Официалният портрет на Тодор Живков, който беше поставян навсякъде из България в продължение на повече от 10 години до 1989 г. Официалните портрети на вожда са променяни само 3 пъти за всичките 33 години на неговото управление.

Преди 19 години, на 10 ноември 1989 г., беше свален от власт човек, който управлява държавата еднолично и непрекъснато 33 години подред. Тази продължителна власт не може да се сравни с нищо в съвременния свят, освен с властта на Ким Ир Сен в Северна Корея (премиер и партиен лидер от 1948-1949 до 1994 г.) и властта на Фидел Кастро в Куба (премиер от 1959, партиен лидер от 1965 до 2006-2008 г.).

Живков се хвали в края на 80-те в едно изказване – “Аз съм доайен сред първите и генерални секретари на компартиите в социалистическите страни в Европа”. И допълва – “Доайен не значи най-стар, а с най-голям стаж.” По това време албанският Енвер Ходжа е вече починал (управлявал от 1945 до 1985 г.) и т. нар. Тато няма конкуренция.

Царуването на Живков надминава това на римските императори, с единствено изключение – първият император Октавиан Август, преди 2000 г., властвал 41 години. В следващите 4 века, дори в най-стабилните периоди на империята, няма нито един, който да е царувал по-дълго от Тодор Живков, чак до император Теодосий Втори в 5 век. Българският комунистически владетел има по-кратък престой на престола от няколко европейски царе от Средновековието. В древността, за 3500-годишен период от историята, по-продължителна власт от него имат само неколцина египетски фараони от първа династия в архаичния период на Египет - около 3000 г. пр. Хр. и после към 11-та династия, около 2100 г. Пр. Хр.

Статуя на Ким Ир Сен, вождът на Северна Корея, който става премиер и партиен лидер през 1948-1949 година и властта му продължава до смъртта му през 1994 г. Снимка: туристически справочник на Северна Корея

У нас никой не е анализирал сериозно как в модерния свят, в Европа, България постигна този феномен на обществен модел.

Приказките за социализъм, комунизъм и демокрация, които занимават българите от 19 години насам, прикриват факта, че в България имаше едноличен режим. Социалистическата система и т. нар. държавно-планова икономика бяха форма. Съдържанието беше диктатура на един човек. Десетилетия на политическа разправа, на отстраняване на всички конкуренти за властта и ограждане с послушни хора, които се подчиняват на вожда. Всичко това прикрито зад идеологеми за развито социалистическо общество, демократичен централизъм и т. н.
За разлика от времето на римските императори политическите конкуренти на Живков, техните деца и роднини не са били убивани (макар че има отделни случаи), а само отстранявани от властта, понякога вкарвани в затвора, изселвани.

Статуя на фараона Хефрен, царувал 25 години (2518 до 2493 г пр. Хр.). Археологически музей в Кайро. Снимка: Иван Бакалов

В настоящата книга* има два любопитни момента, които не са описвани достатъчно до сега. Първият е възцаряването на Живков. Т. нар. Априлски пленум през 1956 г. е организиран като заговор и осъществен като безкръвен преврат – по време на провеждането му са организирани и приведени в готовност военни поделения, части на милицията, а преди това Живков е имал тайни срещи с партийния лидер на СССР Хрушчов и е съгласувал с него завземането на властта.
По същия начин, след цели 33 години, хората, които свалиха Живков, се оказаха заговорници и превратаджии. Подготвят се, сякаш ще правят нещо нередно – режимът изключваше по принцип каквито и да е коментари за смяна на генералния секретар на БКП и държавен глава.
Някои от хората, които го свалиха, са имали предварителни разговори и допитване до партийния елит на СССР, което сега дава основание да се твърди, че свалянето на Живков е преврат, извършен под диктовката на Москва. Всъщност нещата са по-сложни. Но, както казва генерал Добри Джуров - “Всеки претендира да знае Христовата истина за 10 ноември”.

Първият римски император Октавиан Август, царувал 41 години (27 г. пр. Хр. до 14 г.). Снимка: Уикипедия

Вторият малкоизвестен момент, който се описва в тази книга, е как Живков се е борил за власт и след 10 ноември (!). На самия пленум той е бил подведен (по свидетелството на члена на политбюро Йордан Йотов) и е гласувано да си подаде оставката и като генерален секретар на БКП, и като председател на Държавния съвет (пост, равносилен на президент). Йотов твърди, че прочутите кадри, на които Тодор Живков гледа слисан и с отворена уста на 10 ноември, са заснети точно в момента, когато той с изненада научава, че на пленума прокарват решението да си подаде оставката и като държавен глава. (При тоталитарната система тогава всяко действие на правителство и парламент се предхожда от партийни решения). След пленума Живков вика свои приближени хора на разговор и ги кара да уговарят подкрепа за него да си запази поста председател на Държавния съвет. Това става, когато народът вече е излязъл на улицата, възторжен, че е сложен край на едно омразно управление…

Да, сега има носталгия по Живков. Както в Албания някои си харесват абсурдния режим на Енвер Ходжа, покрил цяла страна с бункери и поставил я в пълна изолация от света.
Въпреки примерите за цивилизованост, култура и постижения в този период, оказва се, че в Европа България може да се сравнява само с Албания по форма на режима. Подобни еднолични режими имаше в Румъния и Югославия, но нито Йосип Броз Тито, нито Чаушеско не успяха да властват толкова, колкото Живков.

И точно силната и продължителна власт на Живков има пагубно въздействие върху развитието на страната. Интелигенцията няма друг начин на съществуване, освен колаборационизъм с режима, под една или друга форма. Пречупена е всяка инициатива, всеки опит за инакомислие се потушава. Населението се маргинализира и постоянните днешни констатации, че в България няма гражданско общество, се коренят основно в този едноличен режим, смазвал повече от три десетилетия всеки опит за свобода.

Всеки, който изказваше критично мнение по времето на Живков, беше потенциален враг на партията и народа. Неговите стъпки се докладваха и следяха и ако беше на някакви властови или обществени позиции, веднага беше изтикван в глуха линия. А в 60-те години разправата е била и по-жестока – затвор, изселване, лишаване от работа, пенсия и др.
Липсата на свобода роди и безкрайните вицове от т. нар. категория “Златна решетка” (в книгата са подбрани някои от 60-те, 70-те и 80-те години).

Абсолютната власт на Живков се упражняваше с безпардонна лицемерна формула за социализъм, справедливост, равенство, докато същевременно елитът на неговата власт разполагаше с привилегии и блага, които бяха недостъпни за хората. Живков цинично призна, че не вярвал в социализма и през 1989 г. констатира, че той е едно недоносче. Диктаторът стана първият социалистически милионер от издаването в томове на речи и доклади (виж тук). Партийният елит живееше в представителни жилища, които днес струват милиони, и се снабдяваше със стоки по т. нар. второ направление (внос от Запад), докато българите бяха унижавани от чудовищен дефицит на пазара и ограничавани в правото си да купуват апартаменти, автомобили, лишавани от свобода на пътуване и свобода на личната инициатива. В това отношение България беше по-изостанала от останалите социалистически страни. Икономическият й модел беше сбъркан. Тя изцяло зависеше от суровините на СССР и индустрията й произвеждаше нискоконкурентни и некачествени стоки, които намираха пазар главно там. Затова, когато рухна социалистическата общност, икономиката се оказа в несъстоятелност и настъпи тотална бедност и безработица.

Днес много се говори за добрите страни на тогавашния “социалистически” модел. Но, както казва превратаджията ген. Анев, враг на режима и убеден комунист, “При Живков беше добре не благодарение на него, а въпреки него”.
Еспериментът с т. нар. социалистическо общество, изродило се в диктатура, приключи. Историята така подреди нещата, че имаше дори една и съща нация, разделена от двете страни на Желязната завеса и всеки може да сравни постиженията на Източна и Западна Германия преди обединението – стандарт на живот, икономическо развитие.
Днес прогресът на България зависи от разчистването на 33-годишното наследството от Живков. Включително в мисленето на хората

Вицове за Тодор Живков

Попитали радио Ереван:
- Има ли култ към личността в България?
- Култ има, но личност – няма – отговорило радиото.

***

Българин бяга нелегално в Америка и отива при свой сънародник, който е емигрирал години по-рано. Сварва го в една кантора пред луксозно бюро и … портрет на Тодор Живков на стената зад него.
- А, как е възможно – защо държиш тоя портрет на стената? – пита новодошлият.
- Е, как защо – против носталгията.

***

На специално заседание Св. Синод провъзгласил Тодор Живков за светец на източноправославната църква.
Патриарх Максим връчил в ръцете на Живков златен жезъл с думите:
- Ваше високопреосвещенство, връчваме ви този жезъл защото постигнахте, това, което цялата църква не можа да постигне – напразно се мъчихме години наред да научим православните да постят, а вие с вашата Декемврийска програма на БКП, накарахте целия български народ да пости 6 дни в седмицата…

***

- Знаеш ли го този виц за Тодор Живков, който тича по улица “Оборище” с нож, забит в гърба?
- Не го знам, но добре започва.

***

Владко, синът на Живков трябвало да стане министър. Но на какво?
- Искам да стана министър на океаните – казал Владко на баща си.
- Невъзможно – вдигнал рамене Живков – Нали знаеш, че нямаме океани.
- А-а, невъзможно – казал Владко – И култура нямаме, ама кака стана председател на Комитета за култура.

***

Живков перифразирал старата българска поговорка: “От пръдня боя не става”. На поредния конгрес издигнал лозунга:
“С една пръдня по-малко – две бои повече!”

***

- Какво е България?
- Малка държава, дадена под аренда на семейство Живкови по 35-то постановление на Министерския съвет.

***

Владко Живков, застанал пред рулетка в Монте Карло, перифразира думите на Левски:
- Ако спечеля, печеля за себе си. Ако загубя – губи цял народ.

***

1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват:
- Хванете го, убийте го!
Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика:
- И сина му, и сина му!

————

* Из подготвената за печат документална книга на издателство “Милениум” - “Превратаджии” от Иван Бакалов, която ще излезе за 10 ноември т. г. Книгата съдържа интервюта и разкази на някои участници в отстраняването на Живков от властта като ген. Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, организаторът на военен преврат срещу Живков през 60-те години ген. Цвятко Анев, т. нар. врачански атентатор и др.

x Изпрати на приятел: Твоето име: Твоят имейл: Име на приятел: Имейл на приятел: