 1981 година книгопечатането е подчинено на Закона за единната продажна цена, определяна от всеки издател, която разпространителите имат право да намалят само с 5%. Сега проблем на този закон е големият брой неизкупени и обречени на годишното унищожение книги във Франция: около 100 милиона днес…

Новото устройство на „Sony“ за електронни книги. Снимка: сонистайл.ком

Но, така или иначе, дилемата си остава: дали да отидеш на кино за 9-10 евро билетчето или да си купиш от някоя будка за преса най-евтиното издание на книга от колекцията „Джобен формат“ (Livre de Poche) на същата цена. Да не ме разберете погрешно – това далеч не значи, че това издание е символ на гарова литература за бърза консумация. Просто истинския джобен формат роман, родил се през 50-те години на миналия век, е практичен и като цена, и като размери. Публикуваните от големите издателства романи се продават от 15 евро нагоре.

Е, една от референциите за качествено четиво си остават многобройните годишни награди: „Гонкур“ (Goncourt), „Медиси“ (Médicis), „Рьонодо“ (Renaudot), „Фемина“ (Fémina) и т.н. Престижната литературна награда на създадената през 1900 година френска Академия „Гонкур“ е с 10-членно жури, като всеки член се избира пожизнено на базата на доказани литературни постижения. Когато някой от журито напусне този свят, другите се събират, всеки предлага кандидатура и новоизбраният член наследява неговите прибори за хранене, като името му се добавя (гравира) върху дръжките. Точно така. Защото от 1914 година и досега журито се събира всеки първи вторник от месеца на обяд в един и същ ресторант – „Друан“ (Drouant), и обсъжда литературни новини и автори. Самите академици не получават нито заплата за тази благородна дейност, нито каквото и да било външно финансиране, а годишният лауреат получава символичен чек на стойност… 10 евро.

Тазгодишната селекция дава шанс в борбата за приз на куп млади, дръзки автори, колкото ярки таланти, толкова и спорни като личности. Всъщност селекциите са 3 една след друга, тази година в първата избраниците бяха 15, на втората отпаднаха няколко и сега са 9, третата ще се обяви в началото на ноември, току преди обявяването на лауреата.

В четвъртък, 9 октомври 2008, обвиняваната често в елитарност шведска фондация „Алфред Нобел“ обяви лауреата на фондацията за литература, 68-годишният френския писател Жан-Мари Гюстав Льо Клезио: 14-и френски автор, получил Нобелова награда за литература (ако смятаме Жан-Пол Сартър, който през 1964 година я отказва), избран от читателите през 1994 година за най-големия жив писател на френски език, 45 години писане, 50 книги, неуморен пътешественик. Висшата награда провокира невиждани продажби дори на вече публикуваните му романи, дотук 410 000 екземпляра общо от всички негови книги. За разлика от символичните 10 евро на Академия „Гонкур“, Нобеловата награда ще възнагради блестящата фразеология на „Припев на глада“ (Ritournelle de la faim) на Льо Клезио с 1 милион евро…

Неволен свидетел съм на срамните разпри, огорчения и разриви между видни творци на съвременната българска литература, поредно съсипани и пожертвани в „демократичните“ години на България. Вместо да се съюзят, обединят, за да запазим богатството на езика си и опазим чисти достойнство, традиции и горди стойности на един малък народ.

Така. Тъжна, но в крак с времето ни конкуренция на удоволствието да прелистваш в ръцете си книга, е поредната лудост на интелигентните технологии: електронната книга. Японският гигант „Sony“ вече предлага във Франция своя атрактивен продукт ново поколение: e-book „Reader“. Плосък предмет от 260 грама, който ти позволява да носиш в джоба си цяла библиотека: 160 книги в цифров вариант (около 75 000 страници), и да обърнеш 6 800 страници преди да се наложи да заредиш повторно батерията. На цена все пак 300 евро.

Нечувано лишение за хора, свикнали да прелистват и избират книги с часове, в захлас, потънали в религиозната пречистваща тишина на която и да е книжарница по света… И да съпреживяват магическото единение творец/читател. Тепърва, този засега срамежлив бум на електронната книга ще решава проблеми за авторско право и интелектуална собственост. Това далеч не обезкуражава реномирани френски издателства като „Ашет“ (Hachette) с вече набрани електронно 2 000 книги.

И докато Академия „Гонкур“ мъдрува своя лауреат, следващия път можем да отидем на есенните базари за вино, че идат празници.

Писмо отПисмо от Париж
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.