Кое е по-малкото зло за Америка – Москва или Техеран?

в. Джерузалем пост

Президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад говори пред 63-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

Който и да бъде избран за президент на САЩ следващия месец, ще трябва да вземе жизненоважното решение как да се справи с две ясни и съществуващи кризи – предстоящото сдобиване с ядрено оръжие на Иран и решителната Русия след войната с Грузия. Тези два проблема са очевидно свързани – Русия под управлението на Владимир Путин и Дмитрий Медведев няма да позволи, а дори ще осуети ефективни санкции на ООН срещу Иран, докато не се изгладят разногласията с водения от САЩ съюз и не се възстанови миналото разбирателство между Изтока и Запада. Също очевидно е, че тази взаимозависимост засяга бъдещето на Израел и целия Близък изток.

Казано просто, следващият президент на САЩ ще трябва да реши дали да изложи на риск изолацията на иранския режим или някак си да усмири Русия, като освен всичко друго „прибере в гардероба“ идеята за разширяване на НАТО към Украйна и Грузия. Това е старата дилема на „реалполитик“ – избор между по-малкото зло измежду две неприятни алтернативи.

Кое е по-малкото зло? Една необезпокоявана Русия, която жадува за мощ и за влияние и размахва голямата пръчка на изкопаемите горива, е неприятна гледка. Мнозина наблюдатели мислеха, че тя няма да се надигне от своя комунистически гроб. Обновена и дръзка, Русия обаче не представлява екзистенциална заплаха за Запада. Никой не твърди сериозно, че ако Украйна не бъде приета в НАТО, Русия ще я завладее. Регионът на „близката чужбина“ е смятан от „ястребите“ в Русия за част от нейната естествена сфера на влияние – но не и част от обновената империя, контролирана от Москва. Отношенията с Русия може да са трудни, но по всеобщо мнение тя вече не е страшилището от Студената война.

Един ядрен Иран от друга страна би застрашил драстично стабилността на Близкия изток, като окуражи нешиитските държави да последват примера му. Така целият Близък изток – тази нестабилна докарана до умопомрачение част на света – ще стане ядрен. Един ядрен Иран с новите си стари недвусмислени империалистически стремежи може да дестабилизира полуислямските нови републики в Южен Кавказ, родени от бившия Съветски съюз. Той може да има и меко казано негативно въздействие върху значителните мюсюлмански общности в Западна Европа, като се стреми да ги настрои срещу техните кръстоносни „потисници“, т.е. приемащите ги държави.

Накратко: Иран, за разлика от Русия, представлява истинска заплаха за мира, стабилността и благосъстоянието на много страни и за самото съществуване на държавата Израел. Освен това бъдещият просперитет и демокрация в независима Украйна и Грузия може да бъде подсилен дори без тяхното приемане в НАТО – чрез членство в ЕС и чрез развитие на търговските и културните отношения – както се видя неотдавна на срещата на върха ЕС-Украйна в Киев.
В случая на фундаменталистки, фанатичен и изолиран Иран такива алтернативни варианти не съществуват. Ясно е, че иранският режим не може да бъде усмирен с благоприятна търговска политика и с икономически стимули.

Безспорно е коя от двете кризи представлява по-голяма заплаха за интересите на САЩ и на Запада. Посланието е ясно – Русия греши за НАТО. НАТО в действителност е отбранителен съюз между държави, към който според международното право и морала Украйна и Грузия имат пълното право да се присъединят. Предвид ограниченията на действителността обаче американският президент трябва да се откаже от тази легитимна инициатива, за да се стреми към жизненоважното помирение с Русия, без което скоро ядрен и империалистичен Иран почти сигурно ще стане факт.

*Авторът е професор по право, бивш министър на образованието и депутат в израелския парламент, както и носител на израелската държавна награда за право през 2006 година.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.