Защо руснаците предпочитат Обама?

Алиса де Карбонел

Кандидат-президентът на демократите Барак Обама на предизборен митинг в Кентън, Охайо. Снимка: Ройтерс

Миналата седмица кандидат-президентската кампания на Джон Маккейн се обърна за помощ към врага – едно заблудено писмо с молба за дарение достигна до бюрото на руския посланик в ООН Виталий Чуркин в Ню Йорк. Руснаците не биха дали и една рубла за републиканеца и изпратиха на Маккейн подигравателно съобщение, в което се казва, че за разлика от САЩ руското правителство „не финансира политическа дейност в чужди страни“.

Всъщност руските власти не подкрепят нито Маккейн, нито кандидата на демократите Барак Обама, а възстановяват отношенията, разстроени от скорошната война на Русия с американския съюзник Грузия. Но предпочитанията са най-вече за Обама, защото той олицетворява ново начало и ще бъде по-отворен за нови предложения, смята Константин Косачов – председател на комитета по международните въпроси в руската Дума и водеща фигура в господстващата прокремълска партия.

Запитани на последните дебати дали определението „империя на злото“, дадено на Съветския съюз от покойния президент на САЩ Роналд Рейгън, все още важи за съвременна Русия,и двамата американски кандидат-президенти заеха твърда позиция към Русия. Маккейн каза „може би“, а Обама, който се доближи до твърдия курс на своя съперник след войната в Грузия, каза, че Русия е проявила „поведение на злото“ в този конфликт. Въпреки това тази седмица Косачов заяви, че антируското отношение на Маккейн имало дълбоки корени, докато Обама бил „по-удобен“ избор.

„Маккейн е получил политическата си закалка през Студената война. По-голямата част от живота му е била посветена на борбата срещу комунизма“, каза Косачов пред агенция Интерфакс. „Ясно е, че и до днес той воюва на този фронт, без да вижда истинска разлика между Съветския съюз и съвременна Русия.“

Кремъл е имал добри, дори лични отношения с президентите републиканци. Никита Хрушчов посети Дуайт Айзенхауър в САЩ. Леонид Брежнев и Ричард Никсън подписаха първите американско-руски договори за контрол върху въоръженията. Михаил Горбачов и Роналд Рейгън изведоха страните си от Студената война.

Руските лидери обаче се замислиха и си взеха бележка, когато Маккейн се пошегува с думите на американския президент Джордж Буш, който беше казал, че погледнал в очите на своя руски колега Владимир Путин и „разбрал душата му“. Маккейн саркастично отбеляза, че видял нещо друго: „три букви – К, Г и Б“, намеквайки за това, че бившият президент и настоящ министър-председател е бил висш офицер в разузнаването на КГБ до разпадането на Съветския съюз през 1991 година.

Президентите демократи са по-трудни партньори за Москва, защото имат склонност към по-сложни виждания за външната политика, което контрастира с твърдия стил на руския реализъм, заявяват руски наблюдатели. Те посочват, че двете страни са били най-близо до ядрена война именно през 1962 година по време на Кубинската ракетна криза при управлението на покойния американски президент Джон Ф. Кенеди, с когото Обама често бива сравняван.

Президентът демократ Джими Картър бойкотира Летните олимпийски игри в Москва през 1980 година, а Бил Клинтън е обвиняван от руснаците, че е подтиквал Косово към независимост от Сърбия. „Руските власти може да срещнат повече трудности в отношенията си с Обама. Той ще внесе повече сложност в световните дела“, каза пред осведомителната агенция РИА „Новости“ Андрей Кортунов, председател на фондация „Нова Евразия“ със седалище в Москва. Косачов обаче заявява, че изборът му се ръководи от личностните качества на кандидатите, а не от партийната им принадлежност. „Обама не се различава кой знае колко по своите възгледи за Русия от кандидата на републиканците, но е млад политик без предразсъдъци, което го прави по-склонен да приема нови предложения и подходи“, каза той. Косачов даде като пример по-компромисната позиция на Обама към плановете на САЩ за разполагане на противоракетен щит в Източна Европа, което Русия разглежда като заплаха за сигурността си.

Съветниците на двамата кандидат-президенти по въпросите на Русия разкриват очевидна разлика в подхода на всеки от тях към увеличаващата се дистанция между двете страни. Главният стратег на Обама за Русия, професорът от Станфордския университет Майкъл Макфол, нарече Обама „човек на ангажираността, а не на изолацията“. Главният експерт на Маккейн за Русия, Стивън Бийгън, беше член на Съвета за национална сигурност на САЩ при Буш от 2001 до 2003 година и буди опасения сред руските дипломати, че един президент републиканец може да продължи сегашния курс, белязан от съперничество.

В плановете на САЩ за разполагане на система за противоракетна отбрана в Източна Европа и в подкрепата им за разширяването на западния военен съюз НАТО в бившите съветски територии Москва вижда непосредствена заплаха за своята сигурност. Всъщност Русия води със САЩ борба за влияние в бившите съветски републики, които за нея са законна сфера на влияние и които привличат САЩ с енергийния и стратегическия си потенциал.

Според анализатори в Москва отчасти проблемът се дължи на факта, че неразбирателствата между двамата врагове от Студената война не се смекчават от деловите и енергийните интереси, които управляват отношенията на Русия с Европейския съюз – най-големия й клиент за природен газ.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.