15 държави теглят цяла Европа. Докога?

в. Фигаро

Френският президент Никола Саркози ще сдаде поста председател на ЕС на 1 януари на чешкия си колега Вацлав Клаус. Снимка: Ройтерс

От 1 януари догодина за шест месеца председателството на ЕС поема Чехия. Не бихме искали да обидим Бохемия с констатацията, че отговорните политици в Прага са сред най-евроскептично настроените европейци. Чехите не ползват еврото като парична единица и с малки изключения тези далечни наследници на „Мителеуропа“ от времето на германската империя клонят повече към Вашингтон, отколкото към Брюксел. Накратко, краят на френското председателство ще подчертае вакуума в Европа сред връхлетялата ни финансова и икономическата вихрушка.

Единствено прилагането на Амстердамския договор, който предвижда избирането на президент на Европа с мандат от две години и половина, ще позволи да излезем от нелепата ситуация със шестмесечното ротационно председателство. Всеки обаче знае, че след ирландското „не“ на Лисабонския договор и след като много други страни протакат ратифицирането му, приемането на силно и трайно европейско председателство се отлага за „кукуво лято“.

Присъствието на 27 държави на европейската маса прави функционирането на съюза безкрайно сложно. Петнадесет от европейските страни, сред които шестте учредителки, а също Испания, Финландия, Ирландия и няколко други, вече имат обща парична единица и единна централна банка – част от атрибутите, необходими за създаването на икономически сплотена цялост. Драмата на еврогрупата – блока на петнадесетте, е, че няма структурно присъствие. Само финансовите министри се срещат редовно под председателството на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Това е хубаво, но не е достатъчно.

Едно от големите достойнства на настоящия председател на ЕС Никола Саркози е, че преди месец активизира еврогрупата и направи така, че на срещата на върха в Париж да се приеме план за подпомагане на банките и финансовата система, одобрен след това от 27-те страни членки на ЕС. Предложената от френския президент идея за редовни съвещания на държавните и правителствени ръководители от петнайсетте от еврогрупата е съблазнителна. В края на краищата, тези петнадесет страни членки – въпреки различията си и без да са по-европейци от останалите – имат обща парична единица и банка. През последните седмици те доказаха, че могат да бъдат двигател на съвместните действия в евросъюза.

Възниква прост въпрос: кой ще поеме инициативата да свиква тези срещи на върха? Френският държавен глава би се заел на драго сърце. Напоследък той доказа, че умее да съчетава постоянство, способност да убеждава и усет за компромис. Вероятно би било добре дошло френският президент да се постарае да затопли отношенията между Париж и Берлин с оглед постигането на голямата цел. Именно в такива ситуации френско-германският дует дава тласък на европейския впряг. Остава Ангела Меркел да осъзнае, че онова, което е в интерес на обединената еврогрупа, е в интерес и на Германия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.