Има ли Куба 20 млрд. барела петрол и какво следва за САЩ?


Работник минава край сонда за петрол в Хавана. Кубинските власти обявиха, че край бреговете на острова има повече от 20 милиарда барела петрол. Снимка: Ройтерс

Преди дни „Куба Петролео“, държавната петролна компания на Куба, заяви, че кубинските петролни находища, разположени в шелфа в Атлантическия океан, могат да съдържат до 20 милиарда барела петрол. Прогнозата беше направена въз основа на проучвания на районите в кубинската икономическа зона, намиращи се в съседство с крайбрежните петролни находища на САЩ и Мексико. Може ли огромното количество „черно злато” да промени отношенията между САЩ и Куба и идва ли край на дългогодишното ембарго срещу Острова на свободата анализира сп. „Тайм“.

В течение на десетилетия единственото обещание, което повечето кубинци виждаха в океана на север от острова си, беше течението, отнасящо ръчно изработените им салове до Флорида. Това се промени преди няколко години, когато геолозите установиха, че под водата край северозападния бряг на Куба лежат между 5 и 10 милиарда барела петрол.

Изведнъж се оказа, че единствената комунистическа страна в полукълбото най-накрая може да сложи край на отчайващата си зависимост от богатите на петрол благодетели като бившия Съветски съюз и Венецуела – и може би дори да вдигне на крака разорената си икономика. Вашингтон също беше разтърсен от новината.Намирането на петрола поднови дебата дали гладните за горива Съединени щати не трябва да разхлабят 46-годишното търговско ембарго над Куба и да позволят на фирми на янките да участват в добива, който ще се осъществи на по-малко от сто мили от бреговете на САЩ.Въпреки твърдата линия на администрацията на Буш към Куба, републиканците в Конгреса предложиха законодателството да изключи “големия петрол” от ембаргото. Този шум със сигурност ще се засили, особено ако Барак Обама, който е по-отворен за диалог с Хавана, стане президент.Още повече, че държавната петролна компания на Куба – „Куба Петролео“ обяви, че край бреговете й се крият зашеметяващите количества от над 20 милиарда барела. “Това не е шега”, заяви пред репортери мениджърът по проучванията на „Куба Петролео“ Рафаел Тенрейро.Ако е истина, тези резерви може да превърнат Куба в голям петролен играч в полукълбото (САЩ имат резерви от 29 милиарда барела). И може да разхлаби ембаргото като доведе дори до изгонването на застаряващите братя Кастро – Фидел и настоящия президент Раул.

“Ако там наистина има 20 милиарда барела, това ще промени правилата на играта, каза Джонатан Бенджамин-Алварадо, анализатор по проблемите на Куба в университета в Небраска. Те ще бъдат достатъчно добро извинение за промяна на ембаргото, също както позволихме продажби на селскостопанска продукция и на лекарства преди десет години.”Но може ли да се има доверие на изчисленията на Куба? Скептиците се питат дали 20-те милиарда барела не са просто маневра, за да се запали интересът на инвеститорите в момент, когато падат цените на петрола и крайбрежието става все по-непривлекателно за потенциалните международни партньори. А на страната петролът й трябва. Те добавят, че усилията си заслужават, защото намалелите приходи от петрол може да накарат приятелите като левия президент на Венецуела Уго Чавес да свие помощта за Куба с доставки на по-ниски цени и да ограничи средствата за подобряване на старите рафинерии на острова.

“Според мен данните на Куба не са реални, казва Хорхе Пиньон, специалист по енергетика от университета в Маями и експерт по петролния бизнес на Куба. Мисля, че точно сега те са под натиск да ускорят развитието на собствените си енергийни ресурси.” Бенджамин-Алварадо се съмнява в ползите за страната и нарича изчисленията за 20 милиарда барела “невероятни”. “Вярвам им като специалисти по петрола, а и сеизмичните им изчисления трябва да са верни, казва той. Но докато не видим и други, външни анализи, ще се съмняваме в твърденията им.”

През 2004 година държавната Американска геологична служба оцени залежите край северозападните брегове на Куба (известни като Изключителна икономическа зона) между 5 и 10 млрд. барела. Според Тенрейро анализите на „Куба Петролео“ се базират на подробно сравнение с подобни петролни полета, намиращи се в Мексиканския залив. “Говорим за такива обеми, каза той миналата седмица. Имаме повече данни, отколкото Американска геологична служба.

