Ако и нашата мафия слушаше класическа музика…
Грешен съм. Не се възмутих също толкова публично срещу побоя над лекар в Ботевград, както (напълно основателно) след зверската разправа с колегата Огнян Стефанов. А д-р Филип Филев също го биха с железа. И още по-демонстративно го наказваха: не в тъмна нощ пред ресторант (както Огнян Стефанов), а в ясно утро под прозорците на болницата, на която е шеф. На показ! Още по-голям грях имам със самият факт, че пиша чак сега, провокиран от още един побой: този път пребили собственик на футболен клуб. Вкарали са с тежки контузии в болница Йордан Андреев, пребития собственик на футболния отбор от Дупница „Марек” (няма и дума да кажа на фона на тази трагедия за името „Марек”, наследено от времената, когато дейците на сталинския Коминтерн, като Станке Димитров-Марек, биваха увековечавани, независимо от факта, че и бяха унищожавани от самия Сталин).
С извинение към пострадалия г-н Андреев, неговото нещастие трудно можеше да се класира като кой знае каква новина. У нас собствениците на футболни клубове обикновено ги разстрелват (за този злощастен феномен на българския спорт писаха наскоро и в западни вестници). Така че побоят, без летален изход, си е направо закаляващ характера масаж, лека загрявка, нещо като шамар зад врата от страна на дебеловратите изпълнители на поръчки за „силово масажиране”.
Друго ми привлече вниманието-бинтованият, окървавеният, смазаният от бой Андреев не желае полицията да търси неговите (почти) екзекутори. Не бил видял побойниците и поради тази причина нямало да бъде полезен на следствието. Което си е сюжет, достоен за Марио Пузо.
Гледали ли сте „ Кръстника”? Ако не сте, постарайте се. Не само заради факта, че този филм (с около четвърт вековна давност) наскоро беше обявен, напълно основателно, според мен, за най-непреходната ценност в бранша. А и поради интересните аналогии, които можете да разпознаете.
Настина е удивително, колко съвременно звучи „ Кръстника”. Сценарий, режисура, озвучаване (вечният проблем на българското кино), операторско и актьорско майсторство. Няма да ви натрапвам аналогии. Но ще задам само един въпрос:
КАК ЛИ ЩЕШЕ ДА ИЗГЛЕЖДА БЪЛГАРИЯ, АКО БЪЛГАРСКИТЕ МАФИОТИ СЪЩО СЛУШАХА КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА?
Още текстове от Иво Инджев в неговия блог