Москва започва ревизия на армията

ДПА

Руският президент Дмитрий Медведев и министърът на отбраната Анатолий Серюдков поздравяват военни на Деня на победата в Москва. Снимка: Ройтерс

Руската армия, запазила непроменена организацията си от 1945 година, е изправена пред ревизия. Кратката й война с Грузия това лято показа на лидерите, че страната има нужда от по-мобилни сили, които не действат според сценариите от Студената война.

Разработването на реформите беше започнало преди войната с Грузия, но гледката на съветски танкове, блокирали след навлизането в Южна Осетия през август, и случаите, при които офицери бяха принудени да използват сателитните телефони на журналистите, за да се свържат с командването, хвърлиха позорно петно върху победата на Русия. Кампанията изложи на показ не само остарялото оръжие на армията, слабото разузнаване и липсата на точни ракети, но също и нуждата от по-дълбоки структурни промени в контекста на съвременните конфликти и заплахите от бунтовнически сили.

Руските висши военни са наистина склонни да приемат, че тези слабости са налице. Но според военните специалисти манията за секретност възпрепятства основния тласък на реформите и може да ги подкопае. Срещата за обсъждане на реформата в армията се проведе при закрити врата миналата седмица и беше последвана от предпазливо разкриване на някои подробности от руския министър на отбраната Анатолий Сердюков – бивш данъчен експерт, който няма нищо общо с военната сфера, а беше издигнат на този пост от бившия президент и настоящ министър-председател Владимир Путин. Участието на армията в осъществяването на предложените реформи обаче не е голямо. Без това обсъждане или консултиране с военните има все по-голяма вероятност за съпротива от страна на генералите, които се очаква да загубят работата си. Това дава сериозен повод и за критики от страна на специалистите.

На първо място сред тези критики е неяснотата кой е врагът, срещу когото руската армия се готви да се изправи. Мащабните военни учения през миналия месец, наречени „Стабилност 2008“, показаха готовността на Русия за пълна мобилизация, която изглежда беше насочена към отблъскване на оглавявано от САЩ нападение на силите на НАТО срещу южната руска граница с Грузия. В учението, което беше най-голямото от тридесетина години насам, се включиха десетки хиляди войници, бронирана техника, множество военни самолети и плавателни съдове. Кулминацията беше изстрелването на три междуконтинентални балистични ракети, предназначени да носят ядрен заряд. „Учението беше закономерна подготовка за война с Америка, ако войната с Грузия беше прераснала в… размяна на ядрени удари“, заяви московският военен анализатор Павел Фелгенгауер.

Реформите на Сердюков биха изместили фокуса на военните от размяната на ядрени удари във войни на пълно изтребление към нови заплахи като терористични нападения и бунтове. Един краен ход е да се премахнат тромавите щабове на дивизии и корпуси, като се заменят с армейски бригади по западен модел, представляващи самостойни единици в бойна готовност, които са по-подвижни и се разполагат по-бързо.

След края на Студената война руската армия изпадна до стандартите на третия свят. Числеността й намаля от 4 милиона на 1,1 милион, а бюджетът беше съкратен. Армията обаче запази една претоварена командна структура, предназначена да се справи с увеличаването на личния състав, което може да се наложи при всеобща мобилизация. „Армията ни днес прилича на яйце – издута по средата. Имаме повече полковници и подполковници, отколкото младши офицери“, каза Сердюков, цитиран от агенция Интерфакс. Той предложи висшият офицерски състав, който сега съставлява 30 процента от армията, да бъде намален наполовина, а да се увеличи броят на младшите офицери от средния ешелон, които обикновено командват нападенията. А промените би било добре да влязат в сила до 2012 година.

Модернизацията на командната верига на армията обаче означава да се пенсионират много генерали, които ще очакват безплатни жилища и други форми на компенсация – нещо, което трудно може да бъде осигурено. Ако реформите се осъществят, това ще добави военна мощ към политическия натиск, който Москва упражнява върху бившите съветски републики. Това увеличава тревогите на Запада, след като Русия окупира части от Грузия.

След всичко казано дотук най-голямото препятствие пред руското военно възраждане може да се окаже настоящата финансова криза, предизвикваща спадане на цените на петрола, които преди пълнеха руската хазна. Руският президент Дмитрий Медведев обяви през септември, че увеличава разходите за отбрана с 25 процента до 50 милиарда долара през 2009 година и допълнително още 4 милиарда долара годишно до 2012-а. Това допълнително финансиране обаче сега може спокойно да бъде отклонено в посока на финансовия сектор.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.