Но „Куба Петролео“, която е дясната ръка на комунистическото правителство, не предостави повече доказателства. Крис Шенк, координатор на Американската геологична служба на Карибите, провел изследването от 2004 година, е съгласен, че кубинските геолози са “много добри”. “Но, добавя той, бихме искали да видим повече данни.” Шенк обаче отбелязва, че не може да разговаря свободно с кубинците заради ембаргото и заради консервативната информационна политика на острова.

Испанската енергийна компания Repsol-YPF подписа споразумение за съвместно производство с „Куба Петролео“ и ще започне да сондира в Изключителната икономическа зона през следващата година. В консорциума на Repsol влизат и други международни фирми, включително норвежката StatoilHidro и индийската Oil & Natural Gas Corp. Управляваната от държавата венецуелска Petroleos de Venezuela остава по-малък играч, тъй като има по-малък опит в сондирането в дълбоки води. (Китай също се интересува, но досега участва само в сондажите на сушата.) В момента Куба води важни преговори с бразилската Petrobras, която съвсем скоро откри собствени многомилиардни залежи край бреговете на Рио де Жанейро и според анализаторите може да се окаже най-големият партньор в сондирането на Куба.

Засега концесиите обхващат по-малко от една четвърт от 59-те участъка, на които ще се сондира и които Куба се надява да експлоатира в Изключителната икономическа зона, голяма 112 000 кв км. Анализаторите твърдят, че една от причините са обезсърчаващите трудности в инфраструктурата, пред които се изправят всички компании, сондиращи в Куба. Фирмите трябва да инвестират много повече от собствения си капитал, оборудване, технология и ноу-хау от обикновено.

Тазгодишният жесток ураган влоши ситуацията още повече. Затова наскоро канадската компания Sherritt се отказа от договора си. “Кой друг ще има желание да отиде там и да поеме риска, пита Бенджамин-Алварадо. От гледна точка на близостта и технологията, единствените, които наистина са способни да го направят и то както искат кубинците, са американците.”

В момента Куба произвежда около 60 000 барела петрол на ден, а консумира повече от 150 000. (Страната произвежда и природен газ.) Венецуела покрива разликата като доставя на Куба почти 100 000 барела на ден. Специалистът от университета в Маями казва, че още по-сериозен въпрос е да се подобри капацитетът: дори Куба да разполага само с 5 милиарда барела – което може да означава повече от 300 000 барела дневно – тя ще има нужда от инвестициите от Венецуела, за да осъвремени старите рафинерии като построената от Съветския съюз в Сиенфуегос. Но стремително падащите цени означават, че Чавес може да не разполага с толкова средства, които да разпръсква за своите петро-дипломатически проекти. “Също като при разпадането на Съветския съюз, казва Пиньон, подобни неща винаги са били ахилесовата пета на Куба.”

Ако Куба наистина разполага с 20 милиарда барела, със сигурност ще намери по-лесно други заинтересувани инвеститори като например Бразилия. Въпросът е дали САЩ ще искат да се откажат от идеята или няма да предприемат някакви действия. Кърби Джоунс, ръководител на Асоциацията за кубинско-американска търговия и противник на ембаргото, твърди, че работещите по проучванията в „Куба Петролео“ са невероятни специалисти и вярва, че новите данни са точни. “Така за САЩ това се превръща в 400-килограмов партизанин, който чука на всяка врата. С толкова много петрол ще се появи усещането, че САЩ ще трябва да платят цената за продължаващото ембарго. Петролът ще промени икономическата ситуация в Куба драстично и ще направи САЩ още по-незначителни”.

Може би е така, но в краткосрочен план е по-вероятно да принудят САЩ да се заемат със собствените си сондажи. Вицепрезидентът Дик Чейни и други служители от администрацията на Буш гледат на петро-сполуката на Куба като на оправдание за отварянето на повече части от крайбрежието за производство на петрол. Последните проучвания на общественото мнение в крайбрежните американски щати като Флорида подкрепят тази идея, въпреки оплакването на природозащитниците че съоръженията както на САЩ, така и на Куба, ще замърсят Мексиканския залив.

Междувременно защитниците на ембаргото на в Конгреса подготвиха проектозакон, който – освен другите санкции – ще забрани издаването на визи на ръководните кадри на чуждестранните петролни компании, които сондират за петрол в Куба. Причините за инициативата: колкото повече петрол получава Хавана, толкова по-малко стимули ще има да налага демократически реформи. Последното може наистина да се окаже вярно. Но американско-кубинските отношения продължават да съществуват в положение на война. Резултатът е, че и за Вашингтон, и за Хавана 20 милиарда барела петрол може и да не се окажат достатъчен повод за промяна на играта.

По сп. Тайм

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.