Да давам ли по 5 лева за шестица на детето?

Договор между седмокласник и майка му за материално поощрение при успех в училище. Снимки: авторката

Когато ученикът изкара шестица, той получава еднократно допълнителни 2 лева към седмичните си джобни пари. При петица бонусът е 1 лев. При четворка не получава награда. При тройка му се отнема един лев, а при двойка или забележка, седмичните му джобни намаляват с 2 лева. Това са условия от истински договор, който и до днес се спазва от родителя на седмокласник. Ученикът го е съчинил и предложил за обсъждане и одобрение.

В този случай инициативата е на детето, но по-често родителите сами предлагат финансови бонуси за висок успех. Шестицата върви различно – 2 лева, 5 лева, 10 лева и т. н. Ако ученикът се представя зле като цяло, родителите надуват цената на шестицата, за да увеличат стимула. Както и обратното. Намаляват джобните на децата или напълно ги лишават от пари заради ниски оценки, неизвинени отсъствия, забележки и др.

Чрез този подход се обърква ценностната система на детето, деформират се отношенията му със семейството и то се превръща в егоистичен консуматор, пристрастен към допълнителните парични постъпления, казват психолозите.

По цял свят хората прилагат различни подходи за финансово възпитание на децата си. В САЩ джобните на децата често зависят не от оценките им в училище, а от помощта им в домакинството. Да изхвърлиш кофата например може да струва 50 цента, да измиеш чиниите – 1 долар, да пуснеш прахосмукачка – 1.50 долара. В зависимост от работата, която детето е свършило вкъщи, сумите се събират и му се дават под формата на джобни за следващата седмица.

В Западна Европа е популярно, когато детето иска да му се купи скъпа вещ (маркови маратонки, плейстейшън и др.), родителите да участват само с половината сума, а другата половина детето само да спестява от джобните си. Някои родители дори отпускат „заеми“ за скъпи прищевки, а после удържат на децата си „вноски по заема“ като им намаляват дневните или изобщо не им дават джобни до изплащане на дълга.

В България родителите дават 5 лева за шестица и упорстват, че детето може да се възпитава чрез финансовите лостове. Ако слуша, получава пари, играчки, сладолед. Ако не слуша, търпи глад и лишения. Една от най-честите заплахи към българското дете е: „Няма да ти купя еди какво си, няма да те водя на „Макдоналдс“, няма да ти давам пари цяла седмица=“ Някои по-състоятелни родители изпадат в друга крайност като позволяват наследниците им да харчат без контрол. Оправданието е: „Аз като съм бил дете, много лишения съм изтърпял и затова искам детето ми да има всичко.“ Други българи, притеснени от малките си заплати, изобщо не дават на децата си джобни по практични съображения. „По-добре да му сложа в чантата един сандвич и ябълка, отколкото да си купи вредна храна от лавката и да похарчи много пари. Аз съм против на децата да се дават джобни“, мотивира се майка от форума на www.bg-mamma.com.

Д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България, коментира за e-vestnik най-разпространените

Грешни схващания за финансово възпитание на децата


1. Пет лева за шестица стимулират детето да учи повече

Д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. Снимка: личен архив

Ученето е естествен процес на развитие, който родителите подпомагат с материали, учебници, среда, съвет. То не трябва да се свежда до отношения от типа работодател и наемен работник. Парите са нужни на детето да си купи в училище храна, за някои малки разходи в ежедневието му, но те в никакъв случай не трябва да се обвързват с успеха му в училище.

Размерът на джобните зависи от материалното положение на семейството, но във високо развитите култури, дори богатите регулират парите, с които боравят техните наследници. Разумното решение е на децата да се дава премерена сума, която отговаря на разбираеми техни потребности.

За срочен или годишен успех може да има честване или поощрение, но родителите по-добре да спестяват тези пари и да мислят за дългосрочното развитие. Обвързването с краткосрочни плащания и печалби, реализирани чрез текущи учебни дейности, е погрешна практика. Тя може да доведе до сериозна зависимост от финансовите подкрепления, вместо да стимулира интереса към училището. Не е окуражително за детето да мисли за успеха си като за касови приходи.

Когато родителят започне да плаща за оценки, това е бягство от отговорност. Напуска се територията на взаимодействията родител-дете и се влиза в наемно-пазарни отношения, което не е функция на семейството. Семейният живот е много по-сложен от бизнеса и по-взискателен към участниците в него.

2. Децата не трябва да се затормозяват от малки с финансовите проблеми на семейството
Това е една от практиките, които отдалечават детето от реалния живот. Семейството има задачи, свързани с оцеляването и развитието си, в които детето трябва да бъде въвлечено. Ако то се отчужди от този процес, ще стане поредният манипулативен потребител, който гледа само собствения си интерес.

Икономическото възпитание в семейството е не по-малко важно от здравното възпитание. С напредването на възрастта, сексът и парите вървят заедно. Колкото успешни са родителите в това да предадат смисъла на секса, любовните, емоционалните, интимните отношения, толкова успешни трябва да бъдат и в това да научат детето си да се грижи за икономическия си статус, за развитието си, за кариерата си.

Говоренето само за пари е недостатъчно. То трябва да бъде обвързано с реализацията. Семейството е предприятие за създаване на хора и ако държи децата си в илюзорен пашкул на сигурност, трудно може да се разчита по-късно те да имат адекватно социално-отговорно поведение като възрастни.

Децата трябва да научат как работи семейната икономика, но преди това родителите да осмислят и собственото си икономическо поведение – как пазаруват, как харчат, как използват парите в наличност, как ги спестяват, къде ги инвестират.

3. На малките деца джобните се дават всекидневно, на учениците – седмично, а на тийнейджърите – месечно

Възрастта не е ясен критерий. Има възрастни, които могат да похарчат всичките си пари в деня след заплатата. В същото време има млади хора, които много разумно разпределят средствата, с които разполагат. Част от тях запазват или спестяват, и дори обмислят как да ги инвестират. Тази икономическа компетентност трябва да се развива още от детската градина, разходите на детето да се обсъждат и да се обясняват последиците от импулсивното харчене.

4. Детето трябва да бъде оставено да си харчи и разпределя джобните, както намери за добре
Родителят има право да забранява определени плащания. Той трябва да знае защо и как децата му използват средствата си. Веднага щом започнат да получават джобни, децата е добре да научат едно много важно свойство на парите – че те трябва и да се отчитат. Родителят е длъжен да обясни как се правят планомерно разходи.

5. Когато децата искат да им се купи нещо скъпо, те трябва да спестят половината пари или да им се отпусне заем
Не е препоръчително да се прибързва с моделиране на сложни поведения, каквито са заемите. Първо в детето трябва да се изгради много плавно система за овладяване на поведението, свързано с пари и ценности. От рано да се научи да спестява, но не само за да има какво да харчи, а и за дългосрочни неща, включително които се случват веднъж годишно.

Това е много важно, за да се ориентира детето в смисъла на парите като дългосрочни решения и натрупване. Преди да овладее идеята за заем, то трябва да разграничава подарените пари (както това се случва по време на рождени дни) от парите, които внимателно са инвестирани, за да бъдат използвани за решаване на проблем, получаване на необходима вещ или стигане до определено събитие.

Едва когато детето е достатъчно голямо (стане тийнейджър например) е възможно да се въвлече в едни по-сериозни системни взаимодействия, в това число и каква част от покупката ще бъде осигурена чрез собствени спестявания, каква част ще бъде допълнена от родителите. Но това не са договорни отношения, а специални, психологически договори, които нямат характера на трудово-правни отношения.

6. Използвайте икономическите лостове за възпитанието на детето

Важно е детето да знае, че неговите резултати се наблюдават и постиженията му се стимулират, но това не може да бъде превърнато в конкурси, платежни нареждания и лишаване от джобни. Изисква се голяма чувствителност и отговорност от родителите, както и култура на взаимодействие с децата. Често парите са извинение и бягство от съществените възпитателни задачи, които родителите имат всекидневно. Много лесно е да хвърляш подаръци и пари, за да отмениш присъствие, роля и моделиране.

Когато родителите имат ръководни позиции в работата си, те често правят грешката да пренасят професионалната си роля в семейството. Тогава третират детето си като работник или като партньор в бизнеса. Истината е, че то не е нито работник, нито бизнес-партньор. До пълнолетието родителят има специални грижи и отговорности към детето и носи цялата морална отговорност. Повечето бизнесмени забравят за това. Съвестта прави родителя успешен, а тя поставя човек пред много повече морални дилеми, отколкото пред икономически трансакции. Детето е партньор, но в развитието си, а не в икономически смисъл.

7. Да възпитаваме децата си като американците – там харчат много, но това ги стимулира да печелят много

Финансовата криза, която започна от Щатите, се дължи на човешки страсти като алчност и манипулация, за които има ясни психологични обяснения. Много от нещата, които наблюдаваме, са продукт от една нарцистична култура, вперена в собствения интерес и в непременното желание за удовлетворение на потребности. Това е манипулативна нагласа. Тя кара хората да потребяват колкото се може повече сега, без да имат ясна оценка за зависимостта, в която са попаднали. Иначе казано, финансовата криза е продукт на психичните проблеми на глобално ниво. Много търговци трябва да бъдат изгонени от храма на семейното възпитание, ако искаме да имаме зрели и морално отговорни, самостоятелни възрастни.

Импулсивното купуване и фетишизацията на паричните отношения води не само до разрушаване на човешките отношения и отношението към природата, но и до загуба на човешката същност. В природата на човек не е да се занимава само с икономика, а да се интересува от качеството си на живот. Това води до цивилизованост.

Днес маси потребители са доведени до безумното състояние на импулсивни купувачи. Те не си дават сметка, че себестойността на продукта е пъти по-малка от рекламните му разходи. И че всъщност те самите плащат за постоянното си облъчване и манипулиране. Това влияе много погрешно върху младите поколения. Създава се среда на безсмислено консуматорство, която води до морални и емоционални кризи.

Теориите за човешките отношения, които опират до психологията, могат да обяснят пазара. Но пазарът не може да обясни човешкото развитие и човешките отношения. Имаме хиляди други ситуации, които са извън бизнес-теориите. Затова много по-добре е родителите, които имат затруднения с финансовите въпроси, да попитат компетентен психолог или педагог, вместо финансист. В противен случай рискуват някой да превърне децата им в ранно затворили се в егоцентризъм предприемачи, които се опитват непременно да правят пазар от семейството.

Съвети за финансово възпитание на децата на списание „Форбс$, преведени от bobimame:

1. Отделете седмичен джобен бюджет за всяко от вашите деца, дори ако можете да си позволите скромна сума, и им го предоставяйте на точно определен ден всяка седмица. Говорете с тях за какво възнамеряват да похарчат парите си. Отделете време да обясните ценността на парите с примери, които те ще разберат. Например: „Парите ти за една седмица ще са достатъчни за новия брой на списанието с комикси, но ако искаш нова играчка, тогава ще ти трябват 3 седмични бюджета”.

2. Ако ваши роднини или приятели дадат на детето ви значителна сума, отидете с него до банка и му открийте спестовна сметка на негово име. Със спестовна сметка на тяхно име децата се чувстват по-независими и развиват чувство за постижение всеки път, когато правят депозит.

3. Създайте игри и развийте цели със спестяванията на вашите деца. Ако те успеят да спестят този месец, окуражете ги да спестят повече следващия. Ако те наистина успеят да го направят, ги поощрете като им дадете малка сума, която да добавят към заделените им пари.

4. С порастването на децата може да ги накарате да отделят точно определена част от джобните си пари за определени семейни мероприятия. Например: пари за харчене през уикенда или ваканциите, за покупката на нова видео-игра или по-скъпи вещи.

5. Взимайте децата с вас на пазар и им показвайте цените на това, което купувате като ги сравнявате с техните джобни пари. Изтъквайте разликата в цените на един и същ продукт в различните магазини и им обяснете как като спестят тази разлика, те ще могат да си позволят друга покупка в бъдеще.

6. Децата се учат чрез своя опит. Затова ги включвайте в разговорите за големи покупки като например скъпа ваканция за цялото семейство или кола. По такъв начин те ще се уверят, че финансовите идеи, които им поднасяте, са реални и важат в света на възрастните. Ако видят, че това, което ги карате да правят е същото, което вие правите, ще осъзнаят, че това не са онези правила, които родителите налагат, само защото са родители и срещу които децата обичат да въстават.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.