5 литра на 100 км? Защо производителите лъжат?

Коли в задръстване на магистрала в Германия. Снимка: Ройтерс

Защо данните на производителите на автомобили за разхода на гориво почти никога не съвпадат с действителния разход? Все повече реклами твърдят, че колите харчат по-малко от пет литра на сто километра. За съжаление това си остават голи обещания, а шофьорите години наред се надяват на нов международен стандарт за тестване, който да сложи край на празните приказки. Как и кога ще стане това обяснява сп. „Шпигел“.

Повечето клиенти забелязват, че автомобилът им харчи доста повече, отколкото е указано в проспекта му. Много се ядосват, но малко се оплакват. И не е препоръчително да го правят. Ако разходът на гориво стигне до съда, опира винаги до една и съща процедура: всяка година около 15 собственици на автомобили искат да си изяснят този проблем. И стигат до тестовете на сертифициращата компания „ТЮФ Райнланд“ в Ламбсхайм. Там, в един квартал, в който се смесват жилищни сгради и средноголеми фабрики, по жалбата им се произнася инженер Жири Вейсада, който тества какво излиза от ауспусите на колите им. Машините се свързват със специален динамометър и им се слага тръба за изгорелите газове. Газовете се отвеждат в един вид изкуствен бял дроб от прозрачни пластмасови торби, които висят като закачалки с дрехи в гардероб. След това чувствителната измервателна апаратура отчита не само отровите, които се отделят, но и всички газове, съдържащи въглерод, а съответно и разхода на гориво.

“Измерването е абсолютно прецизно”, казва Вейсада. Но и данните на производителите също би трябвало да са точни. При 90 процента от автомобилите измерените стойности отговарят почти сто процента на заводските характеристики. Само 1-2 коли на година надвишават заявеното с повече от 10 процента, т.е. попадат извън дадения от производителя толеранс.

Дотук като че ли всичко е наред. Значи ли това, че жалващите се са скандалджии, които няма какво друго да правят? “В никакъв случай”, казва специалистът от ТЮФ. “Хората най-често установяват разлика между разхода, който трябва да плащат, и данните на производителя. Те обаче не знаят какво означава “стандартен разход”. А той няма почти нищо общо с действителността.”

Всеки, който иска да продаде кола в Германия, трябва да отчете колко харчи тя. Важащата за цяла Европа Директива 80/1268/EWG постановява как трябва да стане това. А методът се разминава съществено с реалното улично движение, където всички превозни средства харчат значително повече. Т.е. проблемът не е в колата, а в стандарта. Той е прастар. Измерванията на отработените газове и на разхода в ЕС са правят на динамометър по технология, наложена преди десетилетия и продължаваща 20 минути. През 1996 година тя беше леко модифицирана и оттогава се нарича “Нов европейски цикъл на движение”.

Две трети от него симулира движение в градски условия, а останалото – спокойно извънградско пътуване. Скоростта от 120 км в час се достига само за няколко секунди. А ускорението не надвишава границата от един метър на секунда на квадрат – една трета от това, което правят обикновените компактни коли.

От повече от 30 години инж. Хайнц Стивън от „ТЮФ Норд“ се занимава с оценката и разработването на методи за тестване на шума, отделяните газове и разхода на гориво при колите. Според него приетият от ЕС стандарт “някога е бил реалистичен”, но това е било преди десетилетия, когато по улиците са се движили коли с най-много 20 конски сили.

Днес техническите документи описват Smart CDI например като “трилитров автомобил”, въпреки че никой купувач на двуместната кола няма да успee да достигне тази стойност. В

Според производителите Mobil Bugatti Veyron трябва да харчи 24,1 литра на 100 км. При пълна газ и 407 км в час колата гълта по един литър, но на километър. Снимка: Торк рипорт

другия край на спектъра рекордът принадлежи на Mobil Bugatti Veyron с 1001 конски сили и с разход от 24,1 литра на 100 км. Но и тук има значително подценяване. За да се движиш с предвидения от ЕС разход почти не трябва да натискаш педала. При пълна газ и 407 км в час „Бугати“ гълта по един литър, но на километър.

Необходимостта от спешни действия става ясна и чрез примера на САЩ. Благодарение на суровите ограничения на скоростта там се кара значително по-спокойно, но при тестовете – доста по-спортно. А значително по-реалистичното тестване води до това, че официалните данни са доста по-високи.

Тази разлика е срамна за закрилниците на предписанията на Брюксел, които шумно се заявяват и като защитници на климата, протестирайки срещу автомобилната индустрия. Според най-новото решение до четири години трябва да има наказателен данък за всички автомобили, които отделят повече от 120 грама въглероден диоксид на километър, т.е. за онези, които изразходват повече от 5,2 литра бензин на 100 километра.

В действителност обаче тази бариера ще бъде прескочена и от колите, които “гълтат” цял литър отгоре. Комисарите трябва да са наясно с това. Защото още преди две години три независими института от Холандия, Белгия и Гърция анализираха по поръчка на комисията различните мерки, с които може да бъде снижен разходът на гориво на автомобилите. Докладът им съдържа и оценка на Европейския цикъл на движение. Резултатът е, че действителният разход е с около 20 процента по-висок от посочените от производителите граници. Т.е. всички данни за вредата на колите върху климата, които се опират на стандартния за Европа разход на гориво, са занижени с около една пета.

В официалните издания на ЕС този факт все още не е отбелязан. През юни 2007 година, една година след огласяването на доклада, един евродекрет предупреди: “Комисията трябва да провери дали Новият европейски цикъл на движение, който лежи в основата на измерванията на разхода на гориво, не трябва да бъде коригиран.” Но след това не се случи нищо.

Досега автомобилните концерни си живееха чудесно в тази летаргия. В крайна сметка тя им позволяваше да декларират завидни стойности на разхода на гориво на продукцията си. Данните за отработените газове, които се измерват по същия цикъл, също могат лесно да бъдат достигнати, ако по време на теста двигателят не се натоварва.

Автомобилната индустрия обаче започна да разбира все по-добре, че в дългосрочен план това не е здравословно. “Трябва да направим промени, казва Клаус-Петер Шиндлер от „Фолскваген“. И трябва да бъде наложен стандарт, който да е общовалиден”.

В момента върху това работи формирана през юни работна група от представители на производителите от цял свят, както и неутрални експерти като специалиста от ТЮФ Стивън. Неотдавна той присъства на подобна среща на международната мотоциклетна индустрия и работи над автомобилен стандарт по неин образец.

За разлика от производителите на автомобили мотоциклетният бранш вече е установил валидна в целия свят и значително по-строга програма за измерване за разхода на гориво и отработени газове. Определени са три цикъла за малки, средни и тежки машини, а когато се засичат данните, се стига до мощност от 40 киловата. Една международно призната процедура налага подобни високи изисквания и при тестването на камиони.

Пътническите автомобили обаче ще трябва да изчакат подобна промяна. До януари 2010 година работната група ще изяснява възможността да бъде изработен единен стандарт. Чак след това ще започне конструктивната работа. А колко дълго може да продължи подобен “заседателен” маратон видя Стивън при дебатите на специалистите по двутактовите машини: “Преговорите траеха пет години. Накрая беше приета десетата версия.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.