Проф. Фокион Воснякос: На Балканите загубите на питейна вода са над 50%

3 кръгови аутобана ще спасят София от задръстванията, твърди гръцкият еколог

Проф. Воснякос. Снимка: авторката

Проф. Фокион Воснякос е президент и основател на най-голямата еко организация на Балканите – B.EN.A (Balkan Environment Association). Създадена е преди 10 години и обединява учени от 8 държави в региона. Те си поставят за обща цел изграждането на трансгранични стратегии за справяне с екологичните проблеми на Балканите и въвличането на правителствените органи и бизнеса в намирането на ефикасни решения.
Проф. Воснякос е преподавател в Техническия университет в Солун и е член на експертни комитети към Европейския съюз и Обединените нации. Има над 140 публикации в международни научни издания и е автор на 8 книги в областта на атомната физика и екорадиологията.

– Проф. Воснякос, към момента кой се оказва най-драматичният екологичен проблем за всички в региона?

– Категорично водите. Както сладките води, така и проблемите на Черно море. И този проблем отново е общ, защото всякакви промени и замърсявания прехвърлят границите изключително бързо в този случай. Например в резултат на бомбардировките в Косово там има огромни остатъци на азотен диоксид. Това не може да остане само локално замърсяване, с водите много бързо достига до всички балкански държави. Подобна е ситуацията с отпадните води, които се вливат в по-големите реки на Балканите и особено с Дунав, който е и в основаната на замърсяването на Черно море. Това е типичен пример за зависимостта между различните страни – 17 държави на Дунава и 6 черноморски. Огромен общ проблем в резултат на действията и бездействията на всички тях.

– Замърсяването на водите ли е основният проблем и как трябва да се реши той?

– Не само замърсяването, но и рационалното използване на водите. На Балканите като цяло има огромен проблем с инфраструктурата. В резултат на това загубите на питейна вода са над 50%. Водопроводите не се поддържат, няма изградени пречиствателни съоръжения. А водата на Балканите е с изключителни качества и е най-голямото ни богатство. Не би трябвало да пием минерална вода от бутилки, а да създадем съответната инфраструктура, за да пием от крана. Но няма обща разумна стратегия за управление на водите и реките. Затова учените в нашата организация сме категорични, че трябва да бъде създадена единна водна регулационна рамка за всички страни на Балканите. Проблемите могат да бъдат решени само по този начин – с общи действия и обща отговорност.

– Правят ли се постъпки в тази посока и не е ли това донякъде утопия?

– Нашите членове от различни държави, включително българските ни колеги, лобират пред съответните държавни органи за създаването на такава единна водна регулация на Балканите. Много се надяваме да бъдем чути и политиците да разберат важността на подобна инициатива.

– Вие казвате, че екологичните проблеми са общи, но също така сте наясно, че много често те биват превръщани в национални каузи и са повод за конфликт между съседните държави…

– О, да, това е така. Особено на Балканите. Но е изключително глупаво, защото наистина няма решения „на парче”. Например за дългогодишните спорове между Гърция и България за водите на Струма и Места може да бъде намерен много разумен вариант, който да удовлетворява и двете страни. Това може да стане с помощта на учените. Стига политиците да искат да ни чуят. А за съжаление, по мои впечатления те се интересуват от екология само преди избори.

– Какво е мнението ви за ядрената енергетика на Балканите? Това също е въпрос, който буди много противоречиви мнения, а конкретно за България и АЕЦ „Козлодуй” и „Белене” са от голямо значение.

– Още преди много години аз заявих открито професионалното си мнение, че АЕЦ „Козлодуй“ е огромна заплаха за целите Балкани и че най-добре би било никога да не е бил построяван. Това ми изказване предизвика доста напрежение. Години по-късно дойде и резолюцията на Европейския съюз за затварянето на блоковете. Що се отнася до Белене това е съвсем нов проект и ако бъде осъществен в съответствие с всички технологически иновации и изисквания за сигурност, няма да има никаква заплаха нито за България, нито за Балканите. И даже мога да бъда много категоричен – целият регион има нужда от такъв проект.

– Друг проблем, който се оказва все по-актуален за всички големи градове на страните в региона е замърсяването от автомобилите и от задръстванията? Как може да бъде решен той?

– В Гърция ръководя екип, който се занимава именно с такива проучвания. Работихме вече в 15 града, като първо правим наблюдения и измервания, а след това предлагаме съответните мерки за справяне с трафика. Интересно е, че в движението може да има един автомобил, който да нанася по-големи вреди от 40 други взети заедно. Иначе, доколкото показва практиката ни, ако съществува универсално решение, то е в създаването на вътрешни кръгови аутобани. Не само околовръстни пътища, но и рингове без светофари в самия град. Чрез тях и добри цветни означения, като например „зелена линия – център”, движението може да се маршрутизира много ефикасно и задръстванията да се сведат до минимум. Познавам проблемите на София и мисля, че 3 такива кръгови аутобана могат да дадат необходимото решение.

– А какво е отношението на бизнеса на Балканите към екологичните проблеми? Вашата организация си поставя за цел да привлече компаниите за „зелени каузи”. Трудно ли се оказва това?

– По правило екологичните проблеми са обект на пазарлък между правителствата и бизнеса. Държавата иска от компаниите да платят цялата сметка, те съответно отказват, докато накрая се стигне до приемлив за двете страни вариант. Истината обаче е, че през последните години международните корпорации възприемат все по-отговорна политика по отношение на опазването на околната среда. И когато от другата страна имат конструктивен партньор като B.EN.A с ясна програма и прозрачни проекти, те са готови да ги подкрепят. В различните държави ние работим с големи компании като „Карлсберг”, „Делта”, „Космоте”, „Проктър енд Гембъл”, „Пиреос банк”. Благодарение на сътрудничеството ни с тях сме подкрепили стотици млади учени на Балканите. Тази година с Карлсберг България стартирахме такъв проект и тук. През декември ще раздадем 10 академични награди по 2000 лева на най-успешните дипломанти в областта на екологията от университетите в цялата страна.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